Решение № 1105 от 14.10.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1105 гр. Пазарджик, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря С.ка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20225220101386 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от А. А. Ч., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Пловдив, район „****“, ул.“*********, чрез адв.С. Д., вписан в АКПловдив, съдебен адрес: гр.А., ************* - адв.С. Д. против Окръжен съд - Пловдив, с адрес: гр.Пловдив, бул.“6-ти септември“ №167, представляван от Административния ръководител – Председателя Р. Ш., в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че след справка при публичен изпълнител е установил, че против него има образувано изпълнително дело при ЧСИ П. С.

Н.. След посещение при частния изпълнител е уведомен, че против него е образувано изпълнително дело с номер 20199110400196 по описа на ЧСИ П.

С. Н. с взискател Окръжен съд Пловдив. Твърди, че изпълнителното дело с образувано въз основа на изпълнителен лист от 03.08.2009г., издаден по НОХД с номер 1050/2009г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, наказателно отделение, въз основа на влязла в сила присъда №108/15.07.2009г. на 31.07.2009г., с който изпълнителен лист А. А. Ч. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ВСС, глоба в размер на 4000 лева, направени по делото разноски в размер на 240 лева, както и 5 лева държавна такса за 1 издаване на изпълнителен лист. От кантората на ЧСИ П. С. Н. ищецът се сдобил с копие от изпълнителния лист и възлагателно писмо по силата, на което е образувано изпълнителното дело.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.439 ал.1 ГПК „длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението”, като възраженията му могат да се основават само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Посочва, че в настоящия случай ищецът има правно основание да твърди, като с настоящата искова молба прави и изрично възражение, че сумите, описани в изпълнителен лист от 03.08.2009г., издаден по НОХД с №1050/2009г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, наказателно отделение, въз основа на влязла в сила присъда №108/15.07.2009г. на 31.07.2009 г., са погасени по давност.

Сочи, че вземането по изпълнителния лист е публично в частта касателно глобата и държавната такса за издаване на изпълнителния лист и частно - в частта по отношение вземането за разноски по делото.

Твърди, че с TP №3 от 2014г. на ВАС, съдът прави разграничение между глобата и останалите публични вземания, уредени в чл.162 ДОПК.

ВАС приема, че след прекъсване на давността в хипотезата на чл.82 ал.2 3AHН при изпълнение на административното наказание „глоба“, се прилага давностният срок по чл.82 ал.1, б.„а“ ЗАНН - двегодишен давностен срок.

Дори и да се приеме, че това становище не е вярно, то съгласно текста на чл.171 ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В случая петгодишният срок е започнал да тече на 01.01.2010г. и е изтекъл съответно на 31.12.2014г., освен ако същият не е спиран или прекъсван.

Дори и срокът да е спиран или прекъсван, то ищецът се позовава на разпоредбата на чл.171 ал.2 от ДОПК, съгласно която с изтичането на 10годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Твърди, че десетгодишният давностен срок е започнал да тече от 2

01.01.2010г. и е изтекъл на 31.12.2019г. Поради това е ирелевантно дали давността е спирана или прекъсвана, и евентуални възражения за извършени действия от публичен или частен съдебен изпълнител, предприети за събиране на вземането ще са неотносими към настоящия случай.

По отношение вземането за разноски, присъдени с издадения изпълнителен лист, то в тази част е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД, която също предвижда 5- годишна давност за погасяване на вземането.

Твърди, че от изложеното по-горе безспорно се установява, че сумите, описани в изпълнителен лист от 03.08.2009г., издаден по НОХД №1050/2009г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, наказателно отделение, въз основа на влязла в сила присъда №108/15.07.2009г. - на 31.07.2009г. са погасени по давност и ищецът се позовава и прави изрично възражение в тази насока.

Ищецът твърди, че предвид гореизложеното за него се поражда правен интерес да потърси защита на правата си като предяви настоящия отрицателен установителен иск, с който със сила на присъдено нещо да бъде установено в отношенията между него и Окръжен съд Пловдив, че ищецът не дължи сумата от 4000 лева представляваща глоба, присъдена по НОХД №1050/2009г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, наказателно отделение, въз основа на влязла в сила присъда №108/15.07.2009г. на 31.07.2009г., сумата от 240 лева, представляваща направени по това дело разноски, както и сумата от 5 лева, представляващи държавна такса за издаване на изпълнителен лист, за събиране на които суми е издаден изпълнителен лист от 03.08.2009г., въз основа на който е образувано изпълнително дело с номер 20199110400196 по описа на ЧСИ П. С. Н..

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между А. А. Ч., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Пловдив, района „****”, ********* и Окръжен съд Пловдив, с адрес: гр.Пловдив, бул.“6-ти септември“ №167, представляван от Административния ръководител - Председателя Р. Ш., че ищецът А. А. Ч., с ЕГН ********** не дължи на ВСС, чрез Окръжен съд - Пловдив, заплащане на следните суми, а именно: сумата от 4000 лева, представляваща глоба, присъдена по НОХД №1050/2009г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, наказателно отделение, въз основа на влязла в сила присъда №108/15.07.2009г. на 31.07.2009г.; сумата 3 от 240 лева, представляваща разноски, направени по НОХД №1050/2009г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, наказателно отделение, както и сумата от 5 лева, представляващи държавна такса за издаване на изпълнителен лист, по НОХД №1050/2009г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, наказателно отделение, за събиране, на които суми е издаден изпълнителен лист от 03.08.2009г., издаден по НОХД №1050/2009г. по описа на Окръжен съд Пловдив, наказателно отделение, въз основа на влязла в сила Присъда №108/15.07.2009г. на 31.07.2009г., въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело с номер 20199110400196 по описа на ЧСИ П.

С. Н..

Претендира направените по делото разноски, които към момента на подаване на исковата молба са в размер на заплатения от ищеца адвокатски хонорар.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани. Направено е доказателствено искане.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез законния му представител, с който не оспорва обстоятелството, че вземанията, за които е издаден процесният изпълнителния лист от 03.08.2009г. по НОХД №1050/2009г. са погасени по давност, като, обаче, счита исковата претенция за недопустима, поради липса на положителни процесуални предпоставки от вида на абсолютните, за чието наличие съдът следи служебно.

Твърди, че предвид обстоятелството, че изпълнителното дело е прекратено е постановление на ЧСИ на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК поради неизвършването на изпълнителни действия по искане на взискателя в продължение на две години, следва да се приеме, че към настоящия момент няма висящо изпълнително производство, обуславящо правото на иск по чл.439 от ГПК - тоест няма длъжник по изпълнението, който да има правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск по чл.439 от ГПК.

Отделно от гореизложеното, предвид признаването, че вземанията, обективирани в изпълнителния лист от 03.08.2009г. по НОХД №1050/2009г. са погасени по давност, съгласно поС.ната практика на ВКС, обективирана в Решение №83/23.05.2018г. по гр. дело №3448/2017 на ВКС, ГК, III г.о., 4

Решение №356/19.06.2014г. по ч.гр. дело №1587/2014г. на ВКС, ГК, I г.о. липсва правен интерес от предявяването на установителен иск. Доколкото правният интерес е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото, то същият трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане, поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла. Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от предявения установителен иск. Когато ответникът е извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, какъвто е настоящият случай - липсва правен интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск.

Моли съда да прекрати производството недопустимост на предявените искове. по делото, поради

Касателно възлагането на разноските отбелязва, че Окръжен съд Пловдив с процесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на настоящото дело и с оглед нормата на чл.78 ал.2 от ГПК са налице предпоставките сторените в настоящото производство разноски да се възложат върху ищеца А. А. Ч..

Не възразява срещу приемане на писмените доказателства, представени с исковата молба, както и срещу доказателственото искане на ищцовата страна за приобщаването на изпълнително дело №196/2020г. по описа на ЧСИ П. Н., peг.№911 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд-Пловдив, като заявява, че ще се ползва от същото за установяване на изложените твърдения.

Към отговора прилага съдебна практика.

Предявеният иск се поддържа от пълномощника на ищеца в проведеното по делото съдебно заседание. Моли съда да уважи иска като доказан и основателен. Претендира разноските по делото по представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът, чрез законния си представител и с депозираната по делото 5 писмена молба, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да прекрати производството по делото, съответно да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, и да не възлага разноски в тежест на ответника, тъй като е налице хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Във връзка с направеното от ответника в писмения отговор на исковата молба възражение за недопустимост на предявения иск, чието правно основание е разпоредбата на чл.439 ал.1 от ГПК, с протоколно определение от 20.09.2022г., постановено в производството по делото, съдът е приел същото за неоснователно, а предявеният иск - за процесуално допустим, по следните съображения: Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, според която предявеният иск по чл.439 ал.1 от ГПК се явява процесуално допустим и подлежи на разглеждане, предвид на това, че в исковата молба ищецът - длъжник се позовава на настъпила погасителна давност. Прекратяването на конкретното изпълнително дело е без правно значение за допустимостта на иска по чл.439 ал.1 от ГПК. Именно чрез иска по чл.439 ал.1 от ГПК длъжникът може да защити своите права. Неговата правна сфера е накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което ищецът има интерес да установи. В този смисъл е и Определение №513/24.11.2016г. по дело №1660/2016г. на ВКС, търговска колеги, I-во ТО.

В противен случай би могло да се стигне до недобросъвестни процесуални действия от страна на взискателя, който би могъл да образува и води срещу даден длъжник редица изпълнителни дела и да иска прекратяване на същите с цел да препятства правния му интерес и провеждане на исково производство по чл.439 ал.1 от ГПК. Затова съдът е приел, че искането на ответника за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на иска, се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. В този смисъл е определение на настоящия съдебен състав №484/19.02.2020г. по гр.д.

Разпечатката съдържа 36 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6dbc6d6e-0fce-4595-b9c9-1b23ee631d62