Решение № 1046 от 24.11.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1046 гр. Добрич, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20253230100170 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК 831609046, срещу А. Г. Щ., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2716/2024 г. по описа на Районен съд Добрич:

1) 1436, 22 лева, представляваща дължима сума за консумирана топлинна енергия за периода от 07.2021 г. до 04.2023 г., за обект, находящ се на адрес: ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 11.06.2024 г. до окончателно плащане на сумата;

2) 99, 82 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 16.10.2022 г. до 16.05.2024 г.;

3) 20, 34 лева, представляваща дялово разпределение за периода от 08.2022 г. до 04.2023 г.;

4) 3, 26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 20, 34 лева, за периода от 16.10.2022 г. до 16.05.2024 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия, с адрес на топлоснабден имот ***.

Заявява се, че ответницата не е заплащала редовно задълженията си към ищеца, като са се натрупали такива за периода от м. юли 2021 до м. април 2023 г. в размер на 1436, 22 лева. Върху сумата е начислено обезщетение за 1 забава за периода от 16.10.2022 г. до 16.05.2024 г. в размер на 99, 82 лева.

Отделно е начислено и дялово разпределение за периода от месец август 2022 г. до месец април 2023 г. в размер на 20, 34 лева, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 3,26 лева, за периода от 16.10.2022 г. до 16.05.2024 г.

С последваща молба ищецът е направил признание, че ответницата в хода на производството е заплатила сумата от 1559, 64 лева. Останал е непогасен остатък от главницата в размер на 208, 82 лева.

Прави искане претенцията за главницата да бъде уважена до размера на неплатената част.

Ответницата А. Щ. е представила отговор в законоустановения срок, с който признава фактите от предмета на доказване. Заявява, че е платила сумата от 1559, 64 лева на ищеца. В днешно съдебно заседание представя молба, с която сочи, че е платила и остатъка от 410, 00 лева.

И двете страни не се представляват в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По главните искове е в тежест на ищеца да докаже наличието на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия; обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период; стойността на доставената топлинна енергия; направените разноски за дялово разпределение в исковия размер.

По акцесорните искове с правна квалификация по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД е в тежест на ищеца да докаже възникването на главните парични задължения; настъпването на тяхната изискуемост; размерът на обезщетението за забава.

С доклада по делото от 23.10.2025 г. са обявени за безпорни и ненуждаещи се от доказване всички факти от предмета на доказване, поради признаването им от ответницата.

Ищцата е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните вземания:

1) 1436, 22 лева, представляваща дължима сума за консумирана топлинна енергия за периода от 07.2021 г. до 04.2023 г., за обект, находящ се на адрес: ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 11.06.2024 г. до окончателно плащане на сумата;

2) 99, 82 лева, представляваща обезщетение за забава върху 2 главницата, за периода от 16.10.2022 г. до 16.05.2024 г.;

3) 20, 34 лева, представляваща дялово разпределение за периода от 08.2022 г. до 04.2023 г.;

4) 3, 26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 20, 34 лева, за периода от 16.10.2022 г. до 16.05.2024 г.

Заповедният съд е уважил заявлението в цялост и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1380 от 30.08.2024 г. по ч.гр.д. № 2716 по описа на Районен съд Добрич за 2024 г.

Срещу заповедта е било подадено възражение. Така, в изпълнение на указанията на заповедния съд заявителят е предявил установителни искове за вземанията си.

По делото са приети платежни нареждания за сумата от 1559, 64 лева и за сумата от 410, 00 лева (л. 63 и л. 90). От същите е видно, че на 20.06.2025 г. ответницата е платила на ищцовото дружество сумата от 1559, 64 лева, а на 22.10.2025 г. е платила още веднъж сума от 410, 00 лева.

При това положение исковите претенции подлежат на отхвърляне поради погасяването им от ответницата в хода на исковото производство.

За периода от 11.06.2024 г. до датата на първото плащане на сумата от 1559, 64 лева – 20.06.2025 г., се дължи законна лихва върху главницата от 1436, 22 лева, в размер на 204, 04 лева (изчислено с лихвен калкулатор).

Съгласно чл. 76, ал. 2 от ЗЗД „Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.“ Следвайки посочения ред на погасяване на отделните вземания, се извежда, че с плащането от 20.06.2025 г. ответницата е погасила разноските от заповедното производство в размер на 81, 19 лева; законната лихва върху главницата от 1436, 22 лева, в размер на 204, 04 лева; 3, 26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 20, 34 лева, за периода от 16.10.2022 г. до 16.05.2024 г.; 20, 34 лева, представляваща дялово разпределение за периода от 08.2022 г. до 04.2023 г.; 99, 82 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 16.10.2022 г. до 16.05.2024 г. и главница в размер на 1150, 99 лева.

След дата 20.06.2025 г. е останала непогасена главница от 285, 23 лева. Върху този остатък от главницата се дължи законна лихва за периода от 21.06.2025 г. до 22.10.2025 г., в размер на 13, 39 лева (изчислена с лихвен калкулатор). С втория превод от 410, 00 лева е платен остатъкът от главницата в размер на 285, 23 лева и законната лихва от 13, 39 лева.

Ето защо, исковете за установяване съществуването на вземания, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2716/2024 г. по описа на Районен съд Добрич:

1) 1436, 22 лева, представляваща дължима сума за консумирана топлинна енергия за периода от 07.2021 г. до 04.2023 г., за обект, находящ се на 3 адрес: ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 11.06.2024 г. до окончателно плащане на сумата;

2) 99, 82 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 16.10.2022 г. до 16.05.2024 г.;

3) 20, 34 лева, представляваща дялово разпределение за периода от 08.2022 г. до 04.2023 г.;

4) 3, 26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 20, 34 лева, за периода от 16.10.2022 г. до 16.05.2024 г., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По отношение на разноските:

В полза на ищеца се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски, тъй като вземанията са погасени в хода на исковото производство, а ответницата е дала повод за образуването му.

По-горе в изложението бе посочено, че всички вземания от заповедта за изпълнение са погасени, поради което и на ответницата не следва да бъдат възлагани разноски по ч.гр.д. № 2716/2024 г.

Отговорността за разноски в настоящото производство възниква едва с постановяване на решението. Затова в съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответницата следва да бъдат възложени разноски в общ размер на 226, 26 лева – държавна такса за разглеждане на установителните искове от 176, 26 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50, 00 лева.

Част от дължимата сума за разноски по настоящото производство – 111, 38 лева, е покрита от ответницата при втория превод от 410, 00 лева. Тази сума представлява остатък след погасяване на главницата в размер на 285, 23 лева и законната лихва от 13, 39 лева. От всичко изложено следва, че ответницата дължи на ищеца още 114, 88 лева разноски.

При тези мотиви, Районен съд Добрич

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК 831609046, срещу А. Г. Щ., ЕГН **********, с адрес: ***, искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 2716/2024 г. по описа на Районен съд Добрич:

1) 1436, 22 лева, представляваща дължима сума за консумирана топлинна енергия за периода от 07.2021 г. до 04.2023 г., за обект, находящ се на 4 адрес: ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 11.06.2024 г. до окончателно плащане на сумата;

2) 99, 82 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 16.10.2022 г. до 16.05.2024 г.;

3) 20, 34 лева, представляваща дялово разпределение за периода от 08.2022 г. до 04.2023 г.;

4) 3, 26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 20, 34 лева, за периода от 16.10.2022 г. до 16.05.2024 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА А. Г. Щ., ЕГН **********, с адрес: *** , да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК 831609046, сумата от 226, 26 лева – разноски по гр.д. № 170/2025 г. на Районен съд Добрич.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5