Решение № 195 от 24.04.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Перник, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20231700500009 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”.

Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, чрез адв. М. Г. – ***, със съдебен адрес: *** срещу Решение № 261232 от 16.07.2021г., постановено по гр. д. № 2435/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник, в частта, в която въззивния жалбоподател е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 5 000 лева до уважения размер от 10 000 лева. В останалата част, съдебното решение, като необжалвано, е влязло в сила.

Със същото съдебно решение, първоинстанционния съд се е произнесъл по отношение на разноските, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК, поради което се иска изменение на решението и в частта за разноските, съобразно изхода на делото.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, въз основа на които жалбоподателят твърди, че съдебното решение в обжалваната му част е неправилно.

Сочи се, че след като в едномесечния срок не е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от компетентните за това длъжностни лица, а само за ПТП с материални щети, то от страна на ищеца по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване, че е пострадал при процесното ПТП. Жалбоподателя счита, че дори и да се приеме, че ищецът е бил увреден при ПТП, то определеното 1 обезщетение от 10 000 лева намира за силно и многократно завишено и противоречащо на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Излага подробни съображения в тази насока. С жалбата се иска отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 5 000 лева до уважения размер от 10 000 лева. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила становище по жалбата, намирайки я за неоснователна. Изразява несъгласие с възражението за завишеност на размера на присъденото обезщетение, като се обляга на установеното от изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза и заявеното от вещото лице в открито съдебно заседание.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател „Бул Инс“ АД, не изпраща представител, с писмена молба, депозирана преди дата на съдебното заседание, моли да бъде отменено атакуваното решение в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно, при подробно изложени съображения по съществото на спора.

Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът по въззивната жалба, чрез адв.Б.Б., пледира за отхвърляне жалбата на „Бул Инс“ АД и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ответната страна, като моли да им бъдат присъдени разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

За да постанови решението си, районния съд е приел, че на *** за лек автомобил „Мицубиши“ модел „Спейс Стар“ с per. № *** е сключена застраховка ,.Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застраховател ЗД ,.БУЛ ИНС“ АД - полица № *** валидна от *** до ***

На ***, около 13:30ч, в гр. ***, на бул. *** е настъпило ПТП между , лек автомобил марка ..Мицубиши", модел „Спейс Стар" с ДК № *** с водач И.К.Ш. и л.а. марка „Шкода", модел „Октавия", per. № *** с водач Л. С. Д., за което е съставен Протокол за ПТП №.*** от служител на СДВР.

По делото е представената обширна медицинска документация, а именно епикриза, издадена от МБАЛ „***“; изх. № ***, амбулаторен лист № ***; Лист за преглед – отоневрологично изследване от *** , резултат от рентгенография на шияни прешлени от ***

С оглед приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, от лице с необходимите специални знания, са описани болките и страданията, които е преживял ищеца както към момента на произшествието, така и по време на последвалото възстановяване и лечение. Вещото лице е посочило, че ищеца и в настоящият момент е субкомпенсиранима налична клинична симптоматика, има оплаквания, налага му се да приема постоянно медикаменти. Налични са затруднения в ежедневието, свързани с естеството 2 му на работа, като световъртеж, и психо-соматично натоварване с наложителността за преодоляване на оплакванията. Според вещото лице, подобен централен отоневрологичен синдром може да продължи клиничните си прояви с години независимо от провеждане на лечение. Състоянието търпи декомпенсанция при наслагване на друг неблагоприятен момент – инфекция, стрес, друга здравослен декомпенсация..

Изложените в исковата молба фактически твърдения и искането за защита сочат на предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.

Преките искове срещу застраховател, визиран в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ са за обезщетение на имуществени и за обезщетение за неимуществени вреди, като към последните се причислява всичко, свързано с лишаване на увредения от пълноценното човешкото съществуване и активности. Отделните болки, страдания, неудобства и т.н. не представляват самостоятелни основания за водене на множество преки искове срещу съответния застраховател, когато произтичат от факта на едно и също вредоносно събитие - в своята съвкупност те по естеството си са неделимо общо основание, различаващо се единствено от това за претендиране на обезщетение за другите - имуществените, вреди от един и същ гражданскоправен деликт.

Възникването на спорното право по този иск предполага наличието на основните елементи от състава му, а именно наличие на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" към датата на ПТП, както и всички елементи на деликта виновно и противоправно деяние, вреда и причинна връзка между тях. За да възникне в полза на ищеца вземане за застрахователно обезщетение следва да са установени причинените му неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания вследствие на получените травматични увреждания и настъпилите в резултат на тях усложнения.

След като взе предвид направените с жалбите възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното :

Въззивната жалба, депозирана от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, се явява редовна и процесуално допустима - подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбите. Преценявайки изложените доводи, становището на въззиваемата страна, както и събраните по делото доказателства въззивният съд намира следното :

И пред настоящата съдебна инстанция между страните не се спори, че към датата на ПТП - *** за лек автомобил „Мицубиши“ модел „Спейс Стар“ с per. № *** е сключена застраховка ,.Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застраховател ЗД ,.БУЛ ИНС“ АД - полица № *** валидна от *** до *** 3

Не се спори и за фактите и обстоятелствата около настъпването на ПТП, а именно: на ***, около 13:30ч, в гр. ***, на бул. *** е настъпило ПТП между , лек автомобил марка ..Мицубиши", модел „Спейс Стар" с ДК № *** с водач И.К.Ш. и л.а. марка „Шкода", модел „Октавия", per. № *** с водач Л. С. Д., за което е съставен Протокол за ПТП №.*** от служител на СДВР.

В настоящото въззивно производство спорен е въпросът за размерът на обезщетението, което се дължи на ищеца за претърпените от него болки и страдания, както и че твърдените от ищеца болки и страдания са в причинна връзка с претърпяното от него ПТП.

Въз основава на съвкупната преценка на събираните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната взаимовръзка, настоящият състав споделя решаващия извод на първоинстанционния съд, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ, обосноваващи отговорността на ответника ЗК „БУЛ ИНС“ АД за претърпените от ищцата вреди в резултат на ПТП от ***, в гр.***, а именно към датата на ПТП е налице валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответника, както и е налице причинноследствената връзка между деянието и причинените на ищеца неимуществени вреди, вследствие получените травматични увреждания от инцидента, с оглед на което съдът приема, че правопораждащите претенцията на ищеца факти са доказани по делото, както правилно е посочил и Районен съд - Перник.

Въззивният съд изцяло споделя мотивите на районния съд, установяващи фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Съдът намира за неоснователни възраженията, релевирани във въззивната жалба относно липсата на причинна връзка между получените от ищеца травми и процесното ПТП. На първо място, причинната връзка между получените от ищеца травми и процесното ПТП е установена посредством събрания по делото доказателствен материал, сред който и съдебно-медицинската и съдебно-автотехническа експертизи, а на второ място – обстоятелството, че от органите на МВР не е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица не е пречка в последствие да се установят такива, още повече и предвид характера на увреждането и проява на клинични симптоми в покъсен етап.

Предмет на въззивната жалба е и размерът на присъденото обезщетение, като жалбоподателят сочи, че същото не е съобразено с претърпените болки и страдания и принципа за справедливост, уреден в чл.52 от ЗЗД в размера му над 5 000 лева до присъдените 10 000 лв.

Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, че определеното от съда обезщетение е прекомерно завишено и не отговаря на закона, икономическата конюнктура в страната към датата на деликта и практиката на ВКС. Изхождайки от вида, характера и степента на установените по делото увреждания, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания от Д. през периода на възстановяване, ограниченията и неудобствата в битов и социален план и най-вече установеното от вещото лице, че установения при ищеца 4 отоневрологичен синдром може да продължи клиничните си прояви с години напред, независимо от провежданото лечение, същите правилно са дали основание на първоинстанционният съд да приеме за справедливо обезщетение в присъдения размер от 10 000,00 лв.

Настоящият състав намира така определеното обезщетение за справедливо и съобразено със създадената при действието на чл.290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД - решение №83/06.07.2009г. по т.д.

№795/2008г. на II т.о., решение № 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на I т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д. № 807/2011г. на II т.о. Решение № 176 от 30.12.2016 г. по т. д. № 1834 / 2015 г. и Решение №108/06.07.2017 по дело №436/2016 на ВКС, ТК, I т.о. и дадените в Постановление № 4/1968г.

Първоинстанционният съд е взел в предвид както получените травматични увреждания в техния характер и интензитет, така и моралните измерения на болката и страданията, претърпени от ищеца. В допълнение на тази оценка, съдът е отчел и конкретните обществено-икономически условия в страната към настъпването на ПТП, като е достигнал до определянето на едно справедливо по размер обезщетение. При проверка за правилността на първоинстанционното решение в тази му част, настоящият състав съобрази и актуалните към момента на настъпване на събитието лимити на застрахователно покритие по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, които дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, следва да бъдат съобразявани от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства. Също така съобрази и създаденият от съдебната практика в редица съдебни актове, послужили като ориентир за справедливо определени суми за подобен вид увреждания в близък период, и в сходна фактическа обстановка като тази по настоящото дело. При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, горепосоченият паричен еквивалент за претърпените от ищеца неимуществени вреди ще репарира в пълен обем неимуществените вреди, претърпени от него, както правилно е приел първоинстанционния съд.