Решение № 10991 от 26.06.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 54350/2021
- Вид
- Решение № 10991
- Подписан
- 26.06.2023
- Състав
- ИВЕЛИНА СТОЯНОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 326 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 329, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15 · Закон за закрила на детето
- чл. 44, т. 3 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 10991 гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20211110154350 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. процесуален кодекс /ГПК/.
318 и сл. от Гражданския
Образувано е по искова молба на Е. Ю. Кирилова - К.а срещу И. В. К..
Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 3, вр. ал. 1 от СК, обективно съединен с небрачни искове.
В молбата се твърди, че на 06.09.2020г. страните сключили граждански брак, от който имат родено едно дете – Мартина И. К.а, ЕГН **********.
Твърди се, че започнали спорове между съпрузите относно това къде да живеят – в гр. София или с. Костенец, като впоследствие започнали спорове и относно името на детето. След раждането на детето бащата не се интересувал от него и майката, не осигурявал и не давал пари за издръжка, не купувал храна, дрехи. Моли бракът да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответника; да й бъде предоставено упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Мартина, на бащата да бъде определен режим на лични отношения с детето, като предлага такъв, бащата да бъде осъден да заплаща на малолетното дете месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от подаване на исковата молба; да носи предбрачното си фамилно име - Кирилова. Не претендира 1 разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Не възразява родителските права по отношение на роденото от брака дете Мартина да бъдат предоставени за упражняване на майката, местоживеенето му да е при нея, моли да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето, както и същият да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от подаване на исковата молба.
В открито съдебно заседание, проведено на 22.02.2023г. ищцата е направила отказ от искането за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи от 06.09.2020 г., което се установява от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, като при сключване на брака жената е променила фамилното си име от Кирилова на Кирилова - К.а. Същите имат родено от брака едно дете – Мартина И. К.а, ЕГН ********** /малолетна/.
Между страните липсва спор относно това, че съпрузите са родители на детето Мартина, живеят разделени, като детето се отглежда от майката, както и че нямат семейно жилище по смисъла на закона.
С постановление от 21.06.2022г. на СРП е постановен отказ от образуване на досъдебно производство по подадено от ответника заявление. С оглед постъпил сигнал от ответника е образувана преписка, по която е постановен отказ от образуване на досъдебно производство с постановление на СРП от 18.08.2022г. Актове на СРП за отказ от образуване на наказателно производство са постановени и на 23.11.2022г., 09.02.2023г., 04.01.2023г., 24.01.2023г.
Ответникът работи по трудово правоотношение на длъжност „Охранител“, с основно брутно месечно възнаграждение в размер на 380.00 лева. За периода от месец юли 2021г. до месец юни 2022г. същият е получил среден месечен брутен доход в размер на 773.88 лева.
В изпълнение условията на чл. 15 ЗЗДт, по делото са изготвени социални доклади от ДСП – Красно село и ДСП - Ихтиман. Видно от 2 проведеното социално проучване, родителите имат нарушена комуникация. В срещите между детето и бащата, родителите не общуват помежду си с цел да избегнат спорове. Основни грижи за детето се полагат от неговата майка, с подкрепа на бащата. Мартина се отглежда в жилище, собственост на родителите на Е. Кирилова – К.а. За майката и детето е обособена стая с всичко необходимо за отглеждането на Мартина. За детето са подсигурени играчки, дрешки и необходимите принадлежности. Майката е трудово ангажирана в „Профи Кредит България“ с работно време от 08.30 часа до 17.30 часа в делнични дни. Мартина познава добре баба си и дядо си по майчина линия. Същите помагат активно в отглеждането на детето. Към момента Мартина не посещава детско заведение. Има личен лекар, клинично здрава е, с всички поставени за възрастта ваксини. Мартина е привързана към майка си и баба и дядо по майчина линия. Бащата живее в с. Костенец в двуетажна къща, като за детето има обособена детска стая и лично пространство за детето. На първия етаж живеят родителите на ответника, а той обитава втория етаж.
Изискан е актуален социален доклад, отразяващ начина на протичане на срещите между бащата и детето с оглед постановените привременни мерки.
Видно от социалното проучване, майката редовно предоставя детето в ОЗД – Красно село за изпълнението на режима. Същата информира за проведени допълнителни срещи мебду детето и бащата. Предвид преживения стрес от принудителното отделяне от майката, към настоящия момент детето по – трудно се адаптира в нова среда и търси закрила от майката. Първоначално срещите преминавали в пълно отрицание на детето да се отпусне и да играе в новата среда. Ако Мартина искала да играе или вземе предмет, се обръщала към майка си. При опит на баща й да й подари подарък, детето започвало да плаче. Отношението й към бащата е свързано със спомена от принудителното отделяне от майката, придружено със скандали и много непознати за детето лица. Мартина подхождала със страх към баща си, като стискала непрекъснато ръката на майка си. Към настоящия момент Мартина все по – успешно се адаптира. Познава обстановката в отдела, играе с баща си, гонят се, смеят се. С нарастваща увереност детето прекарва време с баща си, усмихва се и приема подаръците му. Подобрението в отношенията между бащата и детето се забелязва и от родителите. Родителите са със силно влошени взаимоотношения, което е предпоставка детето да бъде въвлечено в 3 конфликт на лоялност. С цел превенция от лоялност към единия родител и изцяло отричане от другия, родителите спешно стартирали медиирани срещи.
Срещите се провеждат ИСДП, катпо на по – късен етап Мартина ще бъде включена в тези срещи. В интерес на детето е плавно да бъде въведено в настъпилата раздяла между родителите и да преживее стреса от принудителното отделяне от майката.
От показанията на св. Юлиан Ангелов Кирилов се установява, че първоначално отношенията между страните били наред до около половин година след сватбата. Първоначалната уговорка между страните била те да живеят при родителите на съпругата. След това ответникът решил, че няма да живее при тях. Със съпругата постигнали уговорка да живеят три дни при нейните родители и три дни в неговия дом, който се намира в с. Костенец. По време на бременността на ищцата между страните започнали спорове относно името на детето. Ответникът държал то да носи името на баща му, а ищцата желаела, тъй като детето щяло да бъде момиче, да е с името на майка му или нещо друго. Ответникът заплашвал ищцата, че ако не стане на неговото, ще я напусне. В края на бременността на ищцата страните не живеели заедно.
Споровете между тях били за името на детето и за това къде да живеят. След раждането на детето ответникът не е участвал в неговото отглеждане по никакъв начин. Не е идвал да види детето. Не е купувал нищо за детето. През първите два месеца след раждането на детето ответникът присъствал само на консултациите на детето. След това започнал да го търси, когато разбрал за делото. Когато ответникът пожелаел да види детето, се обаждал на ищцата в петък и казвал, че ще дойде в събота. Това било всяка седмица през събота и неделя. Срещите се осъществявали навън. Детето било през цялото време в количката, като страните обикаляли с него. Бащата отвреме – навреме щипвал детето по бузката. Определени са мерки бащата да вижда детето всяка първа и трета събота. Първоначално тези срещи били навън. След това страните заедно с детето ходели в МОЛ-а. Родителите на майката ги придружавали.
При тези срещи детето оставало само с бащата, а родителите на ищцата били по – далеч, за да не ги виждат, например, на друг етаж. Бащата на ответника се казва Валери. Преди сключването на брака страните с договорили да живеят при родителите на ищцата. После ответникът казал, че обещанията му имали давност и тази уговорка не важала. Ответникът предлагал да живеят на село, а ищцата искала да живее при родителите си. Съпругата, детето и 4 нейните родители живеят в двустаен апартамент, пригоден на тристаен, като за майката и детето има обособена стая. След раждането на детето ищцата търсела контакт с ответника, но той я блокирал. Когато разбрал, че има дело, започнал да се обажда от телефона на майка му. Искал просто среща с детето.
По време на срещите майката бутала количката. Ответникът искал да опита да бута количката и да гушка детето, но то започвало да плаче. Връщал детето на майката и го слагали в количката. На тези срещи ответникът идвал с майка си. Съдът разпоредил срещите да бъдат без присъствието на майката. Такива имало, като протичали в МОЛ-а. Бабата и дядото по майчина линия също отивали, както и майката. Бащата заедно с детето постепенно се отдалечавали, като те заставали на едно място. Обикаляли заедно и когато станело време, връщали детето. След като ответникът върнал детето, то било мълчаливо, напрегнато, стояло със свити ръце. Ищцата получавала обезщетение за майчинство, като вече не получава такова.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Кирилов като обективни и непротиворечащи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото, като не кредитира същите в частта им относно обстоятелствата, за които няма лични впечатления.
Видно от показанията на св. Марияна Спасова Кирилова, след сключване на брака споровете между страните били все повече. Те били затова къде да живеят. До Нова година на 2020г. страните живяли три дни в гр. София и три дни в с. Костенец. Ищцата казала на ответника, че предвид напредналата бременност, е по – добре да живеят в гр. София. Ответникът заявил, че напук на ищцата от януари спира да идва в гр. София. Единият от скандалите между страните бил за името на детето. След раждането на детето ответникът не е вземал участие в неговото отглеждане и възпитание. Той не е живял с детето. След раждането на детето ответникът отишъл в дома на майката два – три пъти, след което спрял. Много пъти ищцата правила опити да се свърже с него, но той я блокирал. След като ищцата подала молба за развод, тогава ответникът се появил и искал да види детето. След раждането на детето до образуване на делото ответникът не е давал никакви средства за детето. При срещите с бащата детето плаче. Когато обясняват на детето, че ще се види с баща си, то не искало да излезе. Хващало се за решетката на леглото и не искало да се пусне. Успяват по някакъв начин да го изведат, но когато види баща си, започва да плаче и да се гушка в майка си, дори да 5 трепери. След срещите с бащата детето било неспокойно, плаче, не иска да спи, ако не е гушнато. Когато детето види непознат човек, не реагира по никакъв начин. Когато непознат човек започва да се радва на детето, то започва да плаче. То не плаче от от роднините на майката, от съседи, от касиерките в магазините, в които влизат. Родителите на ищцата работят.
Майката на ищцата работи по трудов договор, но от няколко месеца не работи. Ищцата започнала работа в края на месец януари 2022г. От постановяването на привременните мерки бащата е провеждал срещи с детето. Тпй се опитвал да вземе детето, като то започвало да плаче. След като детето се разсеяло, бащата отново тръгвал към него, като детето го бутало с ръка. Родителите на ищцата били в близост при срещите на бащата с детето.
На тези срещи ответникът заплашвал ищцата, че ще й вземе детето и че ще види. Имало един случай, в който бащата не е виждал детето по привременните мерки. Това било, когато детето било болно. Бащата тогава отишъл на адреса, майката му обяснила, че детето е болно и спи, но той извикал полиция.