Решение № 6260 от 08.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6260 гр. С., 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110166402 по описа за 2022 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (конституиран по реда на чл. 227 ГПК на мястото на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България), чрез юрк. К., извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 09.11.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника бил сключен договор за потребителски паричен кредит № CARU – ********, по силата на който в полза на кредитополучателя била предоставена в заем сума в размер на 4000 лева, която ответникът се задължил да възстанови в рамките на 48 месеца, считано от датата на сключване на договора до 20.11.2019 г., чрез изплащането на 48 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 134,60 лв., ведно с уговорената възнаградителна лихва.

Поддържа, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен процент на разходите, като било предвидено, че кредитополучателят заплаща и „такса ангажимент“, поради което кредиторът сключил договора при фиксиран лихвен процент. В чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ищецът твърди, че кредитополучателят е преустановил плащането на погасителните вноски по кредита на 20.06.2017 г., като към този момент били погасени 18 месечни вноски. Съгласно чл. 5 от договора, вземането на кредитодателя ставало изискуемо в пълен размер, в случай че кредитополучателят просрочи внасянето на две или повече месечни вноски, считано от датата на падежа на втората пропусната погасителна вноска. В тази връзка, сочи че на 20.07.2017 г. вземането на ответника е станало предсрочно изискуемо в пълен размер, за което обстоятелство до длъжника било изпратено изрично уведомление. Твърди, че ответникът му дължал вземания за главница, в размер на 2939,38 лв., 738,62 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017 г. до 20.11.2019 г., както и 591,87 лв. – мораторна лихва, начислена за периода от 20.07.2017 г. до 12.07.2019 г. За 1 посочените вземания разполагал с невлязла в сила издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 42541/2019 г. по описа на СРС, 167 с-в. Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи посочените вземания, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на дълга. В условията на евентуалност предявява осъдителни искове за същите вземания, в случай че предявените установителни претенции бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, като заявява, че предявяването на исковете има характер на волеизявление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Ц. Б., чрез назначения му особен представител, е подал отговор на исковата молба. Оспорва материалната и процесуалната легитимация на ищеца. Оспорва сключването на процесния договор, както и получаването на заемната сума.

Навежда доводи за недействителност на процесния договор поради противоречието му със законоустановените изисквания относно големината на шрифта, предвидени в ЗПК. Твърди, че не е получил уведомление за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Оспорва автентичността на представените от ищеца договор за кредит, застрахователен договор и обратна разписка за доставка на съобщение, както и истинността на съдържанието на счетоводните извлечения на ищеца относно процесния кредит. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

От представения като доказателство по делото договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU-********, сключен на 09.11.2015 г., се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (с правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България), като кредитодател, и А. Ц. Б., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски заем за сумата в размер на 4000 лв. – за потребителски цели.

Уговорените в договора параметри и плащания са, както следва: размер на кредита 4000 лв., застрахователна премия – 720 лв., такса ангажимент – 80 лв., погасителни вноски – 48 бр., размер на погасителна вноска – 134,60 лв., обща стойност на плащанията – 6460,80 лв., годишен процент на разходите – 21,71%, лихвен процент – 18,67 %.

В договора за потребителски кредит CARU-******** от 09.11.2015 г. е инкорпориран и погасителен план (с падежни дати на месечните погасителни вноски), от който се установява, че падежната дата на първата вноска е 20.12.2015 г., а на последната вноска – 20.11.2019 г.

В чл. 2 от договора е предвидено, че размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена в поле "Общ размер на кредита". Предвидено е също така, че посочената сума в поле "Застрахователна премия" е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле "Брой погасителни вноски" и е част от всяка месечна погасителна вноска. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора.

Предвидено е, че таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита. В чл. 3 от договора е посочено, че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. В чл. 5 от договора страните са се съгласили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи 2 обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с договорените разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на кредитора. При просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в пълен размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

По делото е приета Нотификация на презгранично слИ.е между "БНП Париба Пърсънъл Файненс", Френско анонимно акционерно дружество, вписано в Търговския регистър под номер ******* и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, Българско анонимно акционерно дружество, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписвания под номер *********, от което се установява настъпилото правоприемство между посочените дружества.

По делото е представен сертификат от 09.11.2015 г., с който застрахованият кредитополучател е бил присъединен към застрахователния продукт "Защита на плащания" в полза на финансовата институция за покритие на рискове до падежа на последната вноска по стоковия кредит.

На 12.12.2017 г. ищецът е изпратил до ответника покана, в която е посочено, че А. Ц.

Б. е преустановил плащането на вноските по договора на 20.06.2017 г., поради което вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е било обявено за предсрочно изискуемо. Видно от доказателствата по делото цитираната покана е била връчена на ответника, чрез друго лице, което е бил съгласно да получи съобщението, на 21.12.2017 г.

От служебно извършена справка в Търговския регистър, както и от постъпила на 23.01.2024 г. молба от „Юробанк България“ АД, чрез юрк. З., се установява, че на 06.06.2023 г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията е вписан договор за прехвърляне на търговско предприятие по чл. 15, ал. 1 от ТЗ, по силата на който „Юробанк България“ АД придобива търговското предприятие „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България“ КЧТ, поради което на основание чл. 227 ГПК на мястото на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България“ КЧТ, е конституиран правоприемникът му „Юробанк България“ АД.

За установяване на факта на усвояване на кредита и на размера на непогасения остатък от задълженията по договора за потребителски кредит CARU-******** от 09.11.2015 г. е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, от което се установява, че ищецът е превел на 10.11.2015 г. по банковата сметка на кредитополучателя А. Ц. Б. сумата от 3920 лв., като от предоставената сума на кредита от 4000 лв. е удържана "Такса ангажимент" в размер на 80 лв. По този начин общият размер на предоставения кредит по процесния договор е изцяло усвоен. По процесния договор за кредит са извършени плащания в общ размер от 2446,80 лв., като с платените суми са погасени изцяло първите 18 месечни вноски, включващи главница по кредита – 1150,62 лв., договорна лихва – 1002,18 лв., застрахователна премия – 270 лв., разноски за събиране – 24,00 лв. Първоначално начислената застрахователна премия по договора е в размер на 720 лв. за целия срок на договора (48 равни вноски по 15 лв., част от всяка месечна погасителна вноска), но впоследствие след преустановяване на плащанията от страна на кредитополучателя и обявяване на кредита за предсрочно изискуем, остатъкът от начислената застрахователна премия е анулирана.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че използваният в рамките на шестте страници от съдържанието на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на 3 револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU-******** от 09.11.2015 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и А. Ц. Б., шрифт е един от стандартните, вложени в текстообработващата програма „MS – WORD” шрифтове, наречен „Garamond”, а размерът му съгласно заложените опции в софтуера е „12“.

Установява се също така, че вида и размера на шрифта, с който е изпълнено съдържанието на осемте страници на Сертификат CARU-********, ведно с Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на „Кредит План“, както и Общи условия за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“, е един от стандартните, вложени в текстообработващата програма „MS – WORD”, наречен „Arial Narrow”, а размерът на шрифта е „7“.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Основателната на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл.

240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е обусловена от установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните правопораждащи факти: 1) наличие на валидно сключен между страните по делото договор за потребителски кредит със съдържанието, посочено в исковата молба; 2) усвояване на сумата от страна на ответника; 3) изискуемост и размер на вземането. При установяване горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже, че е платил.

От ангажираните по делото доказателства се установи, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответникът е подписан на 09.11.2015 г. договор за потребителски паричен кредит за сумата от 4 000 лв., срещу насрещното му задължение да върне сумата на 48 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 134,60 лв., считано от 20.12.2015 г. до 20.11.2019 г. Ирелевантно за приемане изводите по съществото на спора в случая е обстоятелството, че задължението произтича от обявен за предсрочно изискуем кредит при условията на чл. 5 от условията на договора (поради неплащане на съответен брой последователни месечни вноски), за което е необходимо нарочно волеизявление на кредитора, което да е достигнало до длъжника, тъй като падежът на задължението при приключване на устните състезания в СРС е настъпил (чл. 235, ал. 2 ГПК). Независимо дали се основава на предсрочна или редовна изискуемост на дълга по кредита, към посочения релевантен момент вземането е било изискуемо.