Определение № 736 от 15.09.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 736 гр. гр. Добрич, 15.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20253200500333 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.279 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.Образувано е по повод частна жалба,подадена от Д. Т. Д. с ЕГН ********** и Л. Д. Т. с ЕГН **********,двамата от с.К.,общ.Т.,обл.Д.,чрез пълномощник адв.А. А. от ДАК,срещу разпореждане №265/07.05.2025 г. по гр.д.№159/2024 г. на Тервелския районен съд,с което са оставени без разглеждане като недопустими молби на двамата частни жалбоподатели /молба с вх.№354/10.02.2025 г. от Л. Д. Т.;молба с вх.№456/21.02.2025 г. от Л.

Д. Т. и Д. Т. Д.;молба с вх.№533/04.03.2025 г. от Л. Д. Т. и Д. Т. Д. и молба с вх.

№1021/02.05.2025 г. от Л. Д. Т. и Д. Т. Д./.Изложено е,че с постановяване на атакувания акт първоинстанционният съд отказал да изпълни дадените от ВКС указания,обективирани в определение №421/31.01.2025 г. по гр.д.

№429/2025 г.С молбите се настоявало за отмяна на постановения по делото правен резултат,респ. за изменение/отмяна на постановените по реда на ЗЗДН мерки за защита,поради наличие на новонастъпили или новооткрити релевантни за спора обстоятелства.Районният съд бил длъжен да разгледа молбите за изменение на наложените мерки.Настоява се за отмяна на обжалваното разпореждане и за връщане делото на първоинстанционния съд за разглеждане на депозираните от частните жалбоподатели молби.

В писмен отговор /първоначален и допълнителен/ насрещната страна Р. С.

Т. и Д. Л. Т. чрез неговата майка и законен представител Р. С. Т. изразяват 1 становище за неоснователност на частната жалба и настояват за оставянето й без уважение.Производството по делото било приключило с окончателен съдебен акт,който не подлежал на последваща отмяна/изменение.

Като постави на разглеждане частната жалба, Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че атакуваното разпореждане е съобщено на частните жалбоподатели на 13.05.2025 г.,подадената по пощата на 16.05.2025 г. частна жалба,е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 20.05.2025 г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирани лица /страна по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за тях разпореждане,респ. като насочена срещу акт с преграждащ характер от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Гр.д.№159/2024 г. на ТРС е образувано по повод молба на Р. С. Т. и малолетния Д. Л. Т. чрез неговата майка Р. С. Т. като лице,на което е предоставено упражняването на родителските права спрямо детето,с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие на двамата молители,упражнено спрямо тях на 12.04.2024 г. от Л. Д. Т.,Й. Л. Д. и Д. Т.

Д..С решение №60/25.07.2024 г. по гр.д.№159/2024 г. на ТРС молбата за защита е оставена без уважение.Първоинстанционното решение е обжалвано от молителите в производството пред въззивния ДОС,който с решение №263/24.10.2024 г. по в.гр.д.№539/2024 г. потвърждава решението на ТРС в частта на отхвърляне на молбата за защита спрямо Й. Л. Д.,а в останалата част го отменя и уважава молбата,като постановява мерки за защита на двамата молители от извършеното спрямо тях домашно насилие от Л. Д. Т. и Д. Т. Д..

Решението по в.гр.д.№539/2024 г. на ДОС е окончателно съгласно разпоредбата на чл.17 ал.6 от ЗЗДН,т.е. решението по делото за налагане на мерки за защита е влязло в сила на 24.10.2024 г.С молба вх.№6767/25.10.2024 г. ответниците по делото Л. Д. Т. и Д. Т. Д. са настояли пред ВКС на РБ за отмяна на влязлото в сила решение в частта на наложените спрямо тях мерки.С определение №421/31.01.2025 г. по гр.д.№249/2025 г.,потвърдено с определение №2151/29.04.2025 г. по гр.д.№1018/2025 г.,ВКС на РБ е оставил молбата за отмяна без разглеждане като недопустима.Изложени са 2 съображения,че като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения отмяната не може да се приложи по отношение на всички съдебни актове,а само по отношение на тези от тях,които се ползват със сила на пресъдено нещо.Прието е,че решенията,постановявани от съда при упражняване на правомощия по ЗЗДН,са израз на съдебното администриране на гражданските правоотношения.Влизането в сила на посочената категория решения не поражда последиците на разрешен със силата на пресъдено нещо правен спор.Производството по ЗЗДН започва по молба на пострадалото лице и е свързано с осигуряване и налагане на мерки за защита,а не цели разрешаване на правен спор със сила на пресъдено нещо.Посочено е,че постановеният с тях правен резултат може да бъде отменен или изменен отново по молба при наличието на нови (новонастъпили или новооткрити) релевантни за спора обстоятелства,а и с оглед разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗЗДН мерките по този закон се налагат само за срок от три до 18 месеца,т.е. те са винаги с временно действие,а не уреждат трайно конкретните граждански правоотношения.Според изложеното от касационния съд правото да се сезира съдът с искане за администриране на гражданските правоотношения не се преклудира при произнасянето на съда и страните могат отново да се обърнат към него с искане да определи ред и начин на упражняване на материалните им отношения.

С оглед горното становище ответниците в производството по гр.д.

№159/2024 г. на ТРС Л. Д. Т. и Д. Т. Д. са сезирали първоинстанционния съд с няколко молби с вх.№354/10.02.2025 г.,вх.№456/21.02.2025 г.,вх.

№533/04.03.2025 г. и вх.№1021/02.05.2025 г.,с които настояват районният съд да ревизира решението по в.гр.д.№539/2024 г. на ДОС и да отмени издадената от въззивния съд заповед за защита.С посочените молби се претендира първоинстанционният съд да отмени влязло в сила решение на въззивен съд по нерегламентиран от процесуалния закон ред.Производствата по реда на ЗЗДН са двуинстанционни-развиват се в две инстанции,като въззивният окръжен съд постановява окончателно необжалваемо решение /чл.17 ал.6 от ЗЗДН/.По смисъла на разпоредбата на чл.246 от ГПК постановилият решението съд не може сам да го отмени или измени,т.е. самият въззивен съд,постановил неизгодния за частните жалбоподатели акт,не е оправомощен от процесуалния закон да го отменя или изменя,а още по-малко това е в правомощията на първоинстанционния съд по спора.Веднъж

3 постановено,решението на ДОС по в.гр.д.№539/2024 г. е неоттегляемо и не подлежи на ревизия от същия съд.То не подлежи на ревизия и от друг съд,тъй като е окончателно и необжалваемо.На настоящия етап от производството същото вече е добило пълен стабилитет-не подлежи на оттегляне /отмяна или изменение/ от постановилия го съд,не подлежи на обжалване пред горна инстанция и не подлежи на отмяна чрез извънредно средство за отмяна.

Частните жалбоподатели превратно тълкуват мотивите в определение №421/31.01.2025 г. по гр.д.№249/2025 г. по описа на ВКС.Производството по реда на ЗЗДН безспорно не е исково.В него е съчетана съдебна защита по реда на съдебното администриране с налагане на административни мерки.Тъй като с него не се разрешава спор за материално право между страните,а само се администрират граждански правоотношения,същото няма сила на пресъдено нещо,както е посочил и касационният съд.Силата на пресъдено нещо по правило е пречка за пререшаване на спора.Тъй като решенията по молби за защита от домашно насилие нямат сила на пресъдено нещо,те не представляват пречка за последващо сезиране на съда с нова молба за защита,ако настъпят нови факти,които дават основание за защита по този закон.В случая обаче сезирането на съда не става чрез ревизиране на влязло в сила решение по вече проведен предходен спор,а чрез сезиране на съда с нова молба за защита,която следва да се образува в самостоятелно производство.Новата молба,за да е допустима,трябва да се основава на новонастъпил акт на домашно насилие,а не да се претендира нова защита или промяна на вече постановените с влязло в сила решение мерки за защита на основание на предходен акт на домашно насилие,който вече е бил предмет на правен спор.Под новонастъпили обстоятелства следва да се разбира с оглед спецификата на уредената от ЗЗДН материя нов последващ акт на домашно насилие.

В случая частните жалбоподатели са подали молби,които не се основават на нов акт на домашно насилие,който да е довел до промяна на обстоятелствата в отношенията между страните,а се позовават на неправилно обсъждане от въззивния съд на събраните по приключилото дело доказателства,на недооценяване на фактите и обстоятелствата,установени по това дело.Доводите са с характер на основания за обжалване на въззивното решение,което е необжалваемо и окончателно,поради което не съществува процесуална възможност същите да бъдат разгледани в рамките на гр.д.

4

№159/2024 на ТРС,нито в рамките на ново самостоятелно производство по реда на ЗЗДН.

Предвид горното правилно първоинстанционният съд е преценил подадените от Л. Д. Т. и Д. Т. Д. молби за ревизиране на въззивното решение по в.гр.д.№539/2024 г. на ДОС като недопустими и ги е оставил без разглеждане.Обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Страните не са претендирали разноски,поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса за отговорността за разноски.

При подаване на частната жалба жалбоподателите не са внесли държавна такса за обжалването по сметка на ДОС,като доколкото производството е по реда на ЗЗДН такава такса не се дължи при подаване на жалбата.С оглед изхода от производството обаче /оставяне на частната жалба без уважение/ двамата жалбоподатели следва да бъдат осъдени да внесат по сметка на ДОС дължимата държавна такса по чл.19 от ТДТКССГПК в размер на 15 лв.

Настоящото определение е необжалваемо по смисъла на чл.274 ал.4 от ГПК,тъй като решението по делото не подлежи на касационно обжалване.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №265/07.05.2025 г. по гр.д.№159/2024 г. на Тервелския районен съд.

ОСЪЖДА Д. Т. Д. с ЕГН ********** и Л. Д. Т. с ЕГН **********,двамата от с.К.,общ.Т.,обл.Д.,да заплатят по сметка на Добричкия окръжен съд държавна такса за обжалването в размер на 15 лв /петнадесет лева/.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6