Протокол № 125 от 27.01.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 125 гр. Пазарджик, 27.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20245220104049 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:54 часа се явиха:

Майката С. Л. се явява лично и с пълномощника си адв. Е. Б..

Не се явява бащата Й. Г. – редовно и своевременно призован.

Не се явява представител за Дирекция „Социално Подпомагане“ - гр.

Пазарджик, редовно и своевременно призована. Доведено е детето л Й.ова Г., което следва да бъде изслушано от съда на основание чл. 127, ал. 2 и чл. 15 от ЗЗДт.

Във връзка с изслушването се явява социален работник от Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално Подпомагане“ - гр. Пазарджик – **-**.

АДВ. Б.: - Моля да се даде ход на делото.

Съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

И ГО ДОКЛАДВА:

Производството е охранително за съдебна администрация на гражданските отношения. Образувано е по молба с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, в която молителката С. Р. Л. твърди, че с ответника Й. А. Г. са родители на детето л Й.ова Г., родена на ** г. Твърди, че родителите са разделени от над три години, като детето живее при нея и тя се грижи за него.

1

Твърди, че с ответника не могат да постигнат съгласие относно упражняването на родителските права, поради което иска от съда да постанови решение, с което да й предостави упражняването на същите и детето да живее при нея, а на ответника да се определи режим за лични контакти с детето. Претендира месечна издръжка за детето в размер на 300 лева, считано от подаването на молбата в съда, ведно със законна лихва за забава при просрочие. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът не е подал писмен отговор.

АДВ. Б.:- Заявявам от името на доверителката ми, че тя поддържа молбата. Вие сте приел писмените доказателства. Запозната съм със социалния доклад и не се противопоставям да бъде приет. Да се приемат писмените доказателства постъпили след насрочване на делото.

Съдът счита, че като писмени доказателства следва да се приемат депозираният социален доклад на ДСП гр. Пазарджик, както и справките от ТД на НАП Пловдив оф. Пазарджик за трудовата заетост и за доходите на двамата родители за една година назад. Ето защо, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства Социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ Пазарджик, както и два боря справки от ТД на НАП Пловдив оф. Пазарджик за доходите на родителите С. Р. Л. и Й. А. Г..

АДВ. Б.: - Господин съдия, да пристъпим към изслушване на детето, за да освободим и социалният работник.

ПРИСТЪПИ се към изслушване на детето л Й.ова Г., което се поведе в присъствието на майката С. Р. Л., нейния пълномощник, както и на социалния работник – ** – **.

ДЕТЕТО л Г.: - Здравейте. Не съм идвала друг път в съда. Не ме притеснява нищо. Добре съм. Да, ще Ви отговоря на въпросите. Да, знам, че в момента мама и тате са разделени. Откакто са разделени аз живея при мама, тук в Пазарджик. С тате сме в добри отношения. Чуваме се, обажда ми се. Той си отиде на село, в х. Той ме взима и ме води в х. Там нямам приятели, с които да си играем. Баба и дядо са в х. Ходя на училище тук в Пазарджик, в училище **в, в четвърти клас съм. Мама ме води на училище и мама ме забира. Или бате а или деде също помагат на мама, когато е заета да ме водят и забират от 2 училище. Заедно с мен и мама живее и дядо , – нейният баща. Аз съм доволна, не искам да се променя нищо, искам така да си остане. Нямам какво да добавя.

ИЗСЛУШВАНЕТО на детето приключи.

След приключване на изслушването, детето л Г. и социалният работник ** – ** напуснаха съдебната зала.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ,

ДОВЕДЕНИ ОТ МАЙКАТА С. Л..

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, КАКТО

СЛЕДВА:

, и л: - на 54 години, български гражданин, вдовец, неосъждан, баща съм на С. Л..

На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.

СВ. , л: - Желая да бъда свидетел по делото.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 190 от НК.

СВ. , л: - Да, напълно Ви разбрах за отговорността. Обещавам да кажа истината. Живея в Пазарджик на ул. „**“, заедно с дъщеря ми и внучка ми. Аз бях в чужбина и от две години съм се върнал в България, и когато се върнах се настаних да живея в това жилище. Тогава там живееха дъщеря ми и внучка ми, а бащата на внучката ми вече не живееше там. Родителите на детето – дъщеря ми и бащата на детето, са разделени от около 3-4 години. До преди раздялата те живееха в същото това жилище. Това жилище си е моя собственост – на майка ми и баща ми, но те починаха. След като се разделиха, детето остана при дъщеря ми още от самата раздяла. Бащата е напуснал жилището, той си отиде в неговото жилище, а дъщеря ми с детето си останаха там, и от тогава до ден днешен детето живее с майка си в това жилище и тя се грижи за него.

Какво е отношението на бащата към детето след раздялата – аз бащата не съм го виждал откакто съм си дошъл, почти две години. Не казвам, че не е идвал, аз не съм го виждал. Ами, взима го. За пари не съм виждал да дава, не, това не съм го виждал – нито пари, нито подаръци. Да, взима детето, не мога да кажа, че не го взима. Взима го, взима го детето, става въпрос за пари, за подаръци – не е дал. Не дава пари за издръжка, аз поне не съм виждал, не подпомага материално детето.

3

Детето е щастливо ходи на училище сутрин, прибира се, два пъти в седмицата ходи на народни танци, има си своя среда, приятели, където общуват, излиза, играе. Аз не знам детето да посещава други занимания, но два пъти в седмицата на танци, това са достатъчно разходи. Плаща се такса за тези танци. Купува се народна носия и такива неща – правят се разходи за закупуване на народни костюми за народните танци. Нямам представа какви суми се плащат, това майката може да каже точно. Също така танцовият състав ходят на лагери, през лятото и през зимата, които също са платени.

Докато бях в чужбина, дъщеря ми споделяше и поддържахме връзка. Дъщеря ми ходеше допълнително на работа събота и неделя, за да може да си помага, защото реално тя си издържа сама детето. В този живот на никого не му е лесно, затова ходи и на втора работа, да се подпомага. Когато мога и аз помагам, да. В момента дъщеря ми работи на две места – от колко време не знам, но откакто съм от две години тук, тя работи така, знам, че и от преди това е било така. Аз да Ви кажа честно, той работи не повече от един месец и след това няма работа – слушам детето какво казва, няма работа. Сега доколкото знам работи – къде, какво, що, не знам подробности.

АДВ. Б.: - Нямам други въпроси.

Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ ДОВЕДЕН

ОТ СТРАНА НА МАЙКАТА.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.: т иА к-Й.ОВА: - на 34 години, българско гражданство, омъжена, неосъждана, без родство със страните по делото.

Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВ. к-Й.ОВА: - Разбрах за отговорността. Обещавам да кажа истината.

Познавам страните. С. е моя приятелка, бяхме съученички, и от ученическите години си запазихме приятелството до ден днешен. От много години я познавам, знам, че тя има дете. Родителите на детето са разделени, от около три години мисля са разделени, не мога да кажа с точност, но горе-долу мисля че толкова. Детето живее при майката. Още от самото раждане, така или иначе тя си я гледа. В началото, бащата е бил при тях само физически, нищо повече.

4

Да, чисто финансово и психически изпитва затруднения при отглеждането на детето. Аз лично не съм видяла за всичките тези години да има някаква подкрепа от бащата в отглеждането и възпитаването на детето, като детето е на десет години, не съм виждала. Говоря, че не съм видяла нещо нормално, аз съм майка на две деца. По никакъв начин не я подкрепя, нито емоционално.

Бащата, по моите възгледи е това, просто само да я вземе от нея, аз само веднъж съм виждала. Но това дете е оставено, нали. Аз комуникирам и с детето. Моят възглед е, че този човек нищо не заслужва, защото за всичките тези години на нашето приятелство, те бяха, това е нещо покъртително. А не съм видяла отношение към това дете, нещо да я повика или нещо да й каже.

Това е моето мнение, нали, аз такова нещо не съм видяла като интерес към този човек. Не, не го виждам да участва и не съм го виждала, не, не никога – да води детето на училище, на почивка.

АДВ. Б.: - А знаете ли дали ходи в селото, в дома на баща си, в?

СВ. к-Й.ОВА: - Ами, в смисъл, по това което тя ми е казвала (свидетелката сочи ищцата), че някой път я взима, но само това знам, не мога да кажа с подробности колко пъти.

Като я взима, детето не се чувства добре. Така, казвам Ви, защото моят големият син са приятелчета, нали все пак заедно израснаха, и последното нещо, което той ми каза: „Мамо, тя не спираше да плаче, че баща й идва да я взима, но трябва да я вземе.“ И това бяха на детето ми думи. Каза, че тя не искала.

ИЩЦАТА (ЛИЧНО): - Да кажа защо е имало случаи, когато тя плаче и не иска да отиде – защото там няма с кой да си играе, а не, че има физически тормоз.

СВ. к-Й.ОВА: - Не че има физически тормоз, просто, нали, тя не желае да ходи там, защото предпочита да си е тук, защото има приятели.

АДВ. Б.: - Нямам други въпроси към свидетеля.

Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.