Решение № 41 от 03.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. София, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 137 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20231110209542 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 29-2300032 от 15.06.2023г., издадено от Главен директор на Главна дирекция “Инспектиране на труда”, гр. София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ, на „М.Х.“ ЕООД, с ЕИК ***, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

Недоволен от НП е останал санкционираният търговец, който обжалва в срок наказателното постановление. Сочи се, че не била посочена нарушената разпоредба, както и че не било извършено посоченото в АУАН и НП административно нарушение. Твърди се, че по време на работа били нахлули инспектори от Главна дирекция “Инспектиране на труда” за извършване на проверка, поради което се създала суматоха, след което инспекторите извикали работниците във фургона на техническия ръководител и им продиктували какво да попълнят в декларациите. Поддържа, че работниците имат сключени граждански договори за първия работен ден, за да бъдат изпробвани дали работят добре или не. Сочи, че е бил извикал на друга дата в офис на Главна дирекция “Инспектиране на труда”, гр. София, където представил документи - граждански договори на работниците и отказал да сключи споразумение. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание санкционираният субект, редовно призован, се представлява от М. Г.

- управител на дружеството. В пледоарията си по същество иска отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален представител в съдебно 1 заседание – юрисконсулт Атанасова. В пледоарията си по същество иска потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 27.04.2023г. служители от „Инспектиране на труда“, гр. София (ИТ) са извършили проверка по спазването на трудовото законодателство на дружеството - жалбоподател, като са посетили строителния обект, представляващ “строяща се жилищна сграда с гаражи”, находяща се в гр. София, район “Надежда”, УПИ V -898, кв. 51, м-ст “Надежда 4”, на който са извършвани строително - монтажни работи от „М.Х.“ ЕООД. По време на проверката на място инспекторите са заварили да полага труд лицето Г.Н.Д., с ЕГН **********, който извършвал трудова дейност като “изпълняващ зидария”, т.е. извършвал строително монтажни работи - зидария на кота +14.25 на посочения обект на контрол. Лицето попълнило собственоръчно декларация, в която посочило, че няма сключен трудов договор с жалбоподателя и работи на процесния обект от 09.00 часа до 10.30 часа и има определено работно време на строителния обект и “изпълнява зидария”. Посочил е на гърба на декларацията още, че “не иска договор”.

По време на извършената проверка трудов договор не бил представен на проверяващите инспектори.

Съставен бил протокол за извършената проверка, като бил поканен представител на търговеца да се яви в сградата на ИТ-СО и да предостави книжа от значение за извършване на проверката.

Така, на 09.05.2023г. в сградата на ИТ-СО се явил управителят на дружеството, който представил сключен с работника Д. граждански договор от 10.04.2023г. Служителите на ГДИТ намерили, че е налице извършено нарушение от страна на „М.Х.“ ЕООД, ЕИК: ***, тъй като в качеството си на работодател последният не е уредил като трудови отношенията си с работника Г.Н.Д., като не е сключил с него трудов договор, но го е допуснал на работа.

Затова съставили на търговеца АУАН за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 29-2300032 от 15.06.2023г., издадено от Главен Директор на Главна Дирекция „Инспектиране на труда“, гр. София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ, на „М.Х.“ ЕООД, ЕИК: ***, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели П.М. и М. С., както и въз основа на събр аните по делото писмени доказателства , приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М. и С., тъй като същите са логични и последователни и се подкрепят от писмените доказателства по делото напълно.

2

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

Разглеждането на делото по същество означава, че съдът следва да осъществи цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи.

Безспорно е установено по време на проверката, че Г. Д. е полагал труд като е извършвал зидария на посочения строителен обект. В попълнената декларация същият сам е посочил, че работи като работник в дружеството. Съдът обаче намира, че с приложения по делото граждански „договор“, сключен на 10.04.2023г. се цели заобикаляне на закона, тъй като същият съдържа реквизити на трудовия такъв - уговорено е възнаграждение срещу престиране на труд. За този извод съдът съобрази основните разлики между граждански и трудов договор, а те са следните: предмет на трудовия договор е самото престиране на работната сила през определено време от деня, седмицата и месеца, което се нарича работно време, докато в гражданския договор следва да е посочено какъв резултат се очаква от извършената трудова дейност, за която страните са сключили договора. Това може да бъде производствен резултат – да се изготви писмено становище (по договор за поръчка), да се изработят 10 стола (по договор за изработка) и т.н. В тази връзка, възложителят не може да изисква от изпълнителя спазването на определено работно време, спазването на определени почивни дни, защото изпълнителят може да работи колкото и когато иска, стига да спази срока, за който страните са се уговорили.

В случая обаче Д. сам е заявил по време на проверката, че работи от 09-10.30 часа срещу възнаграждение. Т.е. той има работно време при изпълнение на задължението си по престиране на труд. Освен това, предмет на сключения между страните „договор“ е именно престирането на труд, а не определен резултат от работата на Д., тъй като за да се приеме, че е налице сключен договор за определен резултат, то той трябва да е упоменат в договора.

Тук следва да се посочи, че резултатът от гражданския договор следва да е упоменат изрично и да е конкретизиран, например да се посочи колко квадрата зидария следва да се извърши. Такива уточнения, касаещи конкретизация на предмета на договора обаче липсват в него. Т.е. сключен е „граждански“ договор, който съдържа реквизитите на трудов договор по своя характер, но отношенията между работник и работодател не са уредени като трудови.

С оглед горните правни и фактически съображения, съдът намира, че действително работодателят не е сключил трудов договор с работника в писмена форма и по този начин не е уредил отношенията по престиране на труд като трудови, каквото е императивното изискване на чл. 1, ал. 2 от КТ, а с това е извършил нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ: „Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.”, нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ сочи, че „Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.“.

За нарушаването на тази разпоредба, е предвидена определена санкция, закрепена в чл.

414, ал. 3 от КТ - „работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1500 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.“

Доколкото при юридическите лица отговорността е безвиновна, то субективната страна на деянието не следва да бъде обсъждана изобщо.

Съдът намира обаче, че наложеното наказание е незаконосъобразно, тъй като АНО необосновано е наложил наказание над минималното при първо констатирано нарушение.

Съдът намира, че наказанието следва да бъде редуцирано към минималния в закона размер от 1500 лева, тъй като няма никакви отегчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат налагане на наказание над този размер, нито са налице обективирани в достатъчна степен в НП мотиви защо се налага да се налага наказание в размер на 2000 лева.

Процесното нарушение не попада в групата на маловажните такива по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като е с типичната за вида си обществена опасност, а от него са произтекли и вредни последици за работника, тъй като същият не е бил осигуряван, а времето, което е изработено не се зачита за трудов стаж.

С оглед измененията в ЗАНН, съдът след 29.11.2019 г. следва да се произнася и по искания за присъждане на разноски. Ето защо, предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на ДИТ София област, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Размерът на възнаграждението следва да бъде 80 лева, съобразно правилата за неговото изчисляване.

Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде изменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 29-2300032 от 15.06.2023г., издадено от Главен Директор на Главна Дирекция „Инспектиране на труда“, гр. София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.

414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ, на „М.Х.“ ЕООД, ЕИК: ***, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание от 2000 лева на 1500 лева.

4

ОСЪЖДА „М.Х.“ ЕООД, ЕИК: ***, да заплати на Главен Директор на Главна Дирекция „Инспектиране на труда“, гр. София, сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5