Решение № 72 от 15.10.2024, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Тутракан, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спас М. Стефанов при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно наказателно дело № 20243430200215 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № СС-13-ДНСК-72 от 17.07.2024 г., издадено от началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, за извършено административно нарушение на чл. 178, ал. 1 във връзка с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, на основание чл. 237, ал. 1, т. 4 във връзка с чл.

239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ на „Електроразпределение Север“ АД („ЕРП Север“ АД), с ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс, кула Е, представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет – А.А.К., Х.П.Х. и П.В., е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 6 000,00 /шест хиляди/ лв.

Недоволни от НП останали представителите на санкционираното юридическо лице, които чрез надлежно упълномощеното Адвокатско дружество „В., Ж. и партньори“, представлявано от адв. Г.В., преупълномощило адв. А.Т. (***) и адв. С. К. (***), го обжалват в срок. В жалбата се съдържат аргументи за незаконосъобразност на НП, свързани с 1 несъставомерност и недоказаност на деянието. По отношение несъставомерността на деянието се твърди, че процесният строеж, като незаконен, нямало как да бъде въведен в експлоатация, от което следвало, че деянието обективно е невъзможно да се осъществи. В същата насока се оспорва и твърдяното от АНО обстоятелство, че строежът бил „трета категория“. По отношение недоказаността на деянието се сочи, че актосъставителят и АНО не били посочили датата (периода) на извършване на нарушението, а само датата на извършване на проверката, и действията, с които е било осъществено изпълнителното деяние. Иска се отмяната на оспореното НП и присъждане на направените по делото разноски.

Административно наказващ орган – началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, редовно призован, явява се юрисконсулт Д.К., редовно упълномощена. Последната пледира за потвърждаване на НП като законосъобразно, навеждайки обстойни доводи за това в представената по делото писмена защита. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност на адвокатското такова.

Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение – Тутракан, редовно призована, не изпраща представител, не излага становище по спора.

Съдът, като взе предвид направените искания и доводи и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.03.2024 г., след подаден през м. февруари с. г. сигнал, актосъставителят К. К. и свидетелката Е. И. – служители в РДНСК – Силистра, извършили проверка, при която се установило, че от съществуващ трафопост („Гео Милев“), намиращ се в имот по ул. „Отец Паисий“ в гр.

Тутракан, била изпълнена процесната въздушна мрежа НН. Същата започвала от фасадата на трафопост „Гео Милев“ и продължавала чрез изтегляне на 1 бр. усукан изолиран проводник (УИП), който бил окачен по стоманобетонни стълбове от № 1 до № 4 (последният на кръстовището с ул. „Отец Паисий“), след което УИП продължавал по стълбова мрежа ниско напрежение по ул.

„Гео Милев“ чрез окачване по стоманобетонни стълбове от № 5 до № 8 (последният разположен на кръстовището с ул. „Страцин“). Констатирало се, 2 че посредством въздушната мрежа НН се захранвало както уличното осветление, така и абонати, ползващи електрическа енергия. Служителите установили наличието на 3 бр. ел. табла, монтирани на стълбовата мрежа, както следва: на стълб № 2 и № 6 – по 1 бр. табло с по 1 бр. електромер и на стълб № 7 – табло с 3 бр. електромери, които се ползвали за захранването на имоти с административни адреси: ул. „Гео Милев“ № 21, № 22 и № 23.

Изпълнената въздушна мрежа била с приблизителна дължина от 210,00 м.

При извършена на същата дата документална проверка в Община Тутракан от служителите на РДНСК – Силистра не били събрани документи, удостоверяващи въвеждането в експлоатация на процесната въздушна мрежа, която била изпълнена в периода от 27.03.2006 г. до края на 2017 г.

На същата дата Руслан Радев – служител в „ЕРП Север“ АД, който присъствал при извършване на проверката, декларирал писмено пред актосъставителя и свидетеля, че през 2017 г. по съществуваща въздушна мрежа бил извършен текущ ремонт, състоящ се в подмяната на съществуващата мрежа с усукан проводник, като от мрежата се захранвали абонати на дружеството, негов работодател. Същият заявил, че щели да бъдат предоставени изисканите от проверяващите документи.

По повод установеното проверяващите съставили Констативен протокол № 2/06.03.2024 г.

На 21.05.2024 г. в деловодството на „ЕРП Север“ АД била получена покана за това в 3-дневен срок представител на дружеството да се яви в РДНСК – Силистра за съставянето на акт.

На 31.05.2024 г. актосъставителят, в присъствието на св. И., съставил Акт № СС-13 в отсъствие на представител на нарушителя за извършено от „ЕРП Север“ АД нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. На 18.06.2024 г. надлежно упълномощеният да представлява дружеството – Т.Ф. получил препис от акта, като не направил възражения. На 26.06.2024 г. служители на РДНСК – Силистра съставили констативен протокол за това, че в 7-дневен срок от получаване на преписа не постъпили писмени възражения срещу съставения акт.

На 17.07.2024 г. началникът на ДНСК издал Наказателно постановление № СС-13-ДНСК-72, с което за извършено нарушение на чл. 178, ал. 1 във връзка с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ наложил на основание чл. 237, ал. 1, т. 4 във 3 връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ на „Електроразпределение Север“ АД („ЕРП Север“ АД), с ЕИК 104518621 имуществена санкция в размер на 6 000 лв. На 24.07.2024 г. НП било депозирано в деловодството на дружеството, като по този начин то получило и препис от същото.

Горната фактическа обстановка се извежда от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: показанията на актосъставителя и свидетеля; з. к. на: НП № СС-13-ДНСК72/17.07.2024 г., издадено от началника на ДНСК; Акт № СС-13/31.05.2024 г. с разписка за получаването му; Писмо изх. № СС-74-00-213/17.05.2024 г. по описа на РДНСК – Силистра; Известие за доставяне ИД PS 7500 00VGWU U;

Констативен протокол № 2/06.03.2024 г.; Снимков материал /10 бр. снимки на хартиен носител/; Констативен протокол от 26.06.2024 г.; Договор вх. № Д48/27.03.2006 г.; Инвентаризационен опис УО към 31.12.2005 г., приложение 1; Опис на съоръженията УО за прехвърляне на Община Тутракан, приложение 2; Приемо-предавателен протокол за прехвърляне на съоръжения Улично осветление от 27.03.2006 г.; Декларация от Р.Г.Р. – служител в „ЕРП Север“ АД; Наказателно постановление № ВН-29-ДНСК-6/06.01.2023 г. на началника на ДНСК; Обявление по АНД № 20233110201062/2023 г. по описа на РС – Варна; Писмо № СТ-696-04-978/13.10.23 г. от началника на ДНСК, адресирано до инж. Н.Н. – зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, и Писмо № СТ-696-04-978/13.10.2023 г. от инж. Н.Н. – зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството до В.Т..

Съдът кредитира като достоверни показанията на актосъставителя К. и св. И., тъй като те са обективни, взаимно свързвани и допълващи се. Същите кореспондират и със събраните писмени доказателства – тези, удостоверяващи изпълнението на процесния строеж в периода от 2006 г. до края на 2017 г., декларацията на служителя на наказаното дружество и изготвения снимков материал.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от 4 страна в производството, имаща правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Настоящото административнонаказателно производство е започнало със съставянето на Акт № СС-13 от 31.05.2024 г. АУАН съдържа всички изискуеми по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН реквизити, като давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са спазени. Същият е съставен от компетентно длъжностно лице, заемащо длъжността „главен инспектор“ в РДНСК – Силистра, при спазване реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН (в отсъствие на нарушителя). На 18.06.2024 г.

АУАН е бил надлежно връчен на представител на жалбоподателя. Следва да се отбележи, в отговор на възражението на жалбоподателя, че връчването на АУАН след изтичане на 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не влияе върху законосъобразността на съставения преди изтичането на давностния срок акт.

Атакуваното Наказателно постановление СС-13-ДНСК-72/17.07.2024 г. е издадено от началника на ДНСК. НП съдържа всички изискуеми по чл. 57 от ЗАНН реквизити, като е издадено от компетентен АНО в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Нарушението по чл. 178, ал. 1 във връзка с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ е формално – законодателят не изисква настъпването на съставомерни вредни последици, а единствено осъществяването на изпълнителното деяние.

Последното се изразява в ползването на строеж от първа, втора или трета категория преди въвеждането му в експлоатация от съответния компетентен орган.

Дружеството жалбоподател е надлежен субект на нарушението по чл.

237, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 178, ал. 1 във връзка с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, доколкото неминуемо е лице, ползващо процесния строеж.

Строежът представлява разпределителна обща мрежа на техническата инфраструктура – въздушна мрежа „ниско напрежение“, изпълнен чрез изтеглянето на 1 бр. УИП, с обща дължина от около 210 м. На базата на това и въз основа на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б“ във връзка с § 5, т. 32 от ДР на ЗУТ и чл.

6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, строежът следва да се квалифицира като такъв от трета категория. Поради изложеното, голословното възражение на жалбоподателя, 5 че не било установено към коя категория строежи принадлежи процесният такъв, следва да се отклони като неоснователно. Оттук, въз основа разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, следва, че по отношение на строежа е важал императивът преди ползването му същият да бъде въведен в експлоатация след разрешение за ползване, издадено от компетентните органи.

Ползването на строежа, както сочи и жалбоподателят, в принципен план има множество проявни форми. Не е такъв случаят обаче с процесния строеж (въздушна мрежа „ниско напрежение“), доколкото предназначението на проводниците, изграждащи въздушната мрежа, е именно да се пренася електроенергия – т.е. защитното възражение, че в НП не било описано в какво се изразява ползването, също следва да се отхвърли като неоснователно. Този извод би бил налице дори и при липсата на изричното посочване в обстоятелствената част на НП, че „строежът се ползва за електрозахранване на електромери в таблата“.

Защитното възражение, че АНО не бил посочил дата на извършване на деянието, също следва да се отхвърли. Нарушението, за което е наказан жалбоподателят, съдът определя като такова на трайно извършване.

Доколкото не е установено с точност началото на експлоатацията на съоръжението (на неустановена дата през 2017 г., когато е завършил строежът), то се явява напълно обяснимо, а и достатъчно, посочването на крайната дата на извършване на нарушението – тогава, когато то е било установено от служителите на РДНСК – Силистра.

Доводът на защитата, че тъй като строежът бил незаконен, то за него не било необходимо да бъде въвеждан в експлоатация, не се споделя от съда, тъй като той води до правно нетърпимото положение незаконните строежи да бъдат ползвани без носенето на каквато и да е било отговорност, за разлика от ползването на законните (но невъведени в експлоатация) такива.

Изложеното дотук дава основание на съда да приеме, че административното нарушение, за извършването на което е наказано дружеството жалбоподател, е осъществено от обективна страна.