Решение № 9967 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9967 гр. С, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20251110143663 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове по чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД от „ЗАД А“ АД, ЕИК:

********, седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „С. К.“ № 2, срещу „ЗАД ДБ ЖЗ“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Г.М. Д“ №1, за заплащане на следните суми:

1632,16 лв. - регресно вземане за застрахователно обезщетение по щета № ************* за ПТП на 15.12.2022 г. в гр. В, на кръстовището на ул. „Д“ и ул.

„В Х.“, при което са причинени щети на товарен автомобил „П“, модел „2008“, рег. № *********, ведно със законната лихва от 15.08.2025 г. до окончателното изплащане;

403,81 лв. - мораторна лихва за периода 17.11.2023 - 14.08.2025 г.

Твърди, че процесният автомобил бил застрахован при него по застраховка „Каско“, валидна към датата на ПТП, в резултат на което били причинени вреди на автомобила, за чийто ремонт е изплатено обезщетение от 1632,16 лв., като ПТП било причинено от водача на лек автомобил „Ф“, рег. № ********, застрахован при ответника по застраховка „ГО“.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете по основание и размер по подробно изложени съображения. Твърди, че водачът на увредения автомобил носи изключителна вина за процесните вреди, а на самостоятелно основание прави възражение за съпричиняване от водача на процесния автомобил, която нарушила цитирани разпоредби на ЗДвП, като започнал маневра за изпреварване на кръстовище с равнозначни пътища, без да съобрази, че водачът на увреждащия автомобил е започнал маневра за завой наляво, за което подал светлинен сигнал (мигач).

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са обективо кумулативно съединени осъдителни искове по 1 чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 411 КЗ в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки: 1. наличието на имуществена застраховка „Каско“ относно увредения автомобил, валидна към датата на застрахователното събитие, както и че процесното ПТП представлявало покрит застрахователен риск по застраховката; 2. възникване на застрахователно събитие; 3. предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие, а именно – деянието (механизма на ПТП), причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди; 4. вид и размер на причинените от процесното ПТП вреди на застрахования при ищеца автомобил, както и наличието на причинно-следствена връзка между всички твърдени вреди и процесното ПТП; 5. че е изплатил за отремонтиране на увредения автомобил обезщетение в съответен размер; 6. наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответника по отношение на съответния автомобил, валидна към датата на процесното ПТП.

В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания или възражения, в частност възражението за изключителна вина и за съпричиняване от водача на процесния автомобил.

С окончателния доклад е отделено за безспорно следното: наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение с ищеца по застраховка „Каско“ за товарен автомобил „П“, модел „2008“, рег. № *********; ищцовото дружество е заплатило на доверен сервиз за ремонта застрахования при него автомобил сумата от 1632,16 лв. съгласно платежни документи от 12.06.2023 г. и 15.09.2023 г.; наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Ф“, рег. № ******** между собственика на този автомобил и ответното дружество.

Посочените обстоятелства освен безспорния си характер се установяват и от приложените по делото писмени доказателсва. Наличието на застрахователно правоотношение с ищеца по имуществена застраховка „Каско“ за товарен автомобил „П“, модел „2008“, рег. № *********, валидно към датата на процесното ПТП се установява от приложената по застрахователна полица за застраховка „Каско“ на МПС № ********** от 23.06.2022 г., сключена с ищцовото дружество за товарен автомобил „П“, модел „2008“, рег. № *********, със срок за застрахователно покритие от 25.06.2022 г. до 24.06.2023 г. Видно от т. 7.4. вр. т. 7.2. вр. т. 7.2.1. от раздел IV „Покрити рискове“ от приложените по делото Общи условия по застраховка „Каско“ на ищеца, вр. индивидуалните условия по процесната застрахователната полица, процесното ПТП представлява покрит застрахователен риск по застраховката.

Обстоятелството, че застрахованият при ищеца автомобил бил ремонтиран в доверен сервиз, за което ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1632,16 лв., се установява от съвкупната преценка на приложените по делото възлагателно писмо от „ЗАД А“ АД до ЕТ „А Т С – П Н“ от 20.12.2022 г.; приемопредавателен протокол от 31.07.2023 г.; фактура № *********/01.08.2023 г., издадена от ЕТ „А Т С“, с получател „ЗАД А“ АД на стойност 1537,54 лв.; фактура № *******/22.05.2023 г., издадена от „АГС Партс“ ЕООД с получател „ЗАД А“ АД на стойност 94,62 лв. и платежни нареждания от 12.06.2023 г. и 15.09.2023 г.

2

Наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка „Ф“ с рег. № ********, валидна към датата на процесното ПТП, се установява от приложената по делото справка от информационната система на Гаранционен фонд.

Спорът между страните се концентрира върху въпросите относно настъпването на ПТП, неговия механизъм, вината на участниците в произшествието, както и действителния размер на вредите.

За установяване на спорните по делото обстоятелства, а именно настъпването на процесното ПТП и неговия механизъм по делото е приложен двустранен констативен протокол за ПТП от 15.12.2022 г., подписан от лицата, посочени като водачи на превозните средства, участвали в произшествието, като автентичността на подписите не е оспорена от страните по делото; събрани са гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, прието е заключение на съдебна автотехническа експертиза.

Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила досежно обстоятелствата, че изявленията са направени, от лицата, посочени като техни автори. С материална доказателствена сила същият се ползва единствено досежно неизгодните за издателя факти. Това налага механизмът на деянието да се установи и посредством други доказателства. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в протокола съответстват и с тези на САТЕ и показанията на разпитания по делото свид. И. Б..

Следователно от съвкупната преценка на приложения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 15.12.2022 г., показанията на разпитания по делото свидетели и заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява настъпването произшествието при следния механизъм: на 15.12.2022 г. в гр. В по ул.

„Д“ се движат два автомобила попътно - отдясно се движи лек автомобил „Ф“ с рег.№ ********, управляван от Г. И., а отляво – товарен автомобил „П“, модел „2008“ с рег.№ *********, управляван от И. Б.. На кръстовището на ул. „Д“ с ул. „В Х.“ настъпва удар между лявата страна на автомобил „Ф“ и дясната част на автомобил „П“, като от удара са повредени предна броня, преден десен калник, преден капак, задна дясна врата и заден десен калник на автомобил „П“. Вещото лице е установило, че причина за настъпване на съприкосновението между двата автомобила е недостатъчна странична дистанция между тях при попътното им движение.

По въпроса кой от двамата водачи е нарушил правилата за движение по пътищата и относно вината на всеки от тях съдът намира следното. От заключението на САТЕ се установява по категоричен начин, че причината за ПТП е недостатъчната странична дистанция между двете превозни средства. Според свид. И. към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие управляваният от него автомобил се е намирал в покой, в редица от паркирани превозни средства. По негови данни в дясната част на пътното платно е имало паркирани автомобили, като и той е бил спрял. Съпругата му е слязла от автомобила, а той е останал в автомобила. В този момент покрай него е преминал друг автомобил, който при движението си е осъществил удар с неговото превозно средство, в резултат на което е било увредено лявото странично огледало. Свидетелят поддържа, че произшествието е настъпило при нормална видимост и при липса на интензивно движение, като по редицата, в която се е намирал, всички автомобили са били спрели. Твърди, че не е имал видимост към автомобила „П 2008“ преди удара и че същият се е движел с висока скорост. Посочва, че ударът е бил внезапен и за него не е съществувала обективна възможност да 3 предприеме действия за предотвратяването му, доколкото автомобилът му е бил в паркирано състояние. Заявява, че водачът на другото моторно превозно средство не е предприел действия за избягване на сблъсъка. Свидетелят посочва още, че причинените щети по автомобила му, изразяващи се в счупване на лявото странично огледало, са били изцяло обезщетени.

Свидетелят И. Б. поддържа отразеното в съставения двустранен констативен протокол за ПТП, като потвърждава, че положеният под него подпис е негов. Същият излага, че се е движил по лентата на ул. „Д“, когато от дясната лента друг водач – възрастен мъж, когото не помни – е предприел маневра „ляв завой“, пресичайки траекторията му на движение, в района на клон на „Банка ДСК“ до сладкарница „Ф“.

В резултат на тази маневра е настъпил удар между двата автомобила, като уврежданията по управляваното от него МПС са били в дясната част – дясното странично огледало и предната дясна част на автомобила. Свидетелят сочи, че към датата на произшествието автомобилът му е бил в гаранционен срок. Твърди, че в двустранния констативен протокол изрично е отразено, че вината за настъпване на ПТП е на свидетеля И.. Посочва, че първоначално И. го е обвинил в движение с превишена скорост, но според него от дясна лента не е възможно да се извърши законосъобразно ляв завой по начина, по който е бил предприет. Свидетелят заявява, че след пристигането на служители на КАТ другият водач е признал вината си.

Поддържа, че през цялото време е имал визуален контакт с автомобила на свидетеля И., докато последният не е възприел неговото превозно средство. Според свидетеля Б. ударът е бил внезапен и за него не е съществувала възможност да го избегне.

От изложеното следва, че процесното произшествие е настъпило поради противоправното поведение на свид. Г. И., който е управлявал лек автомобил „Ф“ с рег.№ ********. Това може да се заключи от САТЕ, според която той е имал техническа възможност да избегне удара с товарен автомобил „П“, модел „2008“ с рег.

№ *********, тъй като ширината на улицата позволява паралелно движение на два автомобила, при липса на данни водачът на товарен автомобил „П“, модел „2008“ с рег.№ ********* да е предпоставил инцидента. Ето защо възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно. Показанията на свид. И., че увреждащият автомобил е бил в паркирано състояние при настъпването на инцидента са изолирани и не се подкрепят от останалите доказателства по делото с оглед установения механизъм в заключението на САТЕ и показанията на свид. Б., които съдът кредитира като правдоподобни и житейски логични като съответстващи на останалите доказателства по делото в тяхната съвкупност. Поради това е неоснователно и възражението на ответника, сторено за първи път в съдебно заседание на 25.02.2026 г., че увреденият автомобил е бил в паркирано състояние на кръстовище, където паркирането е било забранено, имайки предвид че водачът на увреждащия автомобил – свид. И. твърди, че неговият автомобил е бил паркиран при настъпването на инцидента.