Решение № 2713 от 10.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2713 гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН АЛ. СТОИЛОВ при участието на секретаря З.А.Ш като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно наказателно дело № 20231110217819 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН

С НП № 23-4332-019420/07.09.2023 г., издадено от Г.В.Б - началник група към отдел „ПП” при СДВР, на В. П. Д., с ЕГН **********, за това, че на 18.08.2023 г., в 02:10 часа, в гр. София, на бул. „България“, с посока на движение от бул. „Витоша“ към бул. „Гоце Делчев“, управлява лек автомобил „Мерцедес АМГ ГТ 43” с рег. № ХХХХ регистриран на фирма „Агора-ин“ ЕООД, и на 200 м. след бул.

„Витоша“, при извършена проверка на водача с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № 0388 и проба № 2912 е отчетен положителен резултат 0.83 промила алкохол в издишания въздух от водача. Издаден е талон за медицинско изследване № 0176971 за МБАЛ „Св. Анна“ – с протокол за химическо изследване № 500/18.08.2023 г. е установен резултат от кръвна проба 0.92 промила алкохол в кръвта. С горното В. П. Д. нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, поради което му е наложено следното наказание:

- на осн. чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

Постановлението е обжалвано в срок от В. П. Д., който в подадената жалба моли атакуваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з., посредством процесуален представител, се оспорват показателите на техническото средство и медицинското изследване на кръвта, като се изразява желание за повторно изследване. В с. з. се допълва, че правата на жалбоподателя били нарушени, тъй като не бил информиран при проверката и не му била дадена възможност да бъде тестван с доказателствен анализатор.

1

Факт било, че кръвната проба може би вече не се била съхранявала съгласно Наредбата, но предвид оспорената кръвна проба оставало съмнение и не било установено по безспорен начин наличие на концентрация на алкохол в кръвта. Не се претендират разноски.

Административно наказващият орган, редовно призован, не се явява, а представя писмени бележки по същество, изготвени от процесуален представител, в които се развиват аргументи по същество за потвърждаване на НП и се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.

2. Относно нарушението на процесуалния закон.

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от приложено заверено копие на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на ВР, относно компетентността на актосъставителя и АНО, както и видно от заверено копие на Заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на ВР, ведно с акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., видно от които Г.В.Б е назначена на длъжността началник на 01 група „АНД“ в 03 сектор „Административно обслужване“ към СДВР-ОПП – относно компетентността й да издава НП за нарушения на ЗДвП и Заповед № 513з-960/13.02.2017 г. на директора на СДВР относно компетентността на актосъставителя И. Б.); налице е съответствие между текстовата част на АУАН и тази на НП, както и съответствие между описаната в двата акта фактическа обстановка и съответстващата правна квалификация; нарушението и обстоятелствата около твърдяното му извършване се посочени по достатъчно ясен и непротИ.речив начин, тоест не се констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.

3. Относно приложението на материалния закон. от фактическа страна:

По делото е установено като безспорно следното:

Жалбоподателят В. П. Д. на 18.08.2023 г., в 02:10 часа, в гр. София, по бул.

„България“, с посока на движение от бул. „Витоша“ към бул. „Гоце Делчев“, управлявал лек автомобил „Мерцедес АМГ ГТ 43” с рег. № ХХХХ регистриран на фирма „Агора-ин“ ЕООД. На 200 м. след бул. „Витоша“ в посочения час същият бил спрян за полицейска проверка от служители на СДВР-ОПП, в лицето на свидетелите И. Б. и Б. З..

При проверката водачът Д. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № 0388, проба № 2912, осъществена в 02:14 часа, която отчела положителен резултат 0.83 промила алкохол в издишания въздух от водача.

Резултатите от алкотеста били отразени от св. Б. в талон за медицинско изследване № 0176971 за УМБАЛ „Св. Анна“, връчен на Д. в 02:40 часа на 18.08.2023 г., в който на същия бил даден срок до 45 минути за явяване в УМБАЛ „Св. Анна“ за даване на кръвна проба.

Талонът бил подписан от В. Д. като в графата дали приема или не показанията на 2 техническото средство същият отбелязал, че желае медицинско и химическо изследване. В 03:25 часа на 18.08.2023 г. медицинско лице от УМБАЛ „Св. Анна“ взело кръвна проба от В.

Д., за което бил изготвен протокол за медицинско изследване от 18.08.2023 г. В протокола било отбелязано, че Д. бил декларирал, че е употребил алкохол – 2-3 чаши вино. Съгласно заключение от протокол за химическо изследване № 500/18.08.2023 г., в кръвта на В. Д. е установено наличие на 0.92 промила алкохол, като състоянието на пробите отговаряло на изискванията на Наредба №1 от 19.07.2017 г.

На В. Д. бил изготвен АУАН бл. № 1034824 от 18.08.2023 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. В акта и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не депозирал възражения. от правна страна и по доказателствата:

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното производство гласни доказателства – от показанията на свидетелите, участвали в проверката И. Б. и Б. З., както и от приложените по преписката и приобщени на съдебното следствие писмени доказателства, както следва: талон за медицинско изследване № 0176971 за УМБАЛ „Св. Анна“; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол от 18.08.2023 г.; протокол за химическо изследване № 500/18.08.2023 г.; разпечатка от проба № 2912 от 18.08.2023 г. в 02:14 часа на Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № 0388. Показанията на свидетелите са в достатъчна степен обстоятелствени и кореспондиращи си, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло. Същите потвърдиха съставените от тях или подписани, предявени им в с. з., АУАН и талон за медицинско изследване. Установеното с гласни доказателства е еднопосочно с установеното от приобщените множество писмени доказателства, които също следва да бъдат кредитирани.

Следва да се добави, че жалбоподателят не е изложил възражения в АУАН или в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

При така установената фактическа обстановка, безспорно доказано е, че жалбоподателят В. Д., като водач на горепосочения лек автомобил „Мерцедес АМГ ГТ 43” с рег. № ХХХХ го е управлявал на посочените в НП дата и място след употреба на алкохол, в нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП (” На водача на пътно превозно средство е забранено: 1. да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол...”). За посоченото нарушение се предвижда административно наказание, в зависимост от установените стойности на алкохол в кръвта на водача или с показанията на техническо средство, които стойности са уточнени изрично в санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП (” Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух:

1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.;

3

2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв ”) – в редакцията към датата на нарушението – 18.08.2023 г.). Фактите по делото доказват по несъмнен начин, че именно Д. е управлявал горепосочения автомобил към момента но полицейската проверка от 18.08.2023 г. в 02:10 часа и проверката с техническо средство е осъществена 4 минути след спирането му. Концентрацията на алкохол в кръвта от 0.92 промила е установена с протокол за химическо изследване № 500/18.08.2023 г. В експертизата по делото изрично е уточнено (а и фактите по делото го сочат), че процедурата по вземане на предварителната проба с техническо средство, сроковете за явяване в болничното заведение и начина на вземане на кръвна проба са осъществени, съгласно всички изисквания на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози.

В тази връзка наложеното на жалбоподателя В. Д. фиксирано административно наказание на осн. чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца), се явява правилно и законосъобразно, предвид стойността на установения алкохол в кръвта.

В заключение съдът следва да посочи, че възраженията за необективност на показателите на техническото средство и оспорването на резултатите на кръвната проба се явяват несъстоятелни. Установеното с химическо изследване на кръвта съдържание на алкохол в кръвта е съобразно изричното желание на Д., декларирано в талона за медицинско изследване. Искането на жалбоподателя за повторен химичен анализ на основание чл. 27, ал.

3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., освен необосновано, се явява и незаконосъобразно, доколкото възможност за подобно повторно изследване съществува, ако искането е направено в 7-дневен срок от връчване на НП и кумулативно не са изтекли сроковете по чл.

26, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Видно от отбелязването в НП, същото е връчено на жалбоподателя на 29.11.2023 г., поради което същият е следвало да упражни правото си на искане за повторно изследване най-късно до 06.12.2023 г., който е присъствен ден. В случая искането е депозирано заедно с жалбата срещу НП на 08.12.2023 г. Отделно самият срок за съхранение на кръвната проба и контролната проба към нея е три месеца и този срок е изтекъл към момента на депозираното с жалбата искане, доколкото кръвната проба е изследвана на 18.08.2023 г., а искането е депозирано с жалбата, както бе посочено, на 08.12.2023 г. – след изтичане на тримесечния срок на съхранение.

С оглед потвърждаването на НП, искането на изготвилия писменото становище упълномощен юрисконсулт на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и съобразено с разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН („В полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование“), във връзка и с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която разпоредба страните имат право на присъждане на разноски. Съобразно разпоредбата на чл. 27е („Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“) от Наредбата за заплащане 4 на правната помощ, нарушителят следва да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-4332-019420/07.09.2023 г., издадено от Г.В.Б началник група към отдел „ПП” при СДВР, на В. П. Д..

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, В. П. Д. да заплати на СДВР за юрисконсултско възнаграждение сумата от 80 (осемдесет) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.