Решение № 442 от 12.12.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Смолян, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20255400500518 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпила въззивна жалба с вх. №

2769/04.09.2025 г. от ГД „ПБЗН“ - МВР чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Ст. срещу Решение 60/15.08.2025 г., постановено по гр. д. № 193/2025 г. по описа на РС - Чепеларе. В жалба се поддържа оплакване за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон. Търси се отмяна на решението и постановяване на такова, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове. Не се споделят мотивите, с които първоинстанционния съд се е произнесъл в смисъл, че в ЗМВР не били предвидени мерки за защита, които да ползват само полагащите нощен труд държавни служители по чл. 142, ал. 1 т. 1 от ЗМВР.

Изразява се несъгласие с позицията на решаващия съд, че разпоредбите на чл.

187, ал. 4 от ЗМВР и изр. второ на ал. 1 на същия член не следва да се прилагат, защото са несъвместими с правото на ЕС, като допускащи определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за 1 полицаите и пожарникарите, без тази разлика в третирането да се основава на обективен и разумен критерий, не е свързана с допустима от закона цел и не е съразмерна на тази цел.

Жалбоподателят счита, че разрешаването на правният спор почива върху отговора на въпроса приложима ли е общата нормативна уредба в частност Кодекса на труда и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ за преизчисление на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР или същата се дерогира от специалната правна уредба предвидена от законодателя и инкорпорирана в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, която е съобразена с основни правни принципи, включително и с европейското законодателство. В жалбата е застъпена тезата, че решението на РС – Чепеларе по този въпрос създава прецедент по отношение на разрешаването на един конкретен правен спор, създавайки неяснота за това как така, относно едни служители на МВР, по отношение на отчитането и заплащането на нощния труд, се прилага едновременно специалния закон и общия правен ред по КТ, а спрямо други такива последния не се прилага. В резултат на този правен прецедент, служителите на МВР - полагащи нощен труд, били третирани различно. На практика този прецедент бил резултат от съдебна практика на Окръжен съд - Смолян, взета предвид от първоинстанционния съд, която не кореспондира със същата такава в останалите окръжни съдилища в страната и тази на ВКС. По отношение разрешението, дадено от ВКС на поставения въпрос в Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, цитира разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, според която тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт.

Посочват се множество решения на върховната съдебна инстанция у нас, постановени в застъпената от жалбоподателя насока.

Излага се позиция, че не е налице юридическа непълнота, която да дава основание за прилагане на норми от общото законодателство наместо такива от специалния ЗМВР. Неправилно било, такава аналогия да бъде отнесена към правото на ЕС, както бил сторил съдебният състав, като приема, че прилагането на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ е в изпълнение на изискване - да се предприемат необходимите мерки, така че работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени да се ползват с подходяща за естеството на работата им защита.

2

Отправена е критика към първоинстанционния съдебен състав, че е обосновал своя съдебен акт основно на правото на ЕС, тъй като бил счел, че всички останали разрешения в националното законодателство визирайки специалните такива в ЗМВР и разрешенията на Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, поставят конкретните служители в различно и по-неблагоприятно, положение от други държавни служители и работници по КТ. В обжалваното решение не била разгледана правилно приложимостта на разпоредбата по чл. 187, ал. 1 ЗМВР, която е императивна. Същата определя изрично и точно нормалната продължителност на работното време, изразено в броя часове и че само трудът, който се полага при работа на смени и в интервала от 22.00 до 6.00 часа е нощен, като според чл. 187, ал. 4 от ЗМВР нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта. Незаконосъобразно не било отчетено от съдебният състав, че нормите на разпоредбите на чл. 179 и чл.

187, ал. 9, респективно ал. 10 са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд , включително отчитането и заплащането му да се извършват със съответните актове наредба и заповед.

В жалбата се твърди също, че правният режим на лицата в служебно правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал.

2 ЗНА, т.е. възможността по аналогия да се приложат Кодексът на труда и в частност, чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Поддържа се становище, че заплащането на трудово възнаграждение за положения нощен труд е със самостоятелна функция и значение. Предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР, кореспондират с Директива 2003/88/ЕО на

Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време по въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен труд.

Във въззивната жалба е представен обстоен анализ на източници на правото на ЕС, който до голяма степен е развит и в отговора на исковата молба.

Пред въззивната инстанция се отправя искане за отмяна на Решението на 3

РС – Чепеларе като неправилно и необосновано. В случай на произнасяне в полза на ищеца, се прави възражение за прекомерност на разноските, включително и на претендирания адвокатски хонорар, поради липса на фактическа и правна сложност по отношение на предмета на спора по делото.

Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В Писмено становище вх. № 4923/18.11.2025 г., въззивната жалба се поддържа, като се моли за постановяване на отменително решение.

ОС - Смолян, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо и спорът следва да бъде разгледан по същество.

С Решение № 60 от 15.08.2025 г., на Районен съд - Чепеларе, постановено по гр.дело № 193 по описа съда, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР е осъдена да заплати на Н. А. А. ЕГН **********, адрес по месторабота: РС „ПБЗН“ - Чепеларе, сумата от 2870,21 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за положен нощен труд при сумарно изчисляване на работното време за периода 07.02.2022 г. до 07.02.2025 г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 513,73 лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от 1-во число на месеца, следващ тримесечния период за който се дължи възнаграждението до датата на предявяване на иска – 07.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Със същото решение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при МВР се осъжда да заплати на Н. А. А. ЕГН **********, адрес по месторабота: РС „ПБЗН“ Чепеларе, сума в размер на 500.00 лв. - представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на РС – Чепеларе, сума в размер на 164.81 лв., представляваща дължима държавна такса, както и сума в размер на 200.00 лв., представляваща разноски по производството за платен от бюджета на съда депозит за вещо лице.

4

Настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя или въззиваемата страна. Не се оспорват фактическите изводи на първоинстанционния съд, че в периода: 07.02.2022 г. - 07.02.2025 г., ищецът работил по служебно правоотношение по ЗМВР, като „Водач на специален автомобил I степен“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Чепеларе към Регионална Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Смолян при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР. Същият изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка една с продължителност от 24 часа, съгласно утвърдени месечни графици и протоколи, както и е полагал нощен труд за периода 07.02.2022 г. до 07.02.2025 г., по утвърдени графици за отчитане и протоколи, взети предвид от вещото лице и съобразени при изготвяне на приетата по първоинстанционното дело Съдебно – икономическа експертиза.

Основният спор в настоящото производство е правен и се съсредоточава около отговора на въпроса, следва ли при отчитане на извънредния труд, положен от първоначалния ищец в процесния период да се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда и НСОРЗ, в който случай би следвало да се приложи увеличаващ коефициент от 1,143, съгласно нормативната уредба, както счита ищецът и каквато методика, няма спор, че не е била прилагана през процесния период. В този случай, биха се полагали 2 870.21 лв., представляващи допълнително възнаграждение за положени часове нощен труд, ведно с мораторна и законна лихва, според неоспореното заключение на вещото лице.

Разрешение на този спорен въпрос е даден с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Разяснено е, че липсва празнота в ЗМВР относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете, тъй като нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на 5 работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в неговата "светла" част и през нощта в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от 22 часа до 6 часа.

Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР и чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове наредба и заповед. С последната, представляваща административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за прилагане на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. касае се до различни, а не сходни по вид правоотношения. Прилагането на НСОРЗ към служебните правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - "8 часа дневно", независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсират със съответните компенсаторни механизми допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, 6 по-голям основен платен годишен отпуск - чл. 189, ал. 1 ЗМВР, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение - чл. 234, ал. 1 ЗМВР, поблагоприятен режим за заплащане на извънреден труд - чл. 187, ал. 5 и 6 ЗМВР, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и поблагоприятни условия за придобиване право на пенсия - чл. 69, ал. 2 КСО, пенсиониране при условията на I-ва категория труд - чл. 69 КСО и др.