Разпореждане № 1579 от 30.04.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1579 гр. Разград, 30.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.А ТОДОРОВА като разгледа докладваното от И.А ТОДОРОВА Частно гражданско дело № 20263330100737 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 418 във вр. с чл.417 т.2 от ГПК.

Депозирано е заявление от „Агенция за събиране на вземания” - ЕАД, с което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение против И. С. П., **********, настоящ адрес: ********** за следните суми: 1789.52 евро, дължима за периода 05.06.2024 г. - 05.06.2027 г. неплатена и предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски паричен кредит CARU20604616/30.05.2024 г., сключен с Юробанк България АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 19.04.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, договорна лихва в размер на 697.33 евро, начислена за периода 05.06.2024 г.- 21.01.2026 г., мораторна лихва в размер на 116.50 евро, начислена за периода 06.06.2024 г. - 19.04.2026 г., както и разноски по делото.

В дадения от съда тридневен срок заявителят е представил документ за платена държавна такса, Договор за потребителски паричен кредит CARU20604616/30.05.2024 г., както и информация за направените от длъжника плащания - в размер на 39.45 евро, които твърди, че са отнесени към главницата и са взети предвид при формиране на претенциите.

Съдът, като взе предвид депозираното заявление и приложенията към него, както и направените уточнения, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 30.05.2024 г. между И. С. П. и Юробанк България АД е сключен Договор за потребителски паричен кредит CARU-20604616, по силата на който е отпуснат потребителски кредит за общо ползване в размер на 3500 лв./1789,52 евро, който е следвало да бъде върнат на 36 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 05.06.2029 г. при уговорени ГЛП 17,86 % и ГПР 21,55 %, Между страните е уговорена застрахователна премия 502,56 лв., която е включена в погасителния план и е дължима в размер на 13.96 лв. месечно. Кредитополучателят дължи, също така, 87,50 лв такса ангажимент, като посочената обща дължима сума по договора е 5060.16 лв.

Заявителят основава претенцията си на подписано на 12.12.2025 г.

Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и Юробанк България АД, по силата на който вземането на Юробанк България АД срещу И. С. П., произтичащо от Договор за потребителски кредит № CARU-20604616 от дата 30.05.2024 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, 1 включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на Юробанк България АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БнП/CARU-20604616 от дата 21.01.2026 г. , изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми. За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 от ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен.

Съдът намира, че процесният договор за кредит не съответства на императивните изисквания на чл. 11, , ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото не е посочен действителният размер на ГПР, което води до неговата недействителност - арг. чл. 22 ЗПК. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите отразява "общите разходи по кредита" на потребителя, като това понятие е дефинирано в § 1, т. 1 ЗПК като включващо "всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит... в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия". Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, застрахователната премия съставлява разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, като същата е част от общите разходи по кредита, когато застраховката е задължително условие за сключване на договора. При наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, дали се заплаща от потребителя на търговеца-кредитор и последният я превежда в полза на застрахователя по тяхно съглашение или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца-кредитор за сметка на потребителя.

Законът не провежда разграничение между тези хипотези, защото във всички тях плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. В решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C714/22 Съдът на ЕС е задал още два критерия, въз основа на които разходите за допълнителни услуги попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита" когато те са непропорционални спрямо размера на главницата или представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В настоящия случай са изпълнени и двете предпоставки.

В процесния случай към ГПР не е била включена сумата за застраховка.

Получаването на кредита при предлаганите условия (т. 2 и т. 3 от условията) 2 включва застрахователна премия, която се дължи във връзка със сключен между ответницата и "Кардиф Животозастраховане, клон България" КЧТ, "Кардиф общо застраховане клон България" КЧТ договор за застраховка "закрила на плащанията Плюс". Същата възлиза на 1/7 от стойността на обезпечения кредит, като трябва да се има предвид, че се покриват ограничени като брой и вид застрахователни рискове.

Въпросът, дали сключването на застрахователния договор /респ. присъединяването на потребителя към съществуваща застрахователна програма/ е била необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора условия, подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на процесния договор, а не само от буквалното съдържание на предварително изготвените от търговеца клаузи. В тази връзка, ирелевантни са обстоятелствата дали договорът и общите условия определят застраховката като допълнителна незадължителна услуга, доколкото подобни клаузи представляват част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе.

В настоящия случай съдът приема, че сключването на договора за застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит при договорените в него параметри. От съдържанието на договора за кредит и условията към него е видно, че размерът на застрахователната премия е предварително определен в договора за кредит към датата на сключването му и е включен в погасителния план. Видно от представения застрахователен сертификат, единствената цел на пакета е да покрие риска, който търговецъткредитор носи от неизпълнение по кредитното правоотношение, без да обезщетява евентуалните вреди, които биха възникнали за самия застрахован потребител /респ. неговите наследници/ от настъпилото застрахователно събитие. Застрахователната сума е обусловена от баланса по кредита и по този начин приравнява застрахователното правоотношение на обезпечение по кредита. Следователно още към датата на сключване на договора за кредит, към който момент са определени неговите параметри - размер на отпуснатата сума и срок за погасяване, размер на лихвата и нейният фиксиран характер кредиторът е определил тези параметри не само въз основа на имущественото проучване на длъжникапотребител, но и на наличието на застрахователно правоотношение за сметка на длъжника, гарантиращо изплащане на кредита при настъпване на описаните в застрахователния сертификат събития.

Съвкупната преценка на тези обстоятелства във връзка с договора за кредит и договора за застраховка води до извод, че могат да се приложат последиците, изведени в решението на СЕС - застрахователната премия да се приеме като част от общите разходи по кредита.

Некоректното посочване на ГПР води до недействителност на договора за кредит на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респ. ответникът дължи връщане единствено на чистата стойност на същия - арг. чл. 23 ЗПК.

В тази връзка и доколкото заявителят признава, че длъжникът е извършвал плащания за погасяване на задължения по договора в размер на 39,45 евро /които макар да твърди, че са отнесени за погасяване на главницата, видно от заявлението - не са/, следва да се присъди за погасяване само сумата в размер на разликата до равностойността в евро на предоставена по договора главница, а именно 1750,07 евро.

Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на тази част от претенцията, за която се издава заповед за изпълнение на основание чл. 78, ал.

3

1 от ГПК, а именно 29,75 евро за заплатена държавна такса и 17,18 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, представлявано от изпълнителен директор Зорница Сергеева Банкина срещу И. С. П., **********, настоящ адрес: ********** за сумата 1 750.07 евро, дължима за периода 05.06.2024 г. 05.06.2027 г. неплатена и предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски паричен кредит CARU-20604616/30.05.2024 г., сключен с Юробанк България АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 19.04.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за разноски, намалени съразмерно уважената част от претенцията на заявителя – 29,75 евро за заплатена държавна такса и 17,18 евро за юрисконсултско възнаграждение..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Агенция за събиране на вземания” - ЕАД с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, представлявано от изпълнителен директор Зорница Сергеева Банкина за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземане в негова полза срещу И. С. П., **********, настоящ адрес: **********, за следните суми, претендирани като дължими по Договор за потребителски паричен кредит CARU-20604616/30.05.2024 г., сключен с Юробанк България АД: главница, представляваща разликата на присъдената сума от 1750.07 евро до претендираната от 1789.52 евро; договорна лихва в размер на 697.33 евро, начислена за периода 05.06.2024 г.- 21.01.2026 г., мораторна лихва в размер на 116.50 евро, начислена за периода 06.06.2024 г. - 19.04.2026 г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държ.такса.