Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260069 от 12.01.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 5301/2020
Вид
Решение № 260069
Подписан
12.01.2023
В сила
14.07.2023
Състав
МАЯ ЙОРДАНОВА МИХАЙЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 303 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 303, ал.1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 303 и 304 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 307 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 17, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 88 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 88, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ …. гр. София, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ

СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА при секретар Ирина

Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 5301 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Ищцата Т.М.М. е предявил срещу ответника Д.Е.Х. иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността ЗС).

Ищцата

Т.М.М. твърди, че е собственик на следния недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ №7, находящ се в гр. София, кв. „*******със застроена площ от 115.60 кв.м., заедно с прилежащото зимнично помещение, с площ от 11.87 кв.м. съгласно удостоверение за данъчна оценка, заедно с таванско помещение, с площ от 15.18 кв.м. съгласно удостоверение за данъчна оценка, заедно с прилежащите 5.79% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място върху, което е построена, който апартамент е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, като самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***.

Този имот ищцата придобила по наследство от своята майка А.С.Ч... Сочи, че е немски граданин и повече от 20 години не живее в Република България, като при свое посещение в страната на 15.06.2015 г. научила от племенника си, че с влязо в сила на 30.12.2014 г. решение постановено по гр.д.№9884/2011 г. по описа на СГС, е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал.3 ЗЗД предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот от 12.01.2011 г. сключен между А.С.Ч.. и Б.Д.Д.. Твърди, че тъй като не е участвала в производството по горепосоченото дело, на 13.07.2015 г. е подала молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. С Решение №47/07.03.2016 г. постановено по гр.д.№6114/2015 г. ВКС на основание чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК е отменил влязлото в сила решение на САС, с което е потвърдено решение от 27.11.2013 г. постановено по гр.д.№9884/2011 г. по описа на СГС и делото е върнато на СГС за ново разглеждане от друг съдебен състав. Сочи, че с влязло в сила на 22.12.2020 г. Решение от 01.11.2018 г. постановено по гр.д.№2879/2016 г. по описа на СГС, І-16 състав, е отхвърлен предявения от Б.Д.Д. срещу А.С.Ч.. иск за обявяване на окончателен на предварителен договор от 12.01.2011 г. за покупко-продажба на процесния недвижим имот.

Излага твърдения, че на 30.06.2015 г. Б.Д.Д. е продал процесния недвижим имот на ответника Д.Е.Х., като покупко-продажбата е обективирана в нотариален акт №173, том ІV, рег. №11563, н.д.№0713/30.06.2015 г. на нотариус В.Б.№302 на НК. Навежда доводи, че Б.Д.Д. не е собственик на процесния недвижим имот, поради което и ответникът Д.Е.Х. е придобил правата върху процесния недвижим имот от несобственик и неправомерно владее същия.

Ищцата моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на процесния недвижим имот и да осъди ответникът да й предадат владението му. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Д.Е.Х. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Навежда доводи, че постановеното Решение от

01.11.2018 г. по гр.д.№2879/2016 г. по описа на СГС, І-16 състав му е непротивопоставимо, тъй като не е бил страна по горепосоченото дело. Твърди, че владее процесния имот като купувач по сключения с Б.Д.Д. на 30.06.2015 г. договор за покупко-продажба, като навежда доводи, че е добросъвестен владелец на същия.

Навежда доводи, че в конкретния случай става въпрос за конкуренция на права, произтичащи от поредността на извършените вписвания в Службата по вписванията при АВ по партидата на процесия имот, като на 30.06.2015 г., когато е сключен горепосочения договор за покупко-продажба Б.Д.Д. е бил собственик на имота по силата на конститутивното съдебно решение постановено по предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Сочи, че тъй като продажбата е извършена преди вписване по реда на чл.112, б. „К” от ЗС на подадената от ищцата Т.М.М. молба с правно основание чл. 303 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, ответникът е станал собственик на процесния недвижим имот. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск.

Предявява насрещен иск с правно основание чл. 72 от ЗС, като претентира сумата от 50 000.00 лв., представляваща стойността на извършени от него в процесния недвижим имот подобрения, с които се е увеличила стойността на имота. Навежда възражение за задържане върху същия, до изплащане на подобренията. Претендира разноски.

Б.Д.Д., конституиран като трето лице – помагач на страната на ответника, изразява становище за неоснователност на предявения главен иск. Претендира разноски.

„У.Б.“ АД, конституиран като трето лице – помагач на страната на ищеца, не взима становище по спора.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че А.С.Ч.. е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ - АПАРТАМЕНТ №7, находящ се в гр. София, кв. „*******със застроена площ от 115.60 кв.м., заедно с прилежащото зимнично помещение, с площ от 11.87 кв.м. съгласно удостоверение за данъчна оценка, заедно с таванско помещение, с площ от 15.18 кв.м. съгласно удостоверение за данъчна оценка, заедно с прилежащите 5.79% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място върху, което е построена, който апартамент е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, като самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, по силата на Решение от 26.01.1973 г. постановено по гр.д.№2941/1971 г. по описа на СРС.

От представените по делото удостоверение за наследници с изх.№0771/23.06.2015 г. издадено от Столична община – район „Изгрев” и съдебни удостоверения за извършени откази от наследство, се установява, че ищцата Т.М.М. е единственият наследник по закон, който е приел оставеното й от А.С.Ч.. наследство.

С Решение от 27.11.2013 г. постановено по гр. дело № 9884/2011 г. по описа на Софийският градски съд е уважил иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като е обявил за окончателен, сключения на 12.01.2011 г. между А.С.Ч.. като продавач и Б.Д.Д. като купувач предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот.

Решението е влязло в сила на 30.12.2014 г. и е вписано с Акт № 31, том. 17, от 31.03.2015 г. на Службата по вписванията – гр.

София.

На 30.06.2015 г., след влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и вписването му в службата по вписванията, Б.Д.Д. е продал на ответника Д.Е.Х. процесния недвижим имот с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 173, том. ІV, рег. № 11563, н.дело №0713/2015 г., вписан в Службата по вписванията – гр.

София на 30.06.2015 г. с акт №2, том ХСІ, книга: прехвърляния.

По вписаната на 18.11.2015 г. в Службата по вписванията – гр.

София, молба на Т.М.М. за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, по реда на чл. 303 и сл. от ГПК Върховният касационен съд с решение № 47/07.03.2016 г. постановено по гр. дело № 6114/2015 г. е отменил на основание 303, ал. 1, т. 5 от ГПК решението на СГС за обявяване за окончателен на предварителния договор и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.

След връщането на делото е образувано гр.д.№2879/2016 г. по описа на СГС, І-16 състав, по което искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД на Б.Д.Д. срещу Т.М.М. е бил отхвърлен с Решение от 01.11.2018 г., влязло в законна сила на 22.12.2020 г.

С показанията на разпитаните по делото свидетели (св. Х. Б.Ч.и Т.В.Т.) е установено извършването в процесния недвижим имот на строителните работи от ответника, а със заключението на вещото лице по изслушаната и приета съдебно-оценителна експертиза - увеличената стойност на имота, вследствие на извършените от ответника подобрения в имота в размер на 198 058.00 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта на заявеното фактическо основание и че ответникът владее вещта без основание.

Ищцата Т.М.М. по делото се легитимира като собственик на имота по силата на наследственото правоприемство от нейната майка А.С.Ч...

Ответникът Д.Е.Х. от своя страна се легитимира като собственик с договор за покупко – продажба на същия имот, сключен с ищеца по конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД - Б.Д.Д., легитимирал се с влязлото в сила и вписано конститутивно решение по този иск, преди вписване на молбата на настоящия ищец и ответник по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за отмяна на влязлото в сила конститутивно решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.

Съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, всяка от страните по предварителния договор може за предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.

Искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е конститутивен, като с него се предявява потестативното право, което може да се упражни само чрез съд и се иска от съда да го потвърди със сила на пресъдено нещо и да постанови следващата от него промяна на гражданските правоотношения между спорещите страни. Производството за сключване на окончателен договор има за предмет произтичащото от предварителния договор право да се иска сключване на окончателен договор. То е насочено към постигане на правните последици на несключения договор чрез съдебно решение, което замества обещания договор.

Решението, с което се уважава конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е конститутивно решение и затова освен силата на пресъдено нещо, то има и конститутивно действие. Чрез конститутивното действие, съдебното решение за уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД става юридически факт, който създава ново гражданско правоотношение. Решението, с което искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД се уважава поражда направо правните последици на обещания окончателен договор. При предварителен договор за продажба то е източник на продажбеното отношение. Понеже решението на съда поражда последиците на окончателния договор, то прехвърля и собствеността на недвижимия имот, ако с предварителния договор е обещана неговата продажба (от влизането му в сила).

Адресати на конститутивното действие на решението са само тези лица, между които важи потестативното право и чиито граждански правоотношения се променят чрез конститутивното действие. В случая това са страните по предварителния договор, между които с решението се създават правоотношения на окончателно сключен договор за покупко -продажба – продавачът А.С.Ч.. (заместена в производството от своя наследник по закон - Т.М.М.) и купувачът Б.Д.Д..

Зачитането на конститутивното действие на решението (в случая уважаващото иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД) се състои в задължението на третото лице да третира конститутивното действие като настъпило между страните. В зачитането на конститутивното действие се състои неговата противопоставимост спрямо всички или неговото "действие спрямо всички".

Затова конститутивното действие винаги предпоставя влязло в сила решение. Ако потестативното право не съществува, влязлото в сила конститутивно решение ще бъде порочно и ще бъде отменено чрез извънредните средства за отмяна (чл. 303 и 304 ГПК), но докато отмяната не бъде постигната, конститутивното решение предизвиква правната промяна и я поддържа в сила. Тя важи независимо от претендираната негова неправилност.

В случая, няма спор, а и е установено по делото, че продавачът по предварителния договор А.С.Ч.. е бил собственик на имота към момента на постановяване на конститутивното решение по иска на Б.Д.Д. по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и след влизане в сила на 30.12.2014 г. на конститутивното Решение от 27.11.2013 г. постановено по гр. дело № 9884/2011 г. по описа на Софийският градски съд, е сключен договор за продажба на имота и собствеността на имота е прехвърлена.