Решение № 126 от 09.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Цветомир М. Минчев

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100509438 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеца по делото „Топлофикация София” ЕАД, чрез пълномощника си – юриск. М.А., с надлежно учредена представителна власт по делото срещу Решение № 11875 от 17.06.2024 г., постановено по гр. дело № 20735/2023 г. по описа на СРС, І ГО, 42-ри състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника Н. Р. К. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземания в размер на сумата 5467,74 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., сумата от 899,48 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 03.11.2022 г., сумата от 53,26 лева, представляваща сума за дялово разпределение за периода м.10.2019 г. до м.04.2021 г. и сумата от 11,68 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.12.2019 г. до 03.11.2022 г. върху главница за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 63773/2022 г. по описа на СРС,42 състав.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първостепенния съд нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите. Жалбоподателят поддържа, че ответникът като законен наследник е потребител на топлинна енергия, което се установявало от представеното удостоверение за наследници, имащ характера на официален документ. Сочи, че в отговора на исковата молба особения представител на ответника е инвокирал единствено довод, че не 1 са представени доказателства, че наследството е прието, но не е поддържал че ответникът се е отказала от наследството си, респективно не са представени доказателства за отказ от наследство, изтъквайки че съобразно установената практика на ВКС разпоредбата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60 ЗН от момента на откриване на наследството до доказване на приемането на наследство по опис или на отказ от наследство. Моли съда да отмени решението и уважи изцяло предявените искове.

Въззиваемият ответник - Н. Р. К., чрез назначения й особен представител – адв. В.Д., е подала в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Моли съда да отхвърли жалбата и потвърди обжалваното решение.

Третото лице помагач на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД не е подал отговор на въззивната жалба, не изразява становище по същата и не се представлява в съдебно заседание.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

Спорният между страните въпрос, повдигнат във въззивното производство е свързан с това дали ответникът като наследник на бившия потребител на топлинна енергия Б.К.Х. – починала на 29.10.2018 г. по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. **** е пасивно материално легитимирана да отговаря по исковете, предвид направеното от особения представител на ответника възражение, че по делото не са ангажирани доказателства, че Н. Р. К. е приела наследството.

В тази връзка следва да се отбележи, че по делото е представено Удостоверение за наследници от 27.01.2022 г., издадено от СО, р-н Красно село, от което се установява, че Б.К.Х. е починала на 29.10.2018 г. и нейн единствен законен наследник е дъщеря й – ответникът по делото Н. Р. К.. Този документ не е бил надлежно оспорен в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК от ответника и представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползваща се с обвързваща в съда материална доказателствена сила за удостоверените в същия обстоятелства, поради което настоящият състав на съда приема, че Н. Р. К. има качеството на законен наследник на Б.К.Х.. Предвид повдигнатия пред 2 въззивната инстанция въпрос следва да се отбележи, че нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл.

60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството /в този смисъл е споделяната от настоящия състав практика на ВКС обективирана в Решение № 247 от 17.01.2012 г. постановено по гр.д. № 70/2011 г. по описа на ВКС/. В настоящия случай ответникът Н. Р. К. не е провела обратно доказване, че се е отказала от наследството на майка си, поради което и същата е пасивно материално легитимирана да отговаря по иска респективно не е опровергана доказателствената сила на удостоверението за наследници.

Изложеното налага обоснован извод, че противно на приетото от първоинстанционния съд Н. Р. К. е пасивно материално легитимирана да отговаря по иска като законен наследник на Б.К.Х..

По отношение на дали и какво количество топлинна енергия ищцовото дружество е доставяло през процесния период следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета СТЕ се установява, че реално доставената топлинна енергия за процесния период до имота, находящ се в адрес гр.

**** е на стойност 5467,77 лв., представляваща сбора между прогнозната продажна цена по издаваните ежемесечно от ищеца фактури и сумите за доплащане по изготвените изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон.

Следва да се отбележи още, че изчисленията през процесния период са извършвани от трето на процесното материално правоотношение лице – „Техем сървисис“ ЕООД, като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената топлинна енергия е изчислена въз основа на действащата към този момент нормативна база.

Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания.

Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза. От друга страна, вещото лице от допуснатата комплексната СТЕ е анализирало данните, обективирани в главните отчети за процесните периоди и общия топломер в АС, както и че уредите за топлинно отчитане са минавали през необходимите и задължителни метрологични проверки.

С оглед на обстоятелството, че ответникът е материално легитимиран да отговаря по иска следва да се разгледа и своевременно направеното с отговора на исковата молба и поддържано в отговора на въззивната жалба възражение за изтекла погасителна давност. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, „понятието „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени 3 интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви”…”Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието…“, поради което процесното вземане на ищеца за цената на доставена топлинна енергия е периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за него се прилага тригодишна давност.

Теченето на погасителната давност се прекъсва не с предявяване на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, а с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (23.11.2022 г.) – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК - „Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение”). Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК съдържа фикция, посредством която правните последици от настъпването на определен юридически факт се прилагат към случай, в който такъв факт със сигурност не е настъпил. Този законодателен подход се използва с оглед запазването или създаването на социална справедливост, когато е оправдано (според законодателя) определени правни последици да настъпват в случаи, в които правопораждащите ги юридически факти не са настъпили. Такъв е случаят с чл. 422, ал. 1 ГПК. Моментът на подаване на исковата молба е известен, безспорно е, че той следва момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Но законодателят е преценил, че за дата на подаване на исковата молба ще се счита датата на подаване на заявлението, макар да е очевидно, че двете дати не съвпадат. Разпоредбата цели да предзапази интересите на кредитора от изтичането на погасителната давност за вземането му. Чл. 110-120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) съдържат общата уредба на погасителната давност. Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД:

„Давността се прекъсва: с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната”, съгласно чл. 115, б. „ж” ЗЗД: „Давност не тече: докато трае съдебният процес относно вземането.” Законодателят е преценил, че е социално оправдано, ако заявлението е подадено преди погасителната давност да изтече, то да следва правилата за прекъсване и спиране на давността да се приложат към този момент, тъй като към момента на предявяване на иска давността може да е вече изтекла. В конкретния случай заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 23.11.2022 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва преди 23.11.2022 г. арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила от 11.08.2016 г.,, задълженията са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Или в случая погасени по давност са вземанията на 4 ищеца за месеците май, юни и юли 2019 г. Следователно, непогасените по давност вземания на ищеца, предвид заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ, което съдът намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, възлизат в размер на 5442,13 лв. до който размер и за периода от 23.11.2019 г. до м.04.2021 г. искът е основателен и доказан.