Присъда № 18 от 01.10.2024, Районен съд - Свиленград

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 18 от 01.10.2024 година по НОХД № 758/2024 година на Районен съд – Свиленград С Обвинителен акт (ОА) по Бързо производство (БП) № 315/2024 година по описа на ГПУ – Свиленград, преписка с вх.№ 4062/2024 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, Ц. Л. - Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград) повдига обвинение на А. Ф. О. (A.F.O.), роден на ********** година в село Деир Аюб, област Хасака, Сирийска Арабска Република, кюрд, сирийски гражданин, живущ в село Деир Аюб, област Хасака, Сирийска Арабска Република, неженен, с основно образование, неосъждан, за това че на 11.09.2024 година през ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, община Свиленград, област Хасково, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 279, ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 и т. 5 от НК.

Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК в отсъствие на подсъдимия А. Ф. О., тъй като 1./ отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкрИ.е на обективната истина;

2./ не е намерен на наличния по делото адрес, а именно: РПЦ Харманли, област Хасково;

3./ променил е посочения адрес, а именно: РПЦ - Харманли, област Хасково, без да уведоми съответния орган и

4 . / местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено.

В съдебното заседание, проведено на 01.10.2024 година, участващият по делото Прокурор М. С. поддържа обвинението, така както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните – обективен и субективен признаци на вмененото престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдимия. Поради това, Прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като му бъдат наложени предвидените в чл. 279, ал. 1 от НК и след редукцията им наказания, които да се индивидуализират при условията на чл. 54 от НК и при 1 приложение на института на условното осъждане по отношение на наказанието „Лишаване от свобода”, чийто размер не е конкретизиран с 2годишен изпитателен срок и наказание „Обществено порицание”.

Защитникът на подсъдимия А. Ф. О. – адвокат И. Д., в хода на съдебните прения, сочи, че обвинението н е е доказано от обективна и от субективна страна, като алтернативно пледира за налагане на справедливо наказание в минимален размер.

С оглед непълнолетието на подсъдимия в настоящото производство участваха педагог и социален работник.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност, събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства - гласни и писмени, последните приобщени по надлежния ред на чл. 283 от НПК, съпостави ги със закона, приема за безспорно установено от фактическа страна, следното:

Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 240912005000383240 от 12.09.2024 година, издадена от Бюрото за съдимост при Минстерството на правосъдието чрез Бюро за съдимост при Районен съд Свиленград, подсъдимият не е осъждан.

Видно от приложената в кориците на БП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подсъдимият няма доходи и не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства.

Непълнолетният подсъдим живее в родината си, но не учи. Понеже живота в Сирия е труден, искал да замине за Държава-членка на Европейския съюз (ЕС), където да се установи за постоянно. Тъй като не разполага с необходимите документи да преминаване по легален начин през държавните граници на Държавите-членки от ЕС, каквато е и Република България, решава, че ще търси начин да премине през тези граници по нелегален начин.

В Сирия посещава офис, от който ще организират нелегалното му пътуване , но тъй исканата сума е непосилна за него, залага жилището на родителите си.

След около две седмици, подсъдимият е преведен по нелегален начин в Турция. Успява да стигне до град Истанбул, воден от каналджии. Там остава за кратко.

На 10.09.2024 година, подсъдимият е транспортиран в близост до турския ГКПП „Капъкуле”, където има спрени камиони. В кабината на една от товарните композиции, състояща се от влекач марка „Волво” с турски регистрационен № ******** с прикачено полуремарке с турски регистрационен № **********, е скрит подсъдимият. Така укрит, успява да премине през турския ГКПП „Капъкуле” и д а влезе на българския ГКПП „Капитан Андреево” – шосе, община Свиленград, област Хасково, на 11.09.2024 година около 07.00 часа. При извършената физическа проверка на товарната композиция от страна на дежурния полицейски служител – свидетеля М. Н. К., подсъдимият е открит в естествена (заводска) кухина, а именно: ниша за багаж, находяща се под матрака на долното (второто) легло в 2 кабината.

Разпитан в хода на БП подсъдимият накратко описва механизма на извършване на деянието. Признава се за виновен. Изразява съжаление за случилото се, но заявява, че е бил принуден от обстоятелствата да постъпи по този начин.

По делото се извършени множество процесуално-следствени действия: разпит на свидетел, разпит на подсъдимия, изискани, респ. приложени са писмени документи и т.н.

Изведената въз основа на събираните и проверени доказателствени средства, фактическа обстановка, която Съдът изложи, е установена, за което се цениха приложените към БП и приобщени по надлежния ред - чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от Съда, включват: Докладна записка; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Справка за съдимост и др. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на свидетеля, разпитан пред настоящия Съдебен състав, а именно: М. Н. К..

Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като са относими към предмета на делото и поради систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им. Предвид изложеното Съдът оцени показанията на свидетеля като достоверен и надежден източник на информация, т.е. като убедителни. Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от събраните на БП и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетеля, Справка за съдимост, Докладна записка, както и от събраните в съдебната фаза на процеса, доказателства. Т.е. въз основа на съвкупното обсъждане на събраните по делото гласни доказателства, в съотнасяне и аналитичен анализ с писмените доказателствени средства, се установяват времето - календарната дата и мястото на нелегалното преминаване на държавната граница, както и изпълнителният механизъм на конкретното престъпление, включително настъпването на престъпния резултат.

Обясненията на обвиняемия, дадени в това качество на досъдебната фаза на процеса и прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от НПК, също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от БП - кредитирани, поради което липсват основания изложеното от тях да се счита обективно невярно.

При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият А.

3

Ф. О. е осъществил състава на престъплението чл. 279, ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 и т. 5 от НК.

Съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано извършването на престъплението, предмет на обвинението и неговото авторство. С деянието си подсъдимият А. Ф. О. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 279, ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 и т. 5 от НК, тъй като на 11.09.2024 година през ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, община Свиленград, област Хасково, е влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Времето, мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от кредитираните показания на свидетеля, както и от обясненията на обвиняемия, дадени в това качество на досъдебната фаза на процеса и прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от НПК.

От обективна страна, касае се за престъпление, чиято обществена опасност се свързва с това, че нарушават отношения, свързани с дейността на държавни органи. С инкриминираното по чл. 279, ал. 1 от НК деяние се нарушава установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, осъществено във формата на първата хипотеза: „преминаване през границата на страната, без разрешение на надлежните органи на властта”.

Същото, извършено от страна на подсъдимия, обхваща действията му по физическо пресичане – преминаване през държавната граница на Република България и влизане на територията на страната ни, в района на регламентирано за преминаването й място – функциониращ ГКПП без разрешение на надлежните органи на властта. Еднопосочни в тази насока са доказателствата по делото – писмените и показанията на разпитания свидетел, кредитирани от Съда. С идентична насоченост са обясненията, дадени от самия обвиняем в това качество, пред разследващия орган и прочетени по съответния процесуален ред пред настоящия Съдебен състав.

Деянието, квалифицирано с престъпния състав на чл. 279, ал. 1 от НК е довършено, с оглед доказаното място на престъплението – ГКПП и дестинацията - на влизане в страна, с оглед организационно – административното местоположение - ситуирано вече на българска държавна територия, след линията на фактическата държавна граница. От тук и настъпилият престъпен резултат – преминаването и установеност във вътрешната, суверенна територия на Република България.

Към момента на извършване на престъплението, както и към настоящия момент, подсъдимият А. Ф. О. е непълнолетен (навършени 17 години), но въпреки възрастта си е бил способен да разбира свойството и 4 значението на своята постъпка, както и е могъл да ръководи последната, доколкото по делото не са били установени отклонения от типичното за възрастта му интелектуално развитие и волеви умения, а напротив – дадените обяснения от подсъдимия потвърждават разбирането за начина, по който ще бъде извършено трансграничното пътуване и несъвместимия му със закона характер. Извършеното от него деяние на 11.09.2024 година е с висока степен на обществена опасност и укоримост, което изключва възможността в конкретния случай то да е извършено поради увлечение и лекомислие. Както вече бе посочено непълнолетният подсъдим не само, че е разбирал свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи, но и напълно целенасочено и без колебание е влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, т.е. предприел е нелегално пътуване от родината си през България с цел да стигне до страна от ЕС, поради тази причина извършеното от него деяние не може да се квалифицира по разпоредбата на чл. 61 от НК.

Предвид изложеното ка т о вменяемо непълнолетно, навършило 14 години и разбиращо свойството и значението на деянието и ръководещо постъпките си, лице подсъдимият е годен субект на престъплението.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл. Тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и от волева страна е целял тяхното настъпване. Той в съзнанието си е имал формирана представа, че преминава държавната граница на Република България и влиза в страната ни, имал е представата и за действащия пропускателен режим. Знаел е добре, че държавната граница се преминава само с редовни документи, в случая виза за Държава-членка на ЕС, каквито той не е притежавал. От тук и аргумент за съзнавано от негова страна, че преминаването си осъществява не по установения ред, следователно и противозаконно, като от волева страна пряко е целял и искал това, за реализиране крайната си цел. Прекият умисъл е обективиран в конкретните действията на подсъдимия по преодоляване на действащия граничен режим.