Протокол № 4877 от 07.03.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47393/2021
- Вид
- Протокол № 4877
- Подписан
- 07.03.2023
- В сила
- 07.03.2023
- Състав
- МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Цитирани разпоредби
ПРОТОКОЛ
№ 4877 гр. София, 07.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Гражданско дело № 20211110147393 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:35 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Д. И. Р. – редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. М., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ *** – редовно уведомен от предходно съдебно заседание, представлява се от юрк. ***, с пълномощно от днес.
ВЕЩО ЛИЦЕ Д. С. Ч. – редовно уведомена за съдебното заседание, явява се.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
При липса на процесуални пречки за даване ход на делото, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА определение на съда от 14.01.2023 г., с което е допуснато изготвянето на СТЕ и е предоставена възможност на ищеца да представи в оригинал или в официално заверен препис процесните договори за покупкопродажба.
1
ДОКЛАДВА молба на ищеца от 17.01.2023 г., в която отново заявява, че ще се ползва от процесните договори.
Към молбата са представени удостоверения от Служба по вписванията, съгласно които двата договора са нотариално заверени.
ДОКЛАДВА молба от *** от 08.02.2023 г., която съдържа становище по докладваната молба на ищеца и представените с нея удостоверения от Служба по вписванията.
ДОКЛАДВА изготвено в срок заключение на допусната по делото СТЕ.
АДВ. М.: Поддържам молбата. Да се приемат приложените към нея удостоверения. Представям в оригинал двата договора, за които са издадени процесните удостоверения.
ЮРК. ***: Поддържам становището от 27.01.2023 г. относно представените копия на договори за покупко-продажба и документи.
Поддържам го изцяло, тъй като по безсъмнен начин няма как да бъде доказано правоприемството относно процесния имот и съответно – преминаването в партимониума в ищеца. Да бъдат приобщени към материалите по делото.
СЪДЪТ намира, че представените от ищеца с молба от 17.01.2023 г. удостоверения от Служба по вписванията, ведно с преписи от оспорените договори, следва да бъдат приобщени към доказателствения материал.
СЪДЪТ намира, че следва да приложи по делото и представените оригинали, като същите бъдат върнати на страната, след приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документи, представени от ищеца с молба от 17.01.2023 г., както и в оригинал процесните договори за покупко-продажба, приложени съответно на лист 11 и 2 лист 16 по гр. д. № 5633/2020 г. по описа на СРС, 47 състав.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на изготвената СТЕ, депозирана в деловодството на съда на 09.02.2023 г.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Д. С. Ч., 73 години, неосъждана, без дела и родство със страните.
ВЕЩОТО
ЛИЦЕ
ПРЕДУПРЕДЕНО
ЗА
НАКАЗАТЕЛНАТА
ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 291 НК. ОБЕЩА ДА ДАДЕ ВЯРНО
ЗАКЛЮЧЕНИЕ.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ч.: Представила съм заключение, което поддържам.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ч. НА ВЪПРОСИ НА АДВ. М.: Заявявам в заключението си, че няма идентичност между имотите по представените акт за държавна собственост и акт за общинска собственост и процесните договори за покупко-продажба. Одържавяването, за което говоря в заключението си, е отразено в Акт 16 от 1966 г., където е вписан имот с дължина 105 м. и ширина 50 м., което е 5 декара и 250 кв. м. Този терен е измерен от мен. Относно одържавяването – това мое заключение е на базата на отразеното в акта за държавна собственост. Същият терен е описан и в акта за общинска собственост, който е от 1997 г. Мероприятието за ОДЗ, за което говоря на стр. 3, абзац 1 от заключението, не е реализирано в този парцел 1 за ОДЗ от стар квартал „8“. Законът за държавната собственост беше в сила до 1996 г. и след това вече влезе в сила Законът за общинската и заради това за тези имоти, които са на територията на общината, се наложи да се направят актове за общинска. Аз гледам директно документите. Не срещнах в преписките документ за прехвърляне на собствеността от държавата на общината. Записаното от мен, че съществуват преписки с картен материал към двата акта за държавна и общинска собственост, е въз основа на запознаването ми с преписките, приложени по делото, със скица и описание. Този картен материал, споменат на абзац 3, стр. 3 от заключението, е приложен към делото. С други документи извън делото не съм се запознавала. Единствено съм ползвала ОГП на „Мусман“, който е от 1938 г. и който е изключително точен. В него е показано точно къде се намира 3 местност „Полето“ и съм го приложила в заключението. Не съм видяла две различни преписки, единствено приложеното по делото. Към експертизата на стр. 2 съм направила копие от акта за общинска собственост № 155 и в нея е описано с коя заповед е деактувана тази част от имота, която на скицата съм маркирала в жълт цвят. В описанието, във връзка с което съм казала, че е проведена отчуждителна процедура, е изрично описано, че имотът е отчужден по регулационния план – по силата на влязъл в сила план от 1990 г., след това е деактуван имотът, и съм описала заповедта, с която е деактувана тази част от имота от 135 кв. м. Това съм го видяла от регистъра на общината, Регистър „Общинска собственост“. Видях тези заповеди на гърба на акта за общинска собственост, с които заповеди аз се запознах. Имотът – реституираният – е означен със самостоятелен номер и съм го маркирала и отбелязала в комбинираната скица, това е имот № 2607. Конкретно за имота няма данни за обезщетяване парично или имотно. Процесният имот по договорите, представени от ищеца, се намира в местността „Полето“. Местността „Полето“ е в жълто, като тя се намира между ул. „Орион“, отдолу беше ул.
„Баба Парашкева“, сега е бул. „Европа“, а имот № 1601, който е по документите на ищеца, е в местност „Полето“ и е югоизточно от имот № 1601.
Местност „Полето“ се намира във Връбница. Местност „Беравица“, където са земеделските земи, се намират от другата страна на землищната с граница в Обеля. ОДП и влезлият в сила регулационен план определят строителната граница, като всичко извън строителната граница е земеделски земи.
Местност „Полето“ попада в строителна граница още от 1938 г., следващият ОДП е от 1961 г., следващият регулационен – от 1990 г. и последният е от 1997 г. Местност „Полето“ попада в землището на Връбница, а имот № 1601 попада в Беравица, понеже е между двата ръкава на р. Беравица. Земеделските земи попадат в „Обеля“, но има още една местност във Волуяк, която също се казва „Полето“ и също се води в „Модерно предградие“. На две места има местност „Полето“, едната е в „Модерно предградие“, а другата е във „Волуяк“, а Беравица се намира в землището на Обеля. За местността, в която попада процесният имот, има кадастрален план от 1970 г. и кадастрален план от 1938 г., който е перфектен и по който работим и в момента. Има регулационен план за терена, в който са процесните имоти от 1952 г., но не съм го ползвала, защото документите за собственост са след това и няма как 4 да фигурират преди това, след като нямаме и името на продавача. Преписките за акта за държавна и общинска собственост включват схема за местоположението на имотите от № 50 до № 54А, които са на ул. „Старата църква“, като всичко, за което говоря, е в материали по делото, включително и тази схема, която е изработена от общината при отчуждаването. Оглед на мястото не съм извършавала.
АДВ. М.: Нямам други въпроси.
ЮРК. ***: Нямам въпроси към вещото лице.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ч.: Проверих в тази местност „Полето“, която е при Волуяк, и наистина виждам съседи със същите имена. Моля да се приемат към заключението ми извадки от плановете, с които по-ясно онагледявам заключението си.
АДВ. М.: Оспорвам изцяло заключението на СТЕ. Считам, че същото съдържа неверни данни и твърдения, а имено, че се твърди, че има отчуждаване, а такова няма. На следващо място се твърди, че има преписки към АДС и Акт за частна общинска собственост, а такива няма и това го е заявил самият ответник, с изключение на двата акта. На следващо място, съставянето на АДС и на акт за частна общинска собственост не означава придобиване на право на собственост от страна на държавата, а експертът твърди, че имотът е бил одържавен, за което няма нито едно писмено доказателство по делото. На следващо място се твърди, че има отчуждаване и реституция, а никъде по делото няма отчуждителна заповед, оценителен протокол, заповед за отчуждаване и доказателства за обезщетяване. Това, че са извършвани някакви промени през годините, не означава, че се придобива и отчуждава право на собственост или че държавата придобива собственост, като за това има и съдебна практика. На следващо място, най-същественият план, от който тръгват местоположенията и индивидуализацията на имотите в „Модерно предградие“ е регулационен план от 1954 г. Вещото лице изрично заяви, че по този план не е работило. Въз основа на този план от 1954 г. за първи път се отразяват тези малки имотчета в местността „Модерно 5 предградие“, които винаги са били частни. Аз мога да представя документ от 1954 г. и 1956 г., от което е видно, че процесният имот е материализиран на място. Моля да бъде допуснато назначаване на повторна експертиза със същите въпроси от друго вещо лице, което изрично да направи проследяване в исторически аспект от първия регулационен план на местността от 1954 г. до днес, като индивидуализира и изготви комбинирана скица на процесния имот в този исторически аспект, а не да работи по регулационни и кадастрални планове, без да се конкретизира процесният имот.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ч.: Трите имота не попадат в местност „Полето“.
ЮРК. ***: Считам, че изготвената експертиза от вещото лице е направена компетентно, с оглед всички съображения, които са представени като въпроси от двете страни по делото. Считам, че следва да бъде приобщена към доказателствения материал по делото. С отговора на исковата молба ние сме предоставили преписките във връзка със съставянето на акта за държавна собственост и на акта за общинска собственост. Относно твърдението, че не е налице отчуждителна процедура считам, че такава не е налице, поради обстоятелството, че с оглед на това, че със съставения акт за държавна собственост имотът от 1966 г. има статут на такъв и с оглед на това, което и вещото лице подробно е отбелязало в самото заключение, не е направена отчуждителна процедура, поради което не е налице и частна собственост.
АДВ. М.: Относно преписките към АДС и Акт за частна общинска собственост: Щъм АДС е приложена една Заповед № 1083, която е цитирана в акта и която касае съставяне на комисия. Това е единственият документ по преписката към акта. Съставяне на комисия не може да води до възникване на право на собственост за държавата. Относно акта за частна общинска собственост – в него изрично пише, че е съставен въз основа на акта за държавна собственост от 1966 г. Схемата е нарисувана на гърба на акта за държавна собственост, като нито е посочено от кого и въз основа на какво.
Поддържам искането за повторна експертиза.
СЪДЪТ, като съобрази изявленията на страните, намира, че изготвеното 6 заключение следва да бъде прието по делото, доколкото същото е отговорило на поставените задачи. Към делото следва да бъдат приобщени и представените от вещото лице в днешното съдебно заседание извадки от плановете, на две страници, доколкото същите са представени от вещото лице като част от заключението.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на вещото лице. На същото да се изплати възнаграждение от внесения депозит за сумата от 500 лева.
ИЗДАДОХА СЕ 2 бр. РКО за сумите от по 300 лева и 200 лева.
ЮРК. М.: Относно доказателственото искане за повторна експертиза, считам, че не следва да се уважава.
Искането, заявено от ищцовата страна за допускане на повторна експертиза, съдът намира за основателно, доколкото в рамките на изслушването на заключението бяха поставени въпроси, при отговорите на които вещото лице не даде достатъчно ясно становище при изслушването си.
В тази връзка намира, че са налице предпоставките за допускане на повторно заключение по чл. 201 ГПК.