Решение № 1468 от 12.12.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1468 гр. Варна, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20243110202733 по описа за 2024 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Волк Строй“ ООД, с ЕИК: 2066113211, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ № 401, вх. 17, ет. 3, ап. № 285, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. И. Т. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 03 – 2301000 от 22.11.2023 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000 лева за това, че на 12.10.2023 г. в гр. Варна, дружеството „Волк Строй“ ООД в качеството на работодател е допуснал до работа лицето Н. И. А., с ЕГН: ********** да полага труд в полза на „Волк Строй“ ООД, изпълнявайки трудови функции на „зидар“ на строителен обект: сграда със смесено предназначение, с адрес: УПИ IV 230027, кв. 8 по плана на местност „Боклук тарла“ в район „Владислав Варненчик“ с идентификатор ***, с определено работно време от 09:00 часа до 16:30 часа, с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева, преди да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение – нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, 1 ал. 2 от Кодекса на труда.

Дружеството „Волк Строй“ ООД намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място оспорва приетата за установена от актосъставителя и административно – наказващия орган фактическа обстановка, като навежда твърдения, че лицето Н. И. А. се е намирал на територията на строителния обект, находящ се в местност „Боклук тарла“ в район „Владислав Варненчик“ с идентификатор ***, където дружеството е извършвало строителни дейности, за да си търси работа.

Дружеството подчертава, че в случая липсва точно, ясно и пълно описание на нарушението от фактическа страна, доколкото според него, в обстоятелствената част на наказателното постановление се съдържа само и единствено правен извод за това, че между дружеството и св. А. е съществувало трудово правоотношение, без да е бил сключен трудов договор в писмена форма между страните, без да бъдат посочени никакви доказателства относно наличието на някакви основни елементи на трудовото правоотношение като отпуски, почивки, многократност и повторяемост на дължимите престации. Обръща внимание на съда, че представената от инспекторите от дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна декларация на работниците/ служителите, установени на строителния обект не представлява годно доказателство, доколкото същата представлява предварително изготвена бланка, в която са посочени основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение, а в действителност други доказателства в подкрепа на извода на административно – наказващия орган за наличието на трудово правоотношение не са били събрани. Също така дружеството възразява срещу размера на наложеното му административно наказание, като счита, че в случая дори да се приеме, че е налице извършено нарушение, то са налице единствено смекчаващи отговорността обстоятелства и би следвало наказанието да бъде индивидуализирано в минималния, предвиден в Кодекса на труда, размер. Поради гореизложените съображения, въззивното дружество „Волк Строй“ ООД моли за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност моли за изменение на накaзателното постановление, като наложеното административно наказание бъде редуцирано до минималния праг, предвиден в закона.

В проведеното на 20.11.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2

2733 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Волк Строй“ ООД се представлява от своя упълномощен процесуален представител адв. Д. Н. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, като допълва в своята пледоария по същество нa делото, че размера на наложеното административно наказание не е съобразен с финансовото състояние на дружеството. Адв. Н. моли също така за присъждане на сторените от дружеството съдебно – деловодни разноски.

В проведеното на 20.11.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2733 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител юрисконсулт Т. Х., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, мотивирайки се, че нарушението е безспорно установено и не са налице някакви пороци в процедурата по издаване на самото наказателно постановление. Юрисконсулт Х. моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваема страна.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

В предиобедните часове на 12.10.2023 г. св. Д. Н. Д. – Началник отдел БТКД в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършила проверка по спазване на нормите на трудовото законодателство на територията на строителен обект: сграда със смесено предназначение, с адрес: УПИ IV 230027, кв. 8 по плана на местност „Боклук тарла“ в район „Владислав Варненчик“ в гр. Варна с идентификатор ***.

По същото време на обекта се намирал св. Н. И. А., който изпълнявал трудови функции на „зидар“ в полза на дружеството „Волк Строй“ ООД, без обаче между дружеството „Волк Строй“ ООД и св. А. да е бил сключен трудов договор в писмена форма.

Св. Д. предоставила на св. А. декларация с правно основание чл. 399 от Кодекса на труда, в която той лично попълнил данни за своето правоотношение с дружеството „Волк Строй“ ООД.

Св. Д. се запознала със съдържанието на попълнената декларация, след което установила, че между дружеството „Волк Строй“ ООД и св. А. не е бил сключван трудов договор в писмена форма, поради което и приела, че със своето поведение на дата 12.10.2023 г. дружеството „Волк Строй“ ООД е 3 извършило административно нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, поради което и на 30.10.2023 г. св. Д. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на посочените нормативни разпоредби.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 22.11.2023 г. Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, наложил на дружеството „Волк Строй“ ООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000 лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл.

59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:

На първо място съдът би желал да изложи своите аргументи защо намира въззивната жалба за процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 58 ал. 1 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя, а според чл. 58 ал. 2 от същия закон когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Посоченият начин на връчване в чл. 58 ал. 2 от ЗАНН касае случаите, когато връчването не може да се осъществи по реда, посочен в ал. 1. За да се връчи наказателно постановление по посочения в чл. 58 ал. 2 от ЗАНН ред следва да са налице кумулативно дадени предпоставки, а именно: нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и същевременно да 4 има нов адрес, който да не е известен.

Наложила се е изключително трайна и последователна съдебна практика, че изразът "не е намерен" не следва да се тълкува, като еднократно ненамиране на санкционираното лице или негов представител. Следва да са извършени най – малко две посещения на адреса му, в различни дни и части на денонощието, за да се установи трайно отсъствие на лицето или негов представител.

Такива доказателства по делото категорично липсват, единствено е посочено на гърба на наказателното постановление, че на 29.03.2024 г. служители на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна са посетили адреса – седалище и адрес на управление на дружеството, без обаче каквато и да е конкретика в тези данни – кои са служителите, към колко часа са посетили адреса на дружеството, в крайна сметка какво са установили на място.

Ето защо съдът намира, че в случая неправилно е прието, че наказателното постановление е било връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поради което и съдът разгледа правния спор по същество, като установи, че въззивната жалба е частично основателна.

За да достигне до този извод, на първо място според съда са налице достатъчно категорични доказателства, че на датата 12.10.2023 г. св. Н. И. А. е престирал труд в полза на дружеството „Волк Строй“ ООД на територията на строителен обект: сграда със смесено предназначение, с адрес: УПИ IV 230027, кв. 8 по плана на местност „Боклук тарла“ в район „Владислав Варненчик“ в гр. Варна с идентификатор ***.

В този смисъл са показанията и на двамата разпитани в хода на съдебното следствие свидетели – св. Д. и св. А., чиито показания съдът изцяло кредитира като последователни, взаимнодопълващи се и най – същественото подкрепени от събраните в хода на административно – наказателното производство писмени доказателства.

Самата св. Д. е категорична, че по време на проверката на територията на строителния обект, лично е констатирала св. А. да полага труд, съвсем конкретно е зидал стена – обстоятелство, потвърдено безусловно от самия св.

А..

Ето защо съдът не може да приеме за основателно възражението, че св. А. се е намирал на територията на строителния обект, за да търси работа – 5 напротив установено е, че той е към момента на проверката, вече е полагал труд като зидар.

Безспорно е между страните, че към датата 12.10.2023 г. между дружеството „Волк Строй“ ООД и св. А. не е съществувал трудов договор в писмена форма, поради което и се налага единствения обоснован извод, а именно, че дружеството в качеството на работодател е допуснало до работа лицето Н. И. А., с ЕГН: ********** да полага труд в полза на „Волк Строй“ ООД, изпълнявайки трудови функции на „зидар“ на строителен обект: сграда със смесено предназначение, с адрес: УПИ IV 230027, кв. 8 по плана на местност „Боклук тарла“ в район „Владислав Варненчик“ с идентификатор ***, с определено работно време от 09:00 часа до 16:30 часа, с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева, преди да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение, поради което и съвсем правилно и законосъобразно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Съдът не може да сподели становището на въззивното дружество, че се касае за гражданскоправно отношение между него и св. А..

Самият св. А. сподели, че на обекта е имало ръководители, които са му разпореждали какви дейности да извършва, също така сподели, че материалите за работата на строителния обект не са били осигурявани от него, фиксира, че е имал работно време – все характеристики, които отличават правоотношението между него и въззивното дружество като трудово, още повече, че няколко дни след приключване на проверката на място от св. Д., действително е бил сключен трудов договор между „Волк Строй“ ООД и св.