Решение № 6752 от 08.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6752 гр. София, 08.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря М. Б. Тошева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20221100109132 по описа за 2022 година

Делото е образувано по подадено искане от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) да бъде отнето в полза на държавата незаконно придобито имущество от И. Х. Д., К. Х. Д. и Б. И. Д..

Проверката била образувана по постъпило на 06.01.2017 г. от СпП уведомление за образувани срещу И. Х. Д. и К. Х. Д. наказателни производства за извършени от тях престъпления, попадащи в обхвата на чл.

22, ал. 1, т. 23 и 25 от ЗОПДНПИ (отм.)

За проверявания период от 19.01.2007 г. до 19.01.2017 г. За К. Х. Д. и от 26.01.2007 г. до 26.01.2017 г. се установило значително несъответствие по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ вр. § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ.

Комисията установила, че през проверявания период И. Х. Д. е придобил право на собственост по договор за покупко-продажба с брат си Д.

Д. върху апартамент № 120, находящ се в град София, Столична община, район „Красно село“, в блок ***********“, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 51.95 кв.м., при съседи: стълбище, държавен апартамент № 119, двор, наследници на М.К.И., заедно с таванско помещение № 38 с площ по удостоверение за данъчна оценка 3 кв.м., при граници: коридор, таван № 37 на държавен апартамент 119, коридор, заедно с 1,407% идеални части от общите части на сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, като продавачът е учредил пожизнено и безвъзмездно право на ползване на родителите си И. Д. Д. и Е. И.а Д.а. Продажната цена 1 според договора била 9 900 лева.

Придобитият през 2003 г. л.а. „Рено“, модел „Клио“ И. Д. продал през 2016 г. През 2015 г. закупил л.а. „Пежо“, модел „406“, като го продал през май 2017 г. – след проверявания период. През 2016 г. Д. закупил и л.а. „БМВ“, модел „325“, като автомобилът бил дерегистриран през 2020 г. За придобИ.е на автомобила К. Д. изтеглила от своя банкова сметка сумата от 4 000 лева.

За придобИ.е правото на собственост върху ап. № 120 и върху л.а.

„Пежо“, модел „406“ не се установявал законен източник на средствата, поради което КОНПИ моли ап. № 120 и сумата от продадения след проверявания период л.а. „Пежо“, модел „406“ – 2 375 лева да бъдат отнети в полза на държавата.

Не се установявал и законен източник на доходи за придобИ.е през 2012 г. на л.а. „БМВ“, модел „ 330 xi“ от К. Д., нито за вноската по сметка на Б. И.

Д. от 1 960 лева през 2016 г., поради което моли и това имущество да бъде отнето в полза на държавата.

Ответниците са подали отговор, в който считат искането за неоснователно. Заявяват и че са разполагали и с други приходи. Комисията не отчела началното салдо; не обосновавала началната дата на фактическото съжителство на И. Д. и К. Д.; не съобразила периодите, през които И. Д. е пребивавал в арестите и в затвора (от значение за разходите за издръжка).

Оспорват се стойностите на придобитото имущество – недвижими имоти и МПС, а средствата от продажбата следвало да се отнесат към приходната част на имуществото.

Според ответниците, неустановен законен източник на средства за придобИ.е не означавало незаконно придобито имущество.

Част от приходите на Д. и Д. представлявали помощи от техни близки роднини.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 153 вр. чл. 142 вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ.

Проверката е започнала на 18.05.2022 г., поради което приложимият материален закон е действащият закон за отнемане на незаконно придобито имущество (ДВ, бр. 7/19.01.2018 г., загл. изм. ДВ, бр. 84/2023 г.).

Основателността на искането на КОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество изисква наличие на следните кумулативното дадени предпоставки: проверяваното лице да е привлечено като обвиняем за престъпление измежду изброените в чл. 108, ал. 1 от ЗПКОНПИ; през 2 проверявания период да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ – несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 150 000 лева за целия проверяван период; да е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник; имуществото да е придобито в период от 10 години назад от започване на проверката (чл. 112, ал. 3 от ЗПКОНПИ) и то да не е придобито със законен източник на средства.

На 06.01.2017 г. в КОНПИ, ТД София е постъпило уведомление от СП, че И. Х. Д. е привлечен като обвиняем за образуване през 2010 г. на организирана престъпна група и за нейното ръководене в периода от 2010 г. до 12.06.2014 г. с цел държане, разпространение на високорискови наркотични вещества, както и за други три престъпления: на 12.06.2014 г. в съучастие с К.

Х. Д. държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества в ап.

12 и ап. 13 на ул. ******* в гр. София, на обща стойност съответно 4 311.66 лева и 12 786.01 лева; на същата дата в л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № *******, собственост на К. Х. Д.а, държал и разпространил високорискови наркотични вещества на обща стойност 129.60 лева.

В КОНПИ постъпило уведомление и за привличане на К. Х. Д. в извършени в съучастие с И. Д. престъпления – образуване и ръководене на организирана престъпна група с цел получаване на доходи от престъпна дейност – разпространение на високорискови наркотични вещества и държане и разпространение на такива вещества на 12.06.2014 г.

С протокол рег. № ТД02Бл/УВ-913 от 26.01.2017 г. е образувана проверка за установяване наличието на значително несъответствие в имуществото на И. Х. Д., а с протокол от 19.01.2017 г. – на К. Х. Д..

Проверяваните лица – ответникът И. Х. Д. и К. Х. Д. са привлечени като обвиняеми за престъпления, попадащи в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 23 и т. 25 от ЗОНПИ.

Ответникът Б. И. Д. е син на проверяваните лица.

Относно втората от предпоставките за уважаване на предявените от КОНПИ съдът съобразява постановеното ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, според което не представляват „имущество“ по 3 смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобИ.ето му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Анализът на пар. 1, т. 4 ДР на ЗОНПИ също показва, че имуществото по смисъла на разпоредбата обхваща само правата, не и задължения. Затова и релевантното имущество е само такова, което е влязло в патримониума на проверяваните лица (в случая - и на техния син Б.) през изследвания период и е налично в края на този период.

В приложение на така даденото разрешение следва да се установи на каква стойност възлиза придобитото през проверявания период имущество.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че от януари 2007 г. до януари 2017 г. и към края на проверявания период И. Д. притежава право на собственост върху л.а. „Пежо“, модел „406“ (с който се е разпоредил на 09.05.2017 г.), л.а. „БМВ“, модел „325xi“ (дерегистриран поради разкомплектоване през 2020 г.) и ап. № 120, придобит по договор за покупко-продажба през 2016 г.

К. Д. е придобила право на строеж за ап. № 13, с площ от 51.15 кв.м., състоящ се от входно антре, баня с тоалетна, дневна с кухненски бокс, спалня и тераса, находящ се в бл. „А“ на 2 етаж на сградата, която ще се построи съгласно одобрен инвестиционен проект от 22.11.2006 г. на СО, заедно с 3.40% ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху парцел VIII-84, 726 в кв. 22 по плана на гр. София, м.

„Карпузица“. Правото на строеж Д. е придобила в съсобственост с майка си М.Н.К.. Д. е собственик и на л.а. „БМВ“, модел „330xi“.

По банкова сметка на Б. И. Д. са налични 1 960 лева по детски спестовен влог, открит през 2016 г.

Преди съпоставяне на придобитото имущество с нетния доход за целите на установяване на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ (разликата между имуществото и нетния доход, последният – като разлика между доходи и разходи - § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ), следва да се определи стойността на онова имущество, което е придобито със средства на 4 ответниците.

От показанията на свидетеля Х. Д., баща на ответника И. Д., се установява, че ап. № 120 в ж.к. „******* е изграден през 1983 г. и получен като обезщетение за отчуждено място, в което имало двуетажна къща.

Собствениците получили два апартамента, като свидетелят и съпругата му взели ап. 161 във вх. В, а бабата на И. – Д. – процесния ап. № 120 във вх. Б.

Най-големият син на свидетеля и брат на И. – Д., живеел при баба си като студент - в ап. № 120 и баба му му го прехвърлила срещу гледане и издръжка.

Намерението на Д. било да прехвърли апартамента на дъщеря си, но при действието на ЗСГ (отм.) никой не можел да притежава собственост върху повече от едно жилище. Затова правото на собственост върху апартамента било прехвърлено на Д., а И. живеел при родителите си на съпружески начала с К.. Когато се родил Б., Д. се съгласил да напусне апартамента и да заживее при родителите си, а И. да отиде в ап. № 120. Решили да прехвърлят апартамента с покупко-продажба, като Х. Д. дал 10 000 лева. Не искал никой от синовете му да дава пари, след като единият доброволно се съгласил да отстъпи собствеността на брат си.

Изнесеното от свидетеля съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК.

На първо място, показанията му са съответни на писмените доказателства по делото – на 28.06.1985 г. Д. Х. К. е придобила право на собственост върху ап.

120 с площ от 51.95 кв.м. като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ (отм.), а на 18.10.1990 г. е прехвърлила собствеността върху апартамента на Д. Х. Д. срещу задължение за издръжка и гледане. Към 1990 г. Д. Д. е бил на 21 години, в студентска възраст.

Действително, прехвърлянето на правото на собственост от Д. на брат му И. е станало през 2016 г., след раждането на сина на И. Д. и К. Д. – Б., през 2014 г.

Въпреки че свидетелят е баща на един от ответниците и дядо - на друг от тях, а също и че е титуляр на правото на ползване върху процесния апартамент № 120 в ж.к. „Хиподрума“, съдът кредитира показанията му като логични, последователни и житейски обосновани. Касае се за сделка между близки роднини: бабата на И. и Д. е прехвърлила ап. № 120 на единия от тях, а впоследствие той го продава на брат си. Нормално е бащата на страните по сделката да не позволи плащания между синовете си, особено при съгласие на Д. да отстъпи собствеността на брат си, на когото през 2014 г. се е родило дете.

Освен това, от представените с отговора на исковата молба доказателства и 5 изнесените от свидетеля Х. Д. факти за неговата трудова заетост и финансова възможност, безспорно се установява, че именно той е платил продажната цена от 9 900 лева на сина си Д., а не И. Д.. По тази причина ап. № 120 не представлява имущество, което е придобито от ответника И. Д. с негови средства, за да се изследва разполагал ли е той с такива и какъв е източникът на тези средства.

Не се твърди, нито са представени доказателства средствата за закупуване през 2015 г. на л.а. „Пежо“, модел „406“ с ДК № ******* да са дадени от трето лице, поради което съдът приема, че продажната цена е заплатена от И. Х. Д.. Според договора, автомобилът е придобит срещу заплащане на сумата от 1 500 лева, а според заключението на съдебнооценителната експертиза, средната пазарна цена е 3 125 лева. Изложеното се отнася и до закупеният през юни 2016 г. л.а. „БМВ“, модел „325xi“ с ДК № *******, на стойност 2 160 лева, а според експертизата – със средна пазарна оценка 7 875 лева. Следователно, придобитото и притежаваното от И. Д. имущество, по отношение на което би подлежало на изследване разполагал ли е със законен източник на доход за придобИ.ето му, възлиза на сумата от 11 000 лева.