Решение № 372 от 23.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Пловдив, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20245001000308 по описа за 2024 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 13 от 06.03.2024г., постановено по т.д.№ 20235100900044 по описа за 2023г. на ОС К., в частта, с която е отхвърлен предявения от В. Д. П. ЕГН ********** с адрес гр. К., ул. В. № ** против Г*, БУЛСТАТ *********, гр. С. ****, ул. Г. И. № *,ет. * иск за заплащане на сумата над присъдените 27 000 лв. до претендираните 200 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – психически и емоционални болки и страдания, вследствие смъртта на неговата майка Е. В. П., причинена при ПТП, станало на 04.07.2022г. в гр. К. в резултат на противоправно поведение на водача на лек автомобил марка О., модел В., с рег. № * **** ** А. Х. И. ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.08.2022г. до окончателното й изплащане и е ангажирана отговорността на ищеца за разноски.

Решението е обжалвано от ищеца В. Д. П. ЕГН ********** в частта, с 1 която иска е отхвърлен над присъдените 27 000 лв. до пълния заявен размер от 200 000 лв. с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на изводите на решаващия първоинстанционен съд досежно справедливия размер на обезщетение, което е определено в занижен размер.

Оспорени са като неправилни и направените изводи от съда, касаещи наличието на принос от пострадалата за настъпилото ПТП. Искането отправено до въззивния съд е решението в обжалваната част да бъде отменено и постановено друго, с което искът бъде уважен изцяло, като и съобразно изхода на спора пред въззивния съд бъде разпределена отговорността за разноски. Претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника Г*, с който излага доводи за неоснователност на въззивната жалба и настоява съдебния акт в оспорената му част да бъде потвърден. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на В. Д. П.

ЕГН ********** срещу Г*, БУЛСТАТ ********* с правно основание чл. 558, ал.5 КЗ във вр. с чл. 557, ал.1, т.2, б.а КЗ. Твърденията в исковата молба, на които се основава иска се свеждат до следното: на 04.07.2022 г. около 21.30 ч. в гр. К. на кръстовището между „Ч. и.“ и ул. „Х.“, в посока картинг пистата е настъпило ПТП, в резултат на което е починала Е. В. П., майка на ищеца.

Ищецът сочи, че за станалото е образувано ДП № *** от ********г. на ОД на МВР К., съответно пр.пр. № ****/****г. по описа на ОП К., приключили с постановена присъда № * от 12.04.2023г. по НОХД №**/****г. по описа на ОС К., с която водачът на лек автомобил марка и модел О. В. с рег. № * **** ** А. И. е признат за виновен за причиненото ПТП, при което е настъпила смъртта на Е. П.а. Твърди, че е син на пострадалата, който преживява много тежко нейната загуба, тъй като я приемал за единствена опора в живота си.

Сочи, че майка му е била вдовица, а ищеца - несемеен и двамата живели в едно домакинство в обич и разбирателство, помагали си и се подкрепяли в добри и лоши моменти, поради което и след внезапната й смърт изпаднал в тежка депресия, станал затворен, поС.но плачел, чувствал се безпомощен и не намирал сили и смисъл да продължи да живее. Заявява, че и понастоящем се 2 намира в тежка депресия, която се изразява в изолация, в поС.ен плач и непрежалима мъка по родната му майка, с която приживе били неразделни – ходили заедно на почивки, пазарували, заедно посрещали лични и семейни празници. Като твърди, че виновния за станалото ПТП водач няма сключена задължителна застраховка гражданската отговорност, поради което и на основание чл. 557, ал.1, т.2, б. б КЗ отговорен е Г*, към който ищеца е отправил претенция, на която е последвал отказ, настоява съда да постанови решение, с което да го осъди да му заплати сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане.

Претендира разноски.

Ответникът – Г*, ЕИК ********* е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който оспорва иска по основание и размер. Заявява, че съгласно чл.300 ГПК следва да се зачетат последиците на влязлата в сила присъда № * от 12.04.2023г., постановена по НОХД № **/****г. по описа на ОС К., като се приеме за установено настъпването на ПТП –то от неправоспособен и непълнолетен водач, който е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП. Оспорва наличието на търпени неимуществени вреди от ищеца, както и размера на претендираното обезщетение, което определя като прекомерно. Оспорва твърденията, че между ищеца и неговата майка са съществували близки отношения, отличаващи се с изключително силна връзка между тях, че са живяли в едно домакинство, че майка му е била единствена опора, че са били неразделни, заедно ходили на почивки, пазарували и посрещали заедно празници. Твърди, че е невярно твърдението на ищеца да е несемеен, без деца, като заявява, че същия е семеен и има две деца – И. В. П. и К. В.ов П.. Оспорва твърдението, че ищеца е рухнал психически, че е сломен от загубата на своя най – близък човек, че е в тежка депресия, станал затворен и неконтактен, както и че поС.но плаче, чувства се безпомощен и не намира сили да живее и да продължи напред. Оспорва и искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, предвид акцесорния му характер. Не спори, че за лек автомобил марка и модел О. В. с рег. № * **** ** няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

В срока за подаване на допълнителна искова молба е постъпила такава от 3 ищеца, с която настоява като безспорно между страните да бъде прието обстоятелството, че за увреждащия лек автомобил не е бил наличен договор за задължителна застраховка «Гражданска отговорсност». Оспорва възраженията на ответника, че пострадалата с поведението си е допринесла за настъпилия негативен резултат, като е нарушила правилата за движение по пътищата.

Оспорва и възраженията за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

В срока за подаване на допълнителен отговор е постъпил такъв от ответника, с който подържа наведените вече възражения касаещи размера на претендираното обезщетение като твърди, че същото е изключително завишено, тъй като ищеца не е живял на един адрес с майка си и са се виждали рядко. Подържа възражение за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат, като твърди, че пострадалата се е движила по платното в неговата средна част, а не възможно най - ляво, късно през нощта, по път без осветление, облечена с тъмни дрехи, с което е съпричинила настъпилия негативен резултат, като определя приноса й на 50 %.

Третото лице помагач – А. Х. И., действащ със съгласието на своята майка Х. З. И. не ангажира конкретно становище по иска.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ във вр. с чл. 558, ал.2 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу Г* е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране му по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и Г* по повод плащане на обезщетение. В конкретният случай Г* е сезиран по реда на чл. 380 КЗ със застрахователна претенция, изпратена по пощата на 08.08.2022г., по която е регистрирана щета № 22210115 от 11.08.2022г., приключила с отказ за изплащане на обезщетение, обективиран в уведомление изх. № **-**-*** от 27.10.2022г..

Съгласно чл. 558, ал.5 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако сезирания орган не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с отказа от страна на Г* да определи и заплати застрахователно обезщетение, което обосновава извод за 4 допустимост на прекия иск.

Няма спор между страните, че с влязла в сила присъда № * от 12.04.2023г., постановена по НОХД № **/****г. по описа на ОС К. А. Х. И. е признат за виновен в това, че на 04.07.2022г. в гр. К. при управление на МПС – лек автомобил „О.“, модел „В.“ с рег. № * **** ** е нарушил правилата за движение чл. 20, ал.2, изр. 2 ЗДвП като при избиране на скоростта на движение като водач на лек автомобил не се е съобразил с конкретните условия на видимост, за да бъде в съС.ие да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението и по непредпазливост е причинил смъртта на Е. В. П. ЕГН **********, като деецът е управлявал МПС без необходимата за това правоспособност, поради което и на основание чл. 343, ал.3, б.б вр. с чл. 342, ал.1, вр. ал.63, ал. 1 вр. чл. 58а, ал.1, вр. чл. 54 НК му е наложено съответното наказание.

Не се спори и че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на причинителя на ПТП-то не е била застрахована, както и че водача е бил неправоспособен.

Няма спор и, че ищеца е син на починалата, вследствие ПТП - то на Е.

П.а, което се установява от представеното удостоверение за наследници – л.

18.

Спорните между страните във въззивното производство факти са очертани от посоченото във въззивната жалба и се свеждат до това справедлив ли е определения от първоинстанционния съд размер на обещетението за неимуществени вреди претърпени от ищеца, вследствие смъртта на майка му т.е. спора е за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди и за това налице ли е принос от страна на увредения.

За отговор на тези спорни въпроси от значение са събраните гласни доказателства и приетите от първоспетенния съд експертизи.

В качеството на свидетел в проинстанционното производство е разпитан Г. Н. П., чиито показания съдът кредитира като преки, непосредствени и същевременно незаинтерисовани от изхода на спора. Свидетелят твърди, че познава ищеца от повече от 30 години, както и че В. винаги е живял с майка си 5 в едно домакинство. Твърди, че ищеца е разведен, като от брака си има две деца, които след развода живяли с майка си, а отткакто са семейни, живеят в отделни домакинства. Сочи, че ищеца преживял много тежко загубата на майка си, изпитвал мъка и страдание и макар, че загубата не се отразила тежко на социалните му контакти се чувствала болката, която изпитвал – в погледа му и по начина, по който разговарял. Заявява, че Е. към датата на ПТП-то била около 80 годишна, но въпреки това жизнена жена, която се движила и сама ходила да работи на градината, като често и В. я вземал с колата, а в случай, че имала нужда от грижи именно сина й ги поемал.

В аналогичен смисъл са и показанията на св. В. В. К., който твърди, че Е. и сина й живяли в една къща, от момента, в който я построили преди 35 години, както и че двамата имали много силна връзка. Сочи, че ищеца преживял много тежко смъртта на своята майка, като при всяко нейно споменаване очите му се пълнели със сълзи, както и че бил в шок, в отчаяно съС.ие, непосредствено след трагичното събитие, но не знае това да се е отразило на психическото му здраве. Свидетелят уточнява, че Е. била жизнен за възрастта й човек, както и че именно В. полагал грижи за нея, когато се налагало.

От приетата от съда и неоспорена от страните съдебно психологична експертиза се установява, че събитието е възприето и преживяно от В. като остър стрес, тъй като ситуацията е била неочаквана и необичайна, както и че към момента на обследването симптоматиката е претърпяла обратно развитие. Вещото лице уточнява, че В. продължава да изпитва емоции с депресивен регистър като мъка и тъга по майка си, но успява да изпълнява социални и личностни роли. Изводът е, че интензинтетът и продължителността на емоционалните преживявания не достигат до проява на клинично значими данни за наличие на психопаталогични феномени, за което свидетелства и поведението на ищеца, който не е потърсил специализирана помощ и не е приемал медикаментозна терапия след случилото се.