Протокол № 253 от 12.12.2025, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 253 гр. Бургас, 12.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Мартин Д. Данчев

Светла М. Цолова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова и прокурора Й. Цв. Д. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600254 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Жалбоподателят подсъдим С. К., се явява лично и с упълномощения си защитник адв. П. Д. от АК-Б..

Не се явява упълномощеният защитник адв. Й. К. от АК-С., редовно призован.

Явява се гражданският ищец и частен обвинител С. М. лично и с упълномощения си повереник адв. В. В. от АК-Б..

За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор Дачева.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Моля да бъде даден ход на делото. Колегата ми адв. К. е възпрепятстван и няма да може да се яви в съдебно заседание.

ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм да бъда защитаван само от адв. Д. в настоящото съдебно заседание. Да се гледа делото днес.

1

Съдът, като изслуша становищата на страните и като взе предвид, че неявяването на единия от защитниците-редовно призован не е пречка за разглеждане на делото, намира, че няма основание същото да се отлага, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

Съдът дава ход на съдебно следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.

АДВ. В.: Няма да сочим доказателства.

АДВ. Д.: Нямаме искания за събиране на доказателства.

Съдът, като изслуша становищата на страните и не намери необходимост от събиране на допълнителни доказателства, О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените по делото доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и съдебното следствие.

ДАВА ход на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Считам жалбата на подсъдимия, подадена чрез неговия защитник, за неоснователна, а жалбата на повереника - за основателна и поддържам така подадения протест от Окръжна прокуратура-Бургас.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е протекло по общия ред, като в хода му не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е изяснил обстоятелствата по делото обективно, всестранно и пълно, въз основа на относим и достатъчен доказателствен материал, като е достигнал до обосновани правни изводи, че подсъдимият е осъществил 2 деянието, макар и по основния състав, посочен в обвинителния акт.

Бургаският окръжен съд е поставил на прецизен анализ показанията на всеки свидетел, дадени на досъдебното производство и в съдебна фаза, като не се е задоволил само да констатира, че кредитира дадени показания в дадени части, а е съпоставил всички свидетелски показания едни с други, както и със събраните по делото други доказателства. По този начин е възприел и единствената правилна и безспорна фактическа обстановка, описващи точно и ясно случилото се, която се обосновава от всички събрани гласни, писмени и веществени доказателства.

Правилно са били кредитирани показанията на пострадалия М., дадени на досъдебното производство и пред съда, като логични, безпротиворечиви и последователни. Даден е отговор от съда, защо приема, че е напълно нормално в първите показания на пострадалия, дадени непосредствено след деянието, да има известни непълноти, а именно: пострадалият все още е бил в шок от случилото се и от претърпяната операция. Тези изводи напълно споделям. Нещо повече, съдът е сравнил показанията на свидетеля М. и с другите събрани по делото доказателства и е констатирал пълно съответствие с дадените пред оператора на тел. 112 обяснения за случилото се, с протокола за оглед на веществени доказателства, а именно тениската, по която са налице червеникавокафяви петна и дупка от нож, с показанията на полицейските служители като първите лица озовали се на местопроизшествието, показанията на работодателя на пострадалия и заключението на съдебнотехническата експертиза на GPS системата на автомобила на пострадалия.

Обясненията на подсъдимия К. са били подложени също на прецизен анализ с повишено внимание, предвид двойнствената им същност – като източник на данни и като средство за осъществяване на лична защита. Същите са били приети за достоверни в голяма част, освен че подсъдимият не е излизал от автомобила си три пъти и че не е използвал нож срещу пострадалия, тъй като не съответстват на останалите кредитирани показания и на другите събрани доказателства, съответно правилно са били оценени като защитна версия на подсъдимия.

Първоинстанционният съд е отговорил в пълнота на всички направени възражения от страна на защитата, които се припокриват и с представеното допълнително писмено изложение към въззивната жалба. Възраженията на 3 подсъдимия и неговите защитници, че подсъдимият не е автор на престъплението, са лишени от доказателствена основа и се опровергават от събраните гласни, писмени и веществени доказателства. Същите са подкрепени единствено от показанията на св. К. – съпруга на подсъдимия, за която е напълно нормално да премълчава факти, уличаващи съпруга й в извършването на престъпление.

Нещо повече, в допълнителното писмено изложение дори защита изоставя версията престъплението да е осъществено от трето лице, тъй като не се иска изцяло оправдаване на подсъдимия, т. е. че не е извършил деяние по чл.115 от НК, а се претендира осъждането му по чл.129, ал. 2 от НК.

От събраните доказателства в случая единствено правилната квалификация на деянието е тази по обвинителния акт, а именно престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11, предл. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като считам, че неправилно съдът е оправдал подсъдимия по този член и го е осъдил само по основния състав за убийство.

Безспорно е установено по делото, че подсъдимият е нанесъл на пострадалия удар с нож – средство годно да причини смъртта му. От изготвената съдебномедицинска експертиза е видно, че пострадалият е получил нараняване на дебелото черво, което би могло да предизвика перитонит и последващ летален изход при ненавременна медицинска помощ.

Вземането на нож от подсъдимия и скритото носене на същия, както и внезапната му атака, правилно са били оценени от съда, че в случая подсъдимият е търсил изненада и преодоляване на евентуална защита от страна пострадалия. Подсъдимият е използвал ножа и е нанесъл удар в жизненоважни органи, чието засягане е напълно годно да причини смъртоносно увреждане, поради което правилно е прието от съда, че подсъдимият е искал причиняване на смъртта на пострадалия.

Считам обаче, че неправилно подсъдимият е бил оправдан по квалифицирания състав - убийство по хулигански подбуди, тъй като след засичането на двата автомобила на разклона за гр. Б., подсъдимият е спирал на три пъти автомобила си пред автомобила на пострадалия, като при втория път е нападнал вербално пострадалия, а при третия път му е нанесъл удара с ножа.

Това са все действия, които безспорно могат да се характеризират като хулигански такива, предхождащи и съпровождащи извършения опит за 4 убийство. Нанесеният удар със скрито оръжие по напълно непознат човек, непредизвикан по какъвто и да начин от страна на пострадалия, несъмнено говорят за желанието на подсъдимия да покаже собственото си превъзходство над жертвата и пълното отричане и незачитане на установените обществени норми.

Поддържам протеста на Окръжна прокуратура-Бургас и жалбата на частния обвинител относно приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК при определяне на наказанието, тъй като наложеното наказание от 7 години лишаване от свобода не съответства на степента на обществена опасност на деянието и на личността на дееца. Считам, че необремененото съдебно минало, добрите характеристични данни, напредналата възраст и влошеното здравословно състояние на дееца, не могат да доведат до извод за наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

Както правилно е отбелязано в протеста и съгласно Решение № 177/24.04.2015 г. на ВКС, възрастта на извършителя сама по себе си не би следвало да влияе на наказанието, ако с нея не са свързани конкретни изводи за степента на обществена опасност на дееца и укоримостта на неговото поведение, което не е налице в настоящия случай. Считам, че възраст от ** години към момента на извършване на деянието не следва да се счита за напреднала.

Несъмнено деянието се отличава с изключително висока степен на обществена опасност, защото е извършен опит за отнемане живота на пострадалия чрез използване на оръжие, което поведение е изключително укоримо. Подсъдимият не е изразил нито веднъж съжаление за случилото се, не е признал вината си, не се е разкаял за стореното, като същият до последно е отричал, че не е извършител на престъплението.

Ето защо считам, че в случая не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при приложение на чл. 54, ал. 1 от НК в размер на 17 години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Моля за решение в този смисъл.

АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, и понастоящем поддържам въззивната жалба против първоинстанционния съдебен акт – присъдата на 5

Бургаския окръжен съд, по силата на която подсъдимият К. е осъден и признат за виновен за извършено престъпление по чл. 115 от НК. Изцяло се присъединявам към изложеното от държавното обвинение в депозирания въззивен протест във връзка с оправдаването на подсъдимия по чл.116 от НК, както и по отношение определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал.

1 от НК.

С риск да се повторя, ще изложа своите съображения във връзка с това.

Считам, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е извел всички правни изводи и е приел за установена фактическа обстановка, но в случая тя кореспондира с едни други правни изводи, сочещи на квалифициран състав по чл. 116 от НК, а именно осъществен опит за убийство по хулигански подбуди.

Имайки предвид, че всичко това се случва в такава част от денонощието – през деня, по светло, в рамките на работно време, когато моят доверител е осъществявал своите трудови задължения, на място, на което се предполага, че би могло да присъстват и други хора, а дързостта, с която е извършено това деяние говори, че подсъдимият е желаел настъпването на смъртта именно след като на няколко пъти, когато той е шофирал автомобила си пред моя доверител, на няколко пъти му е правил жестове на огледалото за обратно виждане, които сочат на едно предварително намерение за причиняване на смърт. Вербалният контакт между подсъдимия и пострадалия, както беше описано от страна на държавното обвинение, нападението със скрито оръжие, което е годно да причини смърт, нанасянето на удар с такъв интензитет, който не само прониква в коремната кухина, а и причинява такива увреждания, които са несъвместими с живота, ако евентуално не се окаже своевременна медицинска помощ, както е било в случая, разкриват пряк умисъл за убийство. Ето защо считам, че дързостта, времето и мястото, оръжието, с което е нанесено това увреждане, липсата на познанство между двамата отпреди това, липсата на спорове между двамата, първата им среща, сочат на хулигански мотиви. Не е имало личен мотив, предхождащ тази тяхна среща, за да се окачествява като липса на хулигански подбуди. Това е моето виждане, във връзка с оправдаването на подсъдимия по чл. 116 от НК и признаването му за виновен единствено и само по чл. 115 от НК.

Що се отнася до приложението на чл. 55 НК считам, че и към 6 настоящия момент не са налице основания за това, по причина, че единствено и само възрастта, както беше посочено от страна на държавното обвинение – ** години към момента на извършване на деянието, не би могло да се счита за напреднала такава и това обстоятелство само по себе си не следва да бъде тълкувано в посока такава, че след като подсъдимият е извършил това деяние на такава възраст, той не следва да носи наказателна отговорност при условията на чл. 54, ал. 1 от НК.

Що се касае до неговото заболяване – то е било налично и към момента, в който е било осъществено това противоправно деяние и в този смисъл отново не считам, че следва да бъде кредитирано като смекчаващо вината обстоятелство.