Решение № 180 от 10.12.2025, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Ямбол, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря Ваня Д. Динева като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20252300500213 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Д. Й. Д. и Н. Д. Д., двамата от гр.****, чрез пълномощниците адв. Я. В. и адв. Вл. В. от АК- София, против Решение № 139 от 20.03.2025 г., постановено по гр.д. № 29/2024 г. по описа на Ямболския районен съд, с което е отхвърлен предявения от тях против К. С. К. от гр.****, иск с правно основание чл.124 от ГПК, вр.чл.79 от ЗС да бъде признато по отношение на К. С. К., че Д. Й. Д. и Н. Д. Д., са собственици на ателие, находящо се на втори етаж в жилищна сграда с идентификатор *** с площ от 67.25 кв.м, представляващо самостоятелен обект с идентификатор ***, както и на гараж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** с площ от 21.18 кв.м, двата обекта находящи се в жилищна сграда с магазини и офиси, построена в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Ямбол и жалбоподателите са осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски в размер 2391,86 лв.

Оплакването на въззивниците е за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, приложимите законови норми и утвърдената съдебна практика. Според въззивниците, ЯРС е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като отговора на исковата молба е подаден извън срока по чл. 131 от ГПК, което се приравнява на неподаване на отговор на искова молба, както и незаконосъобразно и немотивирано е удължил срока за отговор на исковата молба, без да са налице основания за това. Въззивниците оспорват приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, като намират, че при установяването й ЯРС неправилно, целенасочено и пристрастно, в интерес на ответника, е приел същата, както и пристрастно и необосновано е интерпретирал показанията на св. С., в резултат на което и в противоречие с установеното от този свидетел е извел правните си изводи, приемайки, че ищците не са владели процесните имоти за себе си, а са ги държали на 1 основание договори за наем, по отношение на които въззивниците твърдят, че са симулативни /привидни/ и излагат подробни съображения за това в жалбата. Изтъква се, че ЯРС е пренебрегва и не е разглеждал относимото към спора и от значението за правилното решаване на делото обстоятелството, че в продължение на две и половина години ищецът Д. непрекъснато е осъществявал по стопански начин изграждането на процесната жилищна сграда, в подкрепа на което са показанията на св. С. и представените по делото писмени доказателства- стокови разписки и протоколи за получени на консигнация, строителни материали. Въззивниците излагат, че в хода на производството не е доказано за работата си по изграждането на процесната жилищна сграда като предприемач, въззивникът Д. да е получил друга реална престация от страна на въззиваемия К., освен предоставяне правото на строеж със собствени средства да изгради процесиите имоти. Оспорен е извода на първостепенния съд, че върху сграда в груб строеж не може да се установява валидно владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС и върху такава сграда не може да се придобие правото на собственост по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗС. В резултат на този неправилен извод съдът необосновано е приел, че ищците могат да претендират валидно владение от 25.11.2011 г., когато е издадено удостоверението за ползване на имота, а не от 15.07.2009 г., когато е подписан Акт обр. 14. и от която дата ищците са установили фактическа власт върху процесните имоти. Оспорени са изводите на съда, че ищците са владели имота по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС само в периода от 30.11.2009 г. до 01.01.2012 г., а с подписването на договора за наем на 01.01.2012 г, придобивната давност е прекъсната. Според въззивниците, ЯРС незаконосъобразно и необосновано е отхвърлил иска по отношение на процесния гараж, като е приел, че те са установили валидно владение върху вещта от 30.11.2009 г., но впоследствие нямало доказателства, че са владели имота като свой, като този извод на съда не бил съобразен с разпоредбата на чл. 69 от ЗС. По изложените в жалбата подробни съображения въззивниците молят за отмяна на решението на първата инстанция и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което предявения иск да бъде уважен изцяло. Претендират разноски пред двете съдебни инстанции.

С подадения писмен отговор въззиваемият К.С.К., чрез пълномощника си адв.

П.С. от АК- Ямбол, е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Изложил е съображения, според които обжалваното решение е постановено в съответствие със закона, при спазване на процесуалните правила, обосновано е и не страда от релевираните в жалбата пороци, като се излагат подробни съображения по всяко едно от оплакванията на въззивниците. Счита се, че първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и обосновано е приел за недоказано ищците да са придобили имотите в резултат на изтекла в тяхна полза десет годишна придобивна давност. Изложени са твърдения, че съдът е извършил правилна преценка на показанията на разпитания по делото свидетел, както и на представените договори за наем и правилно е приел, че последните са валидни и действителни и ищците са ползвали процесните имоти на основание наемно правоотношение, заплащали са наемна цена за определен период от време и са имали качеството на държатели. Поддържа, че договора за наем е прекратен едностранно от наемодателя с отправената до наемателите покана, считано от 18.07.2021 г., след тази дата ищците са преустановили заплащане на наемна цена, не са освободили процесните имоти и са продължили да ги ползват без основание и въпреки противопоставянето на ответника, поради което и последният е предявил искова молба, образувана в гр. д. № 3181/2021 г. по описа на ЯРС, с която претендира ищците да бъдат осъдени да му заплатят суми дължими като неплатена наемна цена, ведно с лихви, както и суми дължими за ползвани без основание негови собствени недвижими имоти ведно с лихви и производството по което дело е спряно до приключване на настоящото дело. Въззиваемият се позовава и на образуваното по негова искова молба и друго гражданско дело- гр.д. № 3374/2021 г. по описа на ЯРС, по което претендира след установяване на правото му на собственост, ищците да бъдат осъдени да му предадат държането и фактическата власт 2 върху собствените му имоти- ателие и гараж, производството по което също е спряно до приключване на производството по настоящото дело. Оспорват се твърденията на въззивниците за наличие на друг вид договореност между първия ищец и ответника, като се счита, че тези твърдения са ирелевантни по отношение на предявените искове за установяване право на собственост на основание придобивна давност. В обобщение, въззиваемият поддържа, че в рамките на сочения от ищците период, считано от 15.07.2009 г., в продължение на повече от 10 години, те не са установили качеството си на владелци на процесиите недвижими имоти, не са доказали начален валиден момент на владение и изискуемия от закона десет годишен период на владение, което да е започнало и да е продължило явно, необезпокоявано и спокойно, а по делото е установено и е правилен извода на районния съд, че ищците са били единствено държатели имотите. Въззиваемият се позовава и на прекъсване на давността с подадената от него искова молба, образувана в гр. д. № 3374/2021 г. по описа на ЯРС, както и на спиране на давностния срок на основание чл.

3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., за периода от 13.03.2020 г. и до 21.05.2020 г. По изложените в отговора на въззивната жалба подробни съображения, въззиваемия моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на ЯРС да бъде потвърдено като законосъобразно, обосновано и правилно, с присъждане на сторените от страната разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивната жалба се поддържа на изложените в нея основания от пълномощника на въззивниците адв. Вл. В., като подробни доводи и съображения излага в представени по делото писмени бележки.

Въззиваемият чрез пълномощника си адв. П.С. в о.с.з. оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирани страни, в срок, поради което следва да се разгледат по същество.

За да се произнесе, ЯОС установи следното:

Производството пред първоинстанционния Ямболски районен съд е образувано след прекратяване на производството по гр.д. № 200/2021 г. по описа на ЯОС и изпращането му по подсъдност на ЯРС.

В предмета на делото, образувано пред ЯРС е предявеният от ищците Д. Й. Д. и Н. Д. Д. против ответника К. С. К. от гр.****, установителен иск по чл.124 от ГПК, във вр. чл.79 от ЗС, за признаване за установено, ме ищците са собственици на атлелие, находящо се на втори етаж в жилищна сграда с идентификатор *** с площ от 67.25 кв.м, както и на гараж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** с площ от 21.18 кв.м, двата обекта находящи се в жилищна сграда с магазини и офиси, построена в ПИ с идентификатор *** на основание придобивна давност.

Исковата си претенция ищците обосновали с това, че през м. август- септември 2007 г. между ищеца Д. и ответника К. била постигната договорка ищецът да поеме организацията за строителството на триетажна жилищна сграда с магазини и офиси върху дворно място с площ от 260 кв.м., собственост на ответника, за което ответникът имал разрешение да строителство от 2007 г. В замяна на работата на ищеца, която последният твърди, че е вид услуга по създаване, организация и изграждане по стопански начин жилищната сграда, в т.ч. и осигуряване и снабдяването със строителни материали и заплащането им, той е следвало да получи право на строеж за изграждане и придобиване правото на собственост върху апартамент № 2 на две нива, ателие и гараж ведно с припадащите се ид. части от общите части на сградата и правото на строеж. Постигнатата договорката била тези обекти Д. да изгради със свои средства и материали. При условията на тези договорки с ответника, през есента на 2007 г. ищецът започнал строителство, като 3 сключил договори от името на своя фирма с друга фирма за изграждането на покрива на сградата, наел фирма за изграждане на газификацията на сградата и извършване на необходимите проби. Завършването на строителството на сградата в груб строеж било установено с констативен акт от 30.08.2009 г., след което ищците влезли във владение на апартамент №2 на две нива и процесните ателие и гараж, в които извършили и довършителни работи, както и довършителни работи на цялата сграда. За осъществяване на строителен контрол по строителството на жилищната сграда ищецът Д. използвал услугите на строителен техник. На 25.11.2011 г. било издадено разрешение за ползване на сградата.

След окончателното завършване на сградата, ищецът и ответникът направили окончателна равносметка, според която К. бил вложил общо сумата от 430 000 лв., а Д. сумата 197 587.56 лв., която била вложена за изграждането на апартамента, ателието и гаража. След получаване на разрешението за ползване на сградата, ответникът поискал от ищеца да го снабди с нотариален акт за собственост върху изградените от него обекти, но ответникът отказал с мотив, че това би довело до регистрацията му по ЗДДС като физическо лице и заплащане на данък печалба. По настояване на ищеца, ответникът подписал декларация, че е участвал в изграждане на сградата със собствени средства, за да няма проблеми с данъчните органи, която декларация била съставена в един екземпляр и се намирала в ответника. С цел пълноценното ползване на апартамент №2, ателие и гараж и снабдяването на същите с партиди за ел. енергия и ВиК, ищецът и ответникът подписали фиктивен договор за наем, по който ответникът никога не е претендирал наемни суми, нито е декларирал пред данъчните органи доходите по този договор за наем. Въпреки настояването на ищеца Д. ответникът продължавал да отказва да му прехвърли правото на собственост върху обектите, ищецът и съпругата му владеели, като в същото време не е възпрепятствал по никакъв начин владението на ищците върху обектите, не е оспорвал че са придобити от ищците по посочения от тях в исковата молба начин. В края на м. февруари 2021 г. ответникът продал на дъщерята на ищците и нейния съпруг апартамент № 2 за сумата от 155 000 лв., поради което предмет на исковата претенция е правото на собственост върху ателие на втория етаж и гараж на първия етаж. Правото на собственост върху имотите се претендира от ищците на основание изтекла придобивна давност повече от 10 години за периода, от когато е установено владението на 30.08.2009 г. /изграждането в груб строеж на сградата/, а реално ползват имота по предназначение от 25.11.2011 г. /издаването на разрешението за ползване на сградата/. Това владение според ищците е било непрекъснато, явно, открито и необезпокоявано, както от ответника, така и от други лица, считано от 30.08.2009 г. С тези фактически твърдения ищците са обосновали правния си интерес от предявяване на установителния иск за собственост, като са поддържали, че упражняват владение върху ателието и гаража и към датата на подаване на исковата молба-16.07.2021 г.