Решение № 132 от 27.07.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Ямбол, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка П. Кирова при участието на секретаря В.Г.Г. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20262330200390 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на И. Т. Т. от с. К.о, обл. Я., подадена чрез редовно упълномощен адвокат, против Наказателно постановление № 260813-000113 от 13.03.2026г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Ямбол, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР, са му наложени административни наказания глоба в размер на 511,29 евро, или 1000 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, и е постановено отнемане на 12 контролни точки за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва изцяло фактическите положения в АУАН и НП, като твърди, че към момента на управление на автомобила – около 21 часа на 17.02.2026г., не е бил употребил алкохол. Излага, че след като с другия участник в ПТП постигнали съгласие, се прибрал в дома си, където вечерял със семейството си и употребил алкохол, след което около 23-24 часа се върнал на място, за да му съдейства да си премести автомобила. Едва тогава покрай тях преминал полицейски, който разбрал за настъпилото ПТП и му извършил проверка за употреба на алкохол.

В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който 1 пледира за отмяна на НП и за присъждане на направените по делото разноски.

Чрез процесуалния си представител АНО оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Издаденото НП намира за съобразено с материалния и с процесуалния закон и пледира да бъде потвърдено. Също претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение, и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 17.02.2026 г. в с. Крумово, обл. Ямбол, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № У 4866 АС, движейки се по ул. „Г. С.

Раковски“, при което на кръстовището с ул. „Възраждане“ настъпило леко ПТП с лек автомобил Мерцедес. Двамата водачи се познавали и постигнали съгласие по въпроса за вината, след което жалбоподателят преместил автомобила си и се прибрал в дома си. Другият автомобил останал на самото кръстовище и впоследствие на мястото се събрали и други хора.

Около 22:30 часа покрай събралите се минал свидетеля Г. И., тогава старши полицай в РУ „Тунджа“ при ОД на МВР – Ямбол, който извършвал обход на района със служебен автомобил. От събраните на място лица разбрал за настъпилото ПТП, докладвал на ОДЧ и по негови указания предприел действия по установяване водачите на двата автомобила. След това на място пристигнал жалбоподателя, който се представил за водач на лекия автомобил „Шкода“. Св. И. му разпоредил да остане на място до пристигане на екип на пътна полиция за извършване на проверка за употреба на алкохол. Около 00:35 часа на място пристигнали свидетелите Д. А. и М. Р., които извършил проверка на жалбоподателя за употреба на алкохол с изправно техническо средство Акотест Дрегер 7510, с инв. № ARDN 0095. Тъй като уредът отчел концентрация на алкохол в издишания въздух 1,13 на хиляда, на жалбоподателя бил съставен АУАН серия GА, № 4478370 от 18.02.2026г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

При съставяне на акта жалбоподателят обяснил, че е употребил алкохол в дома си след настъпване на ПТП.

Впоследствие, на 13.03.2026г. въз основа на акта и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП.

2

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Г. И., Д. А. и М. Р., както и от писмените доказателства по делото, които са взаимнодпълващи се, безпротиворечиви и поради това се кредитират изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

НП следва да се отмени, тъй като нарушението не е доказано по несъмнен начин.

Както вече се посочи, жалбоподателят оспорва изцяло отразените в АУАН и в НП фактически констатации, че на 17.02.2026г. около 22:40 часа в с.

Крумово, на кръстовището на улиците „Г. С. Раковски“ и „Възраждане“ е управлявал лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № У 4866 АС, след употреба на алкохол. При това положение, тъй като съгласно чл.14, ал.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, фактическите констатации в АУАН и в НП нямат обвързваща доказателствена сила, а подлежат на доказване с допустимите от закона доказателствени средства, в тежест на АНО е да докаже по несъмнен начин извършването на нарушението. В случая, АНО не посочи доказателства в подкрепа на констатациите, че жалбоподателят е установен да управлява МПС на 17.02.2026г. в 22:40 часа след употреба на алкохол. Напротив, от показанията на разпитаните по делото свидетели, които не са очевидци на настъпване на ПТП с участието на жалбоподателя, по безспорен начин се установява, че същият не е спрян по време на управление на автомобила, а е установен значително по-късен момент от настъпване на ПТП, както и че още тогава пояснил, че е употребил алкохол след настъпване на ПТП. При това положение съдът счете, че нарушението не е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл.84 от ЗАНН вр. чл.303, ал.2 от НПК, и затова НП следва да се отмени.

При този изход на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение, се явява основателно и следва да се уважи. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в 3 съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. По въпроса за отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта.

Относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 300 евро и доколкото насрещната страна е направила възражение за прекомерност на същото, съдът счита, че следва да съобрази Решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, постановено във връзка с преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, тъй като то е задължително за съдилищата. Според посоченото решение, размерите на договорените адвокатски възнаграждения, основани на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не съответстват на правото на ЕС и наредбата не следва да се прилага, а определените в нея размери следва да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждението, без да са обвързващи за съда. Т.е., тези размери подлежат на преценка от съда, с оглед цената на предоставените услуги в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко от фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки изложеното, и като отчете извършената от адвоката работа, включваща и процесуално представителство с явяване в съдебно заседание, ангажирането със събиране на гласни доказателства чрез довеждане на три лица с искане да се допуснат до разпит в качеството на свидетели, както и интереса, предвид тежестта на нарушението, респ. вида и размера на предвидените наказания, съдът счете, че следва да му се присъди възнаграждение в пълния претендиран размер от 300 евро.

Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0813-000113 от 13.03.2026г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Ямбол, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР, на И. Т. Т. от с. К.о, обл. Я., ул. „В. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба в размер на 511,29 евро, или 4

1000 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, и е постановено отнемане на 12 контролни точки за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Ямбол ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя И. Т. Т., с посочени по-горе данни, сумата 300 (триста) евро, представляваща възнаграждение за един адвокат.

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 5