Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 935 от 20.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 36425/2021
Вид
Решение № 935
Подписан
20.01.2023
Състав
МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.155, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
  • § 1, т.2а · Закон за енергетиката
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.57, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 935 гр. София, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря РАДКА М. МИЛЕВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20211110136425 по описа за 2021 година

Производствотo e по реда на чл.422 ГПК.

„Т.С.“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу М. Б. Ш. (съгласно уточнение с молба от 04.10.2021г. – л. 57) за сумата от 439,75 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2017г. – м.04.2020г., вкл., до имот на адрес : гр. С****, аб. № **, ведно със законната лихва от 18.01.2021г. (подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 29,48 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2018г. – 12.01.2021г., сумата от 37,07 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.12.2017г. – м.04.2020г., вкл., както и за сумата от 6,53 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период на забавата 31.01.2018г. – 12.01.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2565 по описа за 2021г. на СРС, 64 -ти състав.

Ищецът твърди, че ответницата е потребител на доставена от него топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.

Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Н.И.“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за плащане на цената на доставената в имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на цената за извършена услуга дялово разпределение.

Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Възразява, че не е клиент на топлинна енергия въпреки че е носител на право на ползване върху ½ ид.ч. от процесния имот, като се позовава на подадена след прехвърлителната сделка молба – декларация от 15.11.1995г., с която новият собственик на имота е поискал да се открие партида на имота на негово име. Посочената молба имала 1 характер на предложение за сключване на договор за доставка на ТЕ в имота, което е прието от ищеца. При това и съгласно задължителните разяснения по Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС в случая облигационна връзка била възникнала със собственика на имота, а не с вещния ползвател. Евентуално, ако не се приеме това възражение, оспорва, че е титуляр на право на ползване в обем ½ ид.ч., защото не е единствен ползвател на същия. Прави и възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Н.И.“ ЕООД, е взело становище, че дяловото разпределение спрямо процесния имот е извършено законосъобразно.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

За ангажиране на отговорността на ответницата за цена за топлинна енергия и за цена за услуга дялово разпределение на първо място следва да се устави, че същата има качеството на клиент на топлинна енергия спрямо процесния имот през процесния период. По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

От приетия като доказателство по делото договор нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, томм **, дело № **. се установява, че на 29.03.1993г. ответницата М.

Б. Ш. и нейният съпруг П.Д.П. са продали на дъщеря си Т.Б.Ш. процесния имот, като са запазили право на ползване върху целия имот до кР. на живота си за всеки един от тях поотделно. Видно от приетия като доказателство препис – извлечение от акт за смърт, съпругът на ответницата – П.П., е починал на 23.05.1994г. От уговорката в цитирания нотариален акт следва, че правото да ползва целия имот до кР. на смъртта си е учредено в полза на всеки един от продавачите поотделно, поради което след смъртта на единия ползвател на имота, ответницата е останала единствен титуляр на вещното право на ползване върху целия имот – в такъв смисъл е определение № 801 от 18.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1267/2010 г., I г. о., ГК. От приетата като доказателство молба – декларация, входирана при ищцовото дружество на 15.11.1995г., се установява, че собственичката на имота – Т.Б.Ш., е подала молба за откриване на партида на процесния имот. Следва да се има предвид, че молбата за промяна на партидата е подадена след смъртта на П.П., настъпила на 23.05.1994г., с което Т.Ш. като негов наследник (дъщеря) е изпълнила задължението си да уведоми топлопреносното предприятие за смърт на клиента – чл.63, ал.1 ОУ. В случая не може да се приеме, че собственикът на имота, подавайки молба – декларация за откриване на партида на имота, е направил волеизявление за сключване на договор с ищеца за доставка на ТЕ. Това е така, защото в случая няма доказателство за съгласие, дадено от вещния ползвател на имота собственикът да поеме разноските за доставка на ТЕ в имота в отклонение на диспозитивната норма на чл.57, ал.1 ЗС. Такова съгласие от собственика или вещния ползвател се изисква, когато се сключва договор за доставка на ТЕ с лице, различно от презумираните клиенти на ТЕ – собствениците или вещните ползватели, например с наемател, като в такъв случай съгласно чл.60, ал.1 ОУ следва да се представи договор за наем заедно с нотариално заведено съгласие на собственика – чл.60, ал.1 ОУ. Изкисуемостта на такова съгласие от презумирания клиент по чл.153, ал.1 ЗЕ за сключване на договор за доставка на ТЕ с друго лице е прието и в мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, в 2 което е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В този смисъл е и процедурата за откриване на партида на имота на името само на един от наследниците, като условие за това е споразумение между наследниците, които са презумираните клиенти на ТЕ като собственици на имота по наследство – чл.63, ал.2, изр.1 ОУ. При това само със съгласието на всички наследници може да се приеме, че само един от тях е клиент на ТЕ за битови нужди и само с него е сключен договорът за доставка на ТЕ - арг. чл.63, ал.2, изр.1 и изр.2 ОУ.

Когато имотът е обременен с вещно право на ползване, вещният ползвател, а не собственикът, е презумираният клиент на ТЕ, защото именно на титуляра на вещно право на ползване по закон е възложено задължението да поема разноските, свързани с ползване на имота – чл.57, ал.1 ЗС. За да се обори презумпцията за това кое е лицето, което е клиент на ТЕ следва да се докаже не само подаване на молба – декларация от различно лице, но следва и да е налице дадено от презумирания клиент съгласие за това друго лице да е клиент на ТЕ.

Откриването на партида на собственика също така не може да обоснове извод, че собственикът, а не вещният ползвател е клиент на ТЕ, като се изхожда от смисъла на нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ и липса за дадено съгласие от презумирания клиент ( в случая вещния ползвател) друго лице да е клиент на ТЕ.

Прeдвид горното съдът приема, че през процесния период ответницата като вещен ползвател е клиент на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ). От това следва, че страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

По делото е безспорно, че потребяваната в имота топлинна енергия в имота през процесния период възлиза на претендираната стойност.

Плащане на задължението не се твърди и не се установява.

Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.

От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

За отчетния период м.05.2017г. – м.04.2018г. е издадена фактура по чл.32, ал.3 ОУ от 31.07.2018г., за отчетния период м.05.2018г. – м.04.2019г. е издадена фактура по чл.32, ал.3 ОУ на 31.07.2019г. и за отчетния период м.05.2019г. – м.04.2020г. е издадена фактура по чл.32, ал.3 ОУ на 31.07.2020г. Срокът за плащането на задължението по тези фактури 3 съгласно чл.33, ал.2 ОУ, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, е 45 - дневен от изтичане на периода, за който се отнасят. Срокът за плащане не може да започне да тече преди установяване на задълженията, което е станало с издаване на фактурата, поради което следва да се приеме, че предвиденият срок за плащане тече от издаване на фактурата по чл.32, ал.3 ОУ. При това съдът намира, че ответницата е изпадала в забава за плащане на задълженията по фактури по чл.32, ал.3 ОУ, издадени за консумация на ТЕ през процесния период, и за процесния период на забавата дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, чийто размерът на основание чл.162 ГПК съдът приема, че възлиза на претендираната сума по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.

По възражението за погасителна давност :

Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД.

Предвид уговорения срок за плащане на задълженията според Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от кР. на месеца, за който се отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.