Решение № 312 от 12.12.2023, Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 312 от 12.12.2023 г. по ЧНД № 1451/2023 г. по описа на ОС-Бургас.

Производството е по реда на чл. 16 и сл. от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/, образувано по искане на ОП Бургас във връзка с постъпила молба от Министерство на правосъдието на У. за екстрадиция на украинския гражданин А.Ш.

/О.S./ за наказателно преследване за престъпления по чл. 195, ал. 5 от Наказателния Кодекс на Р.У.. Така постъпилата молба е била придружена с останалата изискуема по чл. 9, ал. 3 от ЗЕЕЗА документация.

В заключителното по делото съдебно заседание представителят на БОП поддържа искането за предаване на А.Ш.. Счита, че молбата от чуждата държава съдържа всички необходими реквизити, налагащи произнасяне по същество. Счита, че по делото са приложени нужния обем документи по чл. 9, ал. 3 от ЗЕЕЗА, преведени на български език, които съдържат данни за престъпленията, за които се издирва Ш., правната им квалификация, приложимите законови разпоредби, вкл. и тези за давността по украинското законодателство. Отчита, че престъплението, за което се издирва Ш. има свой аналог и в НК на Р България. Обосновава липсата на отрицателните абсолютни и относителни предпоставки за отказ за предаване на търсеното лице.

Защитниците на засегнатото лице - адв. К. Кръстевич пледоарията си, счита, че искането за предаване на клиента му не следва да бъде уважено. Посочва,че в настоящия момент в У. съществува проблем с човешките права, като се позовава на водените военни действия към настоящия момент в У., действащото военно положение, наличните доклади на международните организации, които сочат за трайно влошени условия за изтърпяване на наказанията. Според защитата тези обективни данни противоречат на гаранциите, представени от У. затова, че ако би бил екстрадиран, ще бъде настанен в условия близки до луксозен хотел.

Другият защитник на исканото лице – адв. Димитрова поддържа становището на адв.

Кръстевич.

В предоставената му последна дума, исканото лице А.Ш. поддържа изложеното от своите защитници.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

В Окръжна прокуратура - Бургас е образувана екстрадиционна преписка вх. № 6092/2023 г. по описа на същата прокуратура, по повод получено Постановление изх. № 9294/2023 г. от 13.09.2023 г. по описа на Върховна касационна прокуратура, отдел 04 „Международен“, с което украинският гражданин А.Ш. е бил задържан под стража за срок от 3 дни /72 часа/, считано от 15:30 часа на 13.09.2023 г. /датата и часът на изтичане на 24часовото му полицейско задържане/, с цел обезпечаване на последващата му екстрадиция за У.. Преписката във Върховна касационна прокуратура е образувана по повод предадено с писмо per. № А- 12251/13.09.2023 г. на ДМОС - МВР искане от съдебните власти на У., изпратено по каналите на Интерпол.

С упоменатото писмо per. № А- 12251/13.09.2023 г. на ДМОС - МВР, ВКП е била уведомена, че лицето А.Ш. е издирвано с цел арест и последваща екстрадиция за престъпление по чл. 191, част 5 от НК на У., за което максималното предвидено наказание е 12 /дванадесет/ години „лишаване от свобода“.

На 12.09.2023 г. исканото лице е било установено на ГКПП „Малко Търново“.

Самоличността на лицето е била потвърдена с експертна справка - Протокол № 119 от 12.09.2023 г. на експерт в ГПУ „Малко Търново“. Със заповед за задържане на лице № 4069зз-72/12.09.2023 г. на Петко Грудов – Командир отделение на ГКПП „Малко Търново“, на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, А.Ш. е бил задържан за срок от 24 часа, считано от 15:30 часа - по повод искане за арест с цел екстрадиция.

С Определение № 972 от 15.09.2023 г., постановено по ЧНД № 1275/2023 г. по описа 1 на Окръжен съд - Бургас, спрямо А.Ш. е била взета мярка „временно задържане“ за срок от 40 дни. Така постановеният от Окръжен съд - Бургас акт е бил отменен с Определение № 203 от 20.09.2023 г., постановено по ВЧНД № 207/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, като по отношение на А.Ш. е била взета временна мярка „Домашен арест“, кантролирана чрез средство за електронно наблюдение, която да се изпълнява на адрес: гр.

Поморие, ул. „Цар Освободител“ № 1, ет. 4, ап. № 1.

На 17.10.2023 г. в Окръжна прокуратура - Бургас е постъпило Постановление изх. № 9294/2023г. от 16.10.2023г. по описа на Върховна касационна прокуратура, отдел „Международен“, с което на основание чл. 14, ал. 2 и 3 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 64, ал. 2 от НПК, исканото лице А.Ш. е задържано за срок до 72 часа, считано от деня и часа на предявяване на въпросното постановление, с оглед продължаване на производството по екстрадиция.

Наред с това, с цитирания прокурорски акт е разпоредено Окръжният прокурор на Окръжна прокуратура - Бургас да внесе преписката в Окръжен съд - Бургас с искане да бъде постановена мярка „Задържане под стража“ по чл. 15 от ЗЕЕЗА до приключване на екстрадиционното производство с фактическото предаване на лицето. Разпоредено е също така, в 72-часовия срок Окръжният прокурор да осъществи процедурата по чл. 14, ал. 4, т. 13 и 5 от ЗЕЕЗА и материалите по преписката да се внесат в Окръжен съд - Бургас, за произнасяне по реда на чл. 16 и 17 от ЗЕЕЗА.

С писмо № 99-Е-158/23/05.10.2023 г. на Министерство на правосъдието на Република България, в рамките на 40-дневен срок на постановената от съда мярка „Домашен арест“, по преписката на ВКП е постъпила Молба за екстрадиция № 19/1/2-29731-23 от 02.10.2023 г. от Генералната прокуратура на У.. Същата е била придружена с останалата изискуема документация по чл. 9, ал. 3 от ЗЕЕЗА.

На 18.10.2023 г. в ОП - Бургас постъпили оригиналните екземпляри на горецитираната документация, както следва:

Писмо № 99-Е-158/23/04.10.2023 г. на Министерство на правосъдието на Република България;

Молба за екстрадиция № 19/1/2-29731-23 от 02.10.2023 г. от Генерална прокуратура на У.;

Приложение към молбата;

Извлечение от НПК на У.;

Снимка на А.Ш.;

Копие от решение на Висшия антикорупционен съд от 25.01.2023 г.;

Уведомление за промяна на преходно докладвани подозрения от 28.07.2023 г.;

Резолюция относно разпределянето на материалите от досъдебното производство.

Уведомление от Националното бюро за борба с корупцията на У. от 14.09.2023 г.;

Информация за изтичане на давностния срок;

Решение от 09.09.2022 г. на Националното антикорупционно управление на У., Главен детективски отдел, относно обявяването на заподозрени лица за издирване;

Информация за принадлежност към гражданство на У.;

Извлечения от НК на У..

С Определение от 19.10.2023 г., постановено по ЧНД № 1446/2023 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, спрямо А.Ш. е била взета мярка „Домашен арест“до приключване на производството по екстрадиция.

От съдържанието на гореописаната документация е видно, че А.Ш. се издирва в У. за това, че в периода от 14.07.2015 г. до 17.07.2015 г., в съучастие с О. *** е присвоил имущество, собственост на PJSC „U.“ в особено големи размери - на обща стойност 2 570 532 936,97 украински гривни. В конкретика се сочи, че бившият председател на борда на PJSC „U.“ - Ye. K., в периода от 01.03.2015 г. до 01.09.2015 г., превишавайки правата, произтичащи от длъжността му, присвоил имущество, собственост на дружеството, като се 2 сговорил предварително за това с ръководителите на въпросното дружество, с тези на „G.”, „Т. G.“, „G.“, „Р.“, както и c исканото лице, като директор на LLC „Kotlas“. Самият механизъм на деятелността се е изразявал в това, че между PJSC „U.“ и горепосочените дружества са били сключени договори за покупко-продажба, съгласно клаузите по които PJSC „U.“ е следвало заплати предварително стоки в пълния им размер.

С Решение от 25.01.2023 г. на Висш Антикорупционен съд на У. по дело № 991/249/23 спрямо заподозрения А.Ш., роден на 01.02.1956 г., жител на гр. Ч., ул. „Е.“, ***, гражданин на У. е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“.

В хода на съдебното производство пред БОС по делото е постъпила информация от Генерална прокуратура на У., в която в отговор на запитване от българския съд е посочено, че ако бъде предаден на украинските власти А.Ш. ще бъде настанен в следствения арест, разположен най-близо до мястото на наказателното производство /гр. К./. В същото писмо е посочено, че при необходимост, по искане на българския компетентен орган, прокуратурата ще поиска А.Ш. да бъде настанен в подходящо заведение, намиращо се в по-отдалечен район от мястото на бойните действия, в частност в западната част на У..

Водейки се от съображения за сигурността на А.Ш. в предвид случващите се ракетни атаки над гр. К. и в предвид предложението на Генерална прокуратура на У. настоящият съдебен състав направи запитване до компетентните украински власти, къде конкретно на запад от К., в западната част на У. би бил настанен А.Ш., в кое конкретно пенитенциарно заведение и какви са условията в това заведение. До датата на разглеждане на делото /12.12.2023 г./ отговор от украинска страна не беше получен.

Горната фактология, съдът изведе на база на приобщените по делото относими писмени доказателства на български език, съпътстващи молбата за екстрадиция, приобщените към производствата във връзка с временното задържане на Ш., изисканите от българския съд и привнесени от защитата. С оглед изложеното и на база на наличния годен доказателствен материал, съдът прие от правна страна следното:

Разглежданият акт, с която е сезирана българската държава представлява молба за екстрадиция по смисъла на чл. 9 от ЗЕЕЗА и чл. 12, ал. 1 от ЕКЕ, подадена от компетентен орган на молещата държава/ Генерална прокуратура на У./ в писмена форма до съответния надлежен орган в страната ни - Министерство на правосъдието на България. Към молбата за екстрадиция са приложени всички изискуеми съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЕЕЗА /чл. 12, ал. 2 от ЕКЕ/, документи в нарочен превод на български език /чл. 9, ал. 4 от ЗЕЕЗА/. Искането за екстрадиция е направено с цел реализация на наказателно преследване спрямо исканото лице за престъпления по чл. 191, ал. 5 от НК на У., а именно присвояване на имущество, посредством злоупотреба със служебно положение, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 12 /дванадесет/ години.

Настоящият съдебен състав намира, че молбата с искане за екстрадиция съдържа в достатъчна степен данни за самоличността на исканото лице и всички реквизити, налагащи произнасяне по същество. Представени са заверени копия от съдебни актове, за разделяне материали от досъдебно производство, акт с който е взета мярка за неотклонение задържане под стража и е обявен за местно и международно издирване. Видно е, че спрямо А.Ш. е налице постановен изпълним акт на национален съд на молещата държава, за определяне на мярка за процесуална принуда, изискваща задържане под стража - Решение на Висш Антикорупционен съд на У. по дело № 991/249/23 спрямо заподозрения А.Ш., от 25.01.2023 г.. Към молбата са изпратени и извадки от приложимите законови разпоредби, вкл. за давността /чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗЕЕЗА/, от които може да се направи категоричен извод, че давността за наказателно преследване не е изтекла. От изложените фактически данни в подлежащия на изпълнение чуждестранен акт може да се направи извод, че престъплението, за които е обвинен Ш. в У. не е погасено по давност.

Съобразявайки чл. 17, ал. 5 от ЗЕЕЗА, ОС Бургас намира следното:

Видно от съдържанието на гореописаната документация, исканото лице А.Ш. се издирва в У., с оглед провеждане спрямо него на наказателно преследване по обвинение за 3 престъпление, което според украинското наказателно законодателство се наказва с лишаване от свобода. Гореописаното деяние, за които се издирва А.Ш. за провеждане спрямо него на наказателно преследване на територията на У., се квалифицира като престъпление по чл.

191, ал. 5 от НК на У.. Така описаното деяние съответства на признаците на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 201, ал. 1, от НК, наказуемо с лишаване от свобода от 3 до 15 години. Освен това налице са данни, при които от гледна точка на българското законодателство деянието би могло да се квалифицира като престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 201, ал. 1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от 10 до 20 години.