Присъда № 98 от 16.05.2024, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 98 от 16.05.2024 г. по н.ч.х.д.№ 1498/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХ н.с.

Внесена е в съда тъжба от М.М.И. от *** против Ганка Йорданова С. от *** за това че подсъдимата Г.С. на 03.01.2023 г. в гр. Пловдив при подаден писмен сигнал с вх.№ СИГ/Д-РВ/2/03.01.2023 г. до ДСП Пловдив и в качеството си на служебно лице – *** и *** медицински кабинет към ОУ „***” е разгласила позорно обстоятелство за М.М.И., а именно : „В качеството си на ***, смятам, че поведението на майката е неадекватно и в дадения случай е безотговорно и застрашаващо здравето не само на собствените си деца, но и на останалите деца в учебното заведение.”, като клеветата е разпространена по друг начин – писмен сигнал с вх. № СИГ/ДРВ/2/03.01.2023 г. до ДСП Пловдив и от длъжностно лице *** и *** медицински кабинет към ОУ „***” по повод изпълнение на службата престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т. 2, предл.2, т.4, вр. чл.147, ал.1, предл.1 от НК.

С тъжбата е предявен граждански иск в размер на 5000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието 03.01.2023 г. до окончателното й изплащане, представляващ обезщетение за претърпените от престъплението, за което е подадена тъжбата в съда неимуществени вреди.

Частният тъжител е конституиран като граждански ищец по делото.

В съдебно заседание частният тъжител и граждански ищец М.И. и нейният повереник адв. В. И. от АК Пловдив поддържат тъжбата и предявения с нея граждански иск.

Упълномощеният защитник на подсъдимата адв. П. Ю. от АК Пловдив счита, че не е осъществен състава на повдигнатото с тъжбата престъпление като излага съображения в този смисъл и моли подзащитната му да бъде оправдана.

В дадената й възможност за лична защита и право на последна дума подсъдимата се присъединява към становището на своя адвокат. Моли да бъде оправдана.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Подсъдимата Г.Й.С. е родена на *** г. в с. ***, ***, българска гражданка, 1 неосъждана, омъжена, с висше образование .

Същата имала сключен трудов договор с Община Пловдив, район Западен, на длъжност ***. Съгласно длъжностната й характеристика същата осъществявала служебните си задължения като ***/ в училище като мястото й на работа бил здравен кабинет в детски градини и училища. Към датата, във връзка с която е подадена тъжбата в съда, мястото й на работа било Основно училище „***” в гр.Пловдив.

Частният тъжител и гр.ищец М.М.И. имала три деца, като двете й поголеми деца св.А.А.И. и С.А.И. били близначки и посещавали посоченото ОУ „***“ в гр. Пловдив. През учебната 2022 / 2023 г. двете деца били в 4 клас в посоченото училище, като св. А.И. била ученичка в *** клас, а св. С.И. в *** в същото училище. Класен ръководител на св. А.И. била св. Ю.М.Е., а *** на св.

С.И. била св. Л.М.П.. Двете деца били отлични ученички , справяли се отлично с учебния процес в посоченото училище.

На 13.12.2022 г. в час по физическо възпитание на св. С.И. й станало лошо и съобщила това на преподавателя й св. Й. И. Н.. Тъй като не се съмнявала, че детето симулира, учителката казала на детето да седне някъде, докато оплакването отмине. Малко след това детето пак отишло при учителката и отново й казало, че му става лошо. За да не се прекъсва учебният процес по отношение на другите ученици, учителката помолила друг ученик да придружи С. до класната стая и да я остави при *** св. Л.П., на която С. да съобщи за състоянието й.

Св. П. отвела св. С.И. с оглед оплакването за здравословното й състояние в медицинския кабинет. Там била подсъдимата Г.С., която след като научила за оплакването на детето, му измерила кръвното и пулса. При прегледа медицинската сестра установила, че детето е с учестен пулс и има сърцебиене. Подсъдимата С. попитала детето дали сутринта е приемало някакви лекарства, дали е закусило и в отговор на това получила информация от С., че приема лекарство, чието наименование детето на знаело точно, но майка му го била дала сутринта на нея и на сестра й св. А.И., тъй като и другото дете в семейството, което било по-малко от тях двете, в същия ден също не се чувствало добре.

Малко след това на същия ден на 13.12.2022 г. и на св. А.И. й станало лошо и също се наложило да посети кабинета на медицинската сестра 2 подсъдимата Г.С., придружена от *** св. Ю.Е., където също била прегледана от подсъдимата Симеонова и била с подобни симптоми, но тъй като състоянието й било по-добре и нямала нужда от наблюдение, била изведена от кабинета на медицинската сестра на чист въздух. Св. Е. била получила информация по телефона от родителя като при разговор с класния ръководител - св. Е., майката -частният тъжител М.И. наредила св. А.И. да закуси нещо и да изчака.

Медицинската сестра помолила класния ръководител на св. С.И., която все още била в кабинета й, а именно св. П. да даде телефона на родителя да разговарят лично и да получи по-достоверна информация за това какво е било състоянието му преди училище и какво лекарство всъщност приемат двете деца. Св. П. направила връзка с родителя на детето и дала телефона на подсъдимата, като по време на проведения тел. разговор подс. С. се опитала да научи какво лекарство приема детето, но не получила такава.

Тогава подсъдимата Г.С. по време на разговора по телефона съобщила на родителя – частния тъжител и граждански ищец М.И., че следва да дойде до училище, за да вземе двете деца и да ги заведе при лекар, който да й даде компетентно становище за състоянието им. Това раздразнило частният тъжител М.И., според която това не било необходимо, а и имала и други семейни задължения, свързани с отглеждането на по-малкото й дете.

След като прегледала двете деца, отразила резултатите от прегледа в медицинския журнал и съобщила на родителя за състоянието им, подсъдимата С. останала да чака родителя на двете деца, едното от които св. С.И. още стояло в медицинския кабинет.

След известно време в кабинета на подсъдимата се явила частната тъжителка М.И., която била видимо ядосана от развилата се ситуация.

Частният тъжител И. поискала да разбере от подсъдимата каква е диагнозата на децата, но не получила друга информация, тъй като медицинската сестра нямала правомощие да дава диагнози. Подсъдимата С. не можела да приеме поведението на родителя, който прилагал един вид самолечение спрямо децата си, а също и не проявявал критичност към състоянието им, а частният тъжител И. пък не разбирала в какво се състои обезпокоителното в здравословното състояние на децата й, че се налагало да я викат по телефона, да ги забира, да ги води на лекар, при все че имала и други семейни задължения.

3

Разговорът между двете се провел на висок тон в присъствие на св. С.И., която все още била в кабинета на подсъдимата, както и на св. Л.П., която била класният ръководител на св. С.И., св. П. била на вратата на медицинския кабинет, а отвън в коридора била и св. А.И..

Тъй като според подсъдимата Г.С. не можел да се проведе нормален разговор с родителя на децата - частния тъжител и гр.ищец М.И., подсъдимата й посочила вратата, за да излезе от кабинета й и да може продължи работата си.

Частната тъжителка завела двете деца на преглед същия ден при личния им лекар д-р З.М., като от лекаря било установено, че св. С.И. има хрема и болки в гърлото, с подобно обективно състояние била установена и св. А.И., като и на двете и им бил им предписан режим и период на лечение.

Частната тъжителка М.И. била ядосана от разговора и поведението на медицинската сестра на 13.12.2022 г., поради което и подала сигнали до различни институции срещу нея. На свой ред и подсъдимата Г.С. се почувствала засегната от частния тъжители и граждански ищец и подала сигнали до различни институции срещу частния тъжител вкл. и до Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив, който бил заведен с вх.№ СИГ /ДРВ/2/03.01.2023 г. В този сигнал подсъдимата написала, че : „В качеството си на ***, смятам, че поведението на майката е неадекватно и в дадения случай е безотговорно и застрашаващо здравето не само на собствените си деца, но и на останалите деца в учебното заведение.”

Частният тъжител и граждански ищец М.И. се почувствала засегната от написаното от подсъдимата за нея в сигнала до Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив, поради което и депозирала настоящата тъжба в съда.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на Ю.М.Е., Л.М.П., Й. И. Н., А.А.И., С.А.И., А.И.И., К.Х.К.-М., С.П.С., обяснения на подсъдимата, извлечение от медицински журнал за дата 13.12.2022 г., амбулаторен лист за преглед от 13.12.2022 г. на името на С.И., амбулаторен лист за преглед от от 13.12.2022 г. на името на А.И., медицински бележки от 13.12.2022 г. на името на С. и А.И., информация във връзка с поведението и отсъствията на С. и А.И. в ОУ „***“ Пловдив и причините за това, Трудов договор №22/03.12.2012 г. с Община Пловдив, район Западен, длъжностна 4 характеристика на името на подсъдимата във връзка със сключения трудов договор, Заповед за утвърждаване и Приложение на Процедура за оказване на първа помощ на пострадало или болно дете – заверено копие, Заповед за утвърждаване и Приложение на училищни правила за поведение на учениците – заверено копие, сигнал до Кмета на Община Пловдив, район Западен от М.М.И. от 13.12.2022 г., сигнал до ОУ „***“ гр. Пловдив от 05.01.2023 г. от М.М.И., материали по пр.преписка № 549/2023 г. , приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 13.02.2023 г. за престъпление по чл. 130, ал.1 от НК по повод сигнал от М.И. от 13.12.2022 г., Постановление за отказ да се образува досъдебно производство за престъпление по чл.286, ал.1 от НК по прокурорска преписка № 1348/19.04.2023 г. по повод жалба на Г.С. – заверено копие, сигнал № СИГ/ДРВ/2/03.01.2023 г. до Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив, подаден от Г.С.- заверено копие, справка за съдимост на подсъдимата. По делото е представена флаш памет със запис от училището за дата 13.12.2022 г. , в който не се съдържа информация, която е от значение за делото, а и съдържанието му не е проверено по надлежния в НПК ред, поради което и съдържанието на записа не е предмет на анализ и оценка от съда с останалите доказателства по делото.

Установява се от приетата по делото информация от ОУ „***” Пловдив, че св. А. и С. И. са ученици в посоченото училище и през учебната 2022/2023 г. били в четвърти клас. Също от изисканата информация от училището се установява, че през процесния период двете деца били в различни паралелки, като това било желание на родителите им още при самото им постъпване в училището.

Отново от постъпилата информация от училището се установява, че св.

А. и С. И. са били отлични ученички, отсъствали от училище рядко, като били изключително активни и проявявали интерес към учебния процес. В тази връзка са и показанията на разпитаните по делото свидетели Ю.М.Е., Л.М.П., Й. И. Н..

От приетите по делото писмени доказателства амбулаторен лист за преглед от 13.12.2022 г. на името на С.И. , амбулаторен лист за преглед от от 13.12.2022 г. на името на А.И. , медицински бележки от 13.12.2022 г. на името на С. и А.И., се установява, че личен лекар на двете деца през процесния 5 период била д-р З.М..

От приложения по делото като писмено доказателство Трудов договор №22/03.12.2012 г. с Община Пловдив, район Западен, длъжностна характеристика, се установява, че подсъдимата Г.С. работела в посоченото училище като медицинска сестра, а едно от основните й задължения било да оказва долекарска помощ, а във връзка с осъществяване на вменените й задължения да контактува с родителите на децата, а също и с органи на РЗИ, БАБХ, органи на МВР, а при необходимост и с други органи и организации.

Според вътрешните правила на училището ОУ „***“ Пловдив, когато ученик съобщи, че има здравословно неразположение, учителят е длъжен да го изпрати до медицинския кабинет. Медицинският специалист преценява според състоянието на ученика дали е необходимо да се уведоми Бърза помощ и ако това е необходимо се обажда на тел.112 или да се уведоми родителя.