Решение № 565 от 24.06.2022, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 565 гр. Стара Загора, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20215530103143 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.212, ал.5, т.2, от ЗМВР от 1997г. /отм/ и по чл.212, ал.1, т.3, вр. с чл.211, ал.5, от ЗМВР 2006г. /отм/ Ищецът Н. М. П. твърди в исковата си молба, че е работил като държавен служител на длъжност надзирател от надзорно-охранителния състав на ответната ГД „ИН” при Министерство на правосъдието с местоизпълнение на служебните му задължения - Затвора гр.Стара Загора до 28.08.2020г., когато е напуснал системата на ГДИН по собствено желание.

Претендира обезщетение за неизползвания от него допълнителен платен годишен отпуск, на който е имал право, за положения от него извънреден труд над 50-те часа за тримесечие, които се компенсират с парично възнаграждение. Сочи, че посоченото право на допълнителен отпуск като компенсация за извънреден труд съществувало в ЗМВР от 1997г. и от 2006г. /отм./ при наличие на предпоставката - положен извънреден труд над 50 часа на отчетно тримесечие, в периода от 01.01.2003г. до 30.06.2014г., когато ЗМВР от 2006г. бил отменен със ЗМВР от 2014г. /обн. на 27.06.14г в сила от 01.07.2014г./ и компенсацията на извънредния труд в МВР и другите силови структури, работещи по ЗМВР, станала само парична.

Заявява, че началото на исковия период е 01.01.2003г., тъй като правото на допълнителен отпуск било създадено /обнародвано на 23.02.2003г./ и влязло в сила от 01.012003г., но заради тримесечното отчитане на извънредния труд за служителите, работещи на сумирано изчисляване на работното време, на практика е могло да възникне за 1 съответния служител при предвидените в закона предпоставки, едва след края на отчетния период, който за първото отчетно тримесечие на 2003г - е 31.03.2003г. Крайната дата на исковия период е 31.12.2011г., тъй като по данни на ищеца за периода 2012г.-2014г има подписана извънсъдебна спогодба с ответника за компенсиране на положен извънреден труд.

Ищеца твърди, че през времетраене на служебното му правоотношение е изпълнявал служебните си задължения на 8, 12 и 24 часови смени, като работните му смени са изпълнявани по предварително утвърден от Началника на Затвора гр.Стара Загора месечен график, работното му време се е изчислявало сумирано за отчетен период, който в исковия период е бил тримесечен.

Работното време на ищеца, като служител, работещ в условията на сумирано изчисляване на работното време /СИРВ/, се е изчислявало в часове на отчетни тримесечия по следния начин: Всички изработени часове от ищеца в отчетното тримесечие/месец /календарната година бива разделена на 4 такива тримесечия по поредността на месеците при тримесечни отчетни периоди/, се сумират и в случаите, когато надвишават нормата работно време за съответния отчетния период, часовете над установеното работно време представляват за служителя положен от него извънреден труд, който съгласно относимите разпоредби на ЗМВР, в периода от 01.012003г. до 31.12.2011г. е следвало да му бъде компенсиран с допълнително възнаграждение за извънреден труд за часовете до 50 часа на отчетен период и допълнителен платен отпуск за часовете извънреден труд над 50 часа на тримесечие. Нормата работно време за служителите, работещи при СИРВ, измерваща се в работни часове, е с различна продължителност като същия варира от 480 часа /при месец с 19 работни дни в отчетното тримесечие/ до 520 часа /при месец с 23 работни дни в отчетно тримесечие/. Същата се образува като се сумират броят на работните дни от всеки месец в тримесечието/ или от работните дни в месеца и полученото число се умножи по 8 /колкото е нормалната продължителност на работното време по трудовото ни законодателство, в частност и по ЗМВР/. За определяне на индивидуалната норма работно време за отчетен период на съответния служител от общия брой нормативно определени часове по горепосочения начин се приспадат дните /приведени отново в работни часове/, в които служителят е ползвал законоустановен платен отпуск /редовен годишен, допълнителен или поради временна неработоспособност/, като за целта всеки ден ползван платен отпуск се приравнява на 8 часа, колкото е нормалната продължителност на работния ден.

Изчисляването на отработените часове за отчетен период, става в края на периода или началото на следващия такъв, /защото по времето на полагане на самия труд, поради спецификата на работния режим на смени и работното време при СИРВ не може да се установи дали е налице превишаване на нормата или не, защото е възможно да има периоди с по-голямо натоварване, които до края на отчетния период да бъдат компенсирани с почивки/, и едва тогава може да се установи дали съответния служител е изработил нормативно установената за него норма, или общият брой изработени часове надвишават индивидуалната му норма за периода, като във втората хипотеза часовете труд над 2 установената нормална продължителност на норматива часове, представлява за съответния служител - извънреден труд.

Ищецът претендира, че през времетраенето на служебното му правоотношение с ответната ГДИН, работодателя му - ответната Дирекция, не е изчислявала правилно работното му време, което е довело до ощетяването му, тъй като през цялото време е полагал труд над установената норма работното време, който нито му бил отчитан от работодателя му правилно, нито е бил заплащан по съответния ред, или пък компенсиран с допълнителен платен отпуск, който да може да ползва.

По данни на ищеца през целия исков период е работил на смени по предварително утвърден месечен график от Началника на Затвора Ст.Загора. По негови данни от началото на 2003г до 31.03.2005г. е работил на 12 часов месечен график по алгоритъм дневно, нощно дежурство, два почивни дни, като реалната продължителност на всяка негова смяна била минимум 12 часа и 45 минути. В периода от 01.04.2005г. до 31.10.2012г. е работил на 8 часови дневни смени по график, чиято реална продължителност е била 10 часа и 15 минути минимум по схема 5 смени за седмица. В периода м.11.2005г до 31.12.2011г. по данни на ищеца е полагал отново 12 часови смени по алгоритъм дневно, нощно дежурство, два почивни дни, като реалната продължителност на всяка негова смяна била минимум 13 часа в периода от 01.11.2005г. до 31.12.2009г. и 12 часа и 45 минути, в периода от 01.01.2010г. до 31.12.2011г.

Ищецът твърди, че заради характера на изпълняваната от него постова дейност, не са му били предоставяни и не е могъл да ползва същинска почивка за хранене през работните смени, защото не е могъл да напуска поста си, без разрешение на прекия си ръководител. А в случаите, когато му е осигурявано време за хранене, е бил длъжен да остава на територията на Затвора, продължавал е да е под ръководството и на разположение на началника си и е бил длъжен да изпълнява неговите нареждания по всяко време, в това число и такива за прекъсване на храненето и изпълнение на конкретни задачи.

Поради естеството на изпълняваната от него работа по време на дежурствата му, през цялото времетраене на смяната фактически е изпълнявал специфичните за длъжността му служебни задължения без възможност да се отклонява от тях и нито е била предоставяна почивка за хранене и отдих по време на смяната, нито е могло изобщо да ползва такава, поради самото естество на надзорно-охранителната дейност в ГДИН. През цялото време на смяната, същия е бил длъжен да се намира на територията на Затвора Стара Загора, без да може да напуска територията на същия; в специфичното работно облекло и оборудване; под ръководството на прекия си ръководител и със задължението да изпълнява неговите заповеди във всяка една минута както. Въпреки посоченото обаче, ответната ГДИН не е отчитала пълната продължителност на положения от него труд по време на работните му смени, като не включвала към работното му време, времето, което ищеца е ползвал, за да се нахрани по време на смяната, което ответникът квалифицирал като „почивка за хранене”, а такава ищеца не е могъл да ползва поради спецификата на изпълняваната от него дейност и непрекъсваемостта на работния процес и изискването за постоянна бойна готовност. По 3 описания начин, ищеца твърди, че за всяко 8-часово дежурство от работните му часове били приспадани като „почивки за хранене”, които не са осигурявани и не е могъл да ползва по 30 минути, при 12-часовото - по 45 минути, а при 24-часовото - 90 минути.

По данни на ищеца, в периода от началото на 2008г., поради влизане в сила на заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007г. на Министъра на правосъдието, при сумиране на работното му време, от работните и часове за тримесечията са били изваждани по минутите за хранене, под предлог, че представляват „почивка”, каквато реално по време на смяна, ищецът не можел да ползва с пълно откъсване от работния процес. Ищецът твърди, че през тези часове от всяко дежурство, същия е продължавал да „носи службата” си като имал задължението и е бил на разположение на прекия си ръководител и в постоянна готовност да изпълнява специфичните си задължения при необходимост и по негова писмена или устна заповед.

Освен това, ответната ГДИН, не включвала в изработените от ищеца часове - времето за инструктаж, развод, приемане, сдаване, развод и освобождаване от дежурство, което било част от работното му време и служебни задължения и безспорно представлявали „действия при изпълнение на служебните задължения” по смисъла на § 1, т.6 от ДР на ЗМВР. Ищеца твърди, че тези минути и часове представляват за него работното време, което следва да бъде сумирано е останалите отработени часове за тримесечието. По заповед на съответния началник, бил задължен да идва на работа по рано от началния час за започване на смяната по график за извършване на инструктаж и приемане на смяната и да остава след приключване на смяната за сдаване на дежурството. Това прави продължителността на всяко негово дежурство по 12 часа и 45 минути, респ. 13 часа - за 12 часовите смени, съответно по 10 часа - за 8-часовите. По време на инструктажа - ищецът заедно с другите застъпващи на смяна надзиратели, са били запознаван с оперативната обстановка, с разпределението на постовете, със станалите произшествия през изминалата смяна, особеностите на съответните постове, текущите задачи; при развода, и отвода, същите били развеждани до съответния пост, на който е следвало да застъпят на смяна и съответно отвеждани от него от по-горестоящия им ръководител; при приемането и сдаването на поста - приемащия и сдаващия дежурството служители са се запознавали с особеностите на конкретния пост; попълвали са постова книга, докладвали са за резултатите от дежурството, особености, инциденти и т.н.

Също така твърди, че ответника незаконосъобарзно, без да е налице изрична разпоредба в ЗИНЗС, ППЗИНЗС или ЗМВР, която да изключва или забранява общата разпоредба в КТ, до влизане в сила на последния ЗМВР /т.е. до 01.07.2014г./ не е отчитал полагания от ищеца нощен труд по време на нощните му смени, като не е превръщал нощните часове в дневни такива, каквото е било задължението и при сумирано изчисляване на работното време. По време на всяка 24-часова смяна и при 12-часовите нощни смени, ищеца полагал 8 часа нощен труд, които следвало да му бъдат отчитани като 9 часа и 14 минути /8 часа + 1.143 /число което изразява съотношението му нормалната продължителност на дневния /8 часа/ и нормалната продължителност на нощния труд /7 4 часа/ т.е. 8/7 = 1.1428 или 1.143.

Така през целия исков период от началото на 2003г до 31.12.2011г., ответника не отчитал в пълнота всички положени от него часове труд през отчетните тримесечия, което е довело до системно ощетяване на ищеца, предвид невъзможността му да ползва предвидените компенсации за положен от него извънреден труд, а същия претендира, че през цялото време е работил в условията на такъв труд.

Заявява, че спорните обстоятелства между ищеца и ответната ГДИН в исковия период от началото на 2003г, когато е бил в сила ЗМВР от 1997г до 31.12.2011г. се свеждат до непризнаване, съответно неотчитане като работното време на: времето през времетраенето на неговите смени, използвано от ищеца за хранене /през всички дежурства/, т.нар.