Решение № 215 от 21.06.2022, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. В., 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20221320200310 по описа за 2022 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Община М., ЕИК:

000159636, със седалище и адрес на управление с. М., ***, представлявана от М.А. - кмет на общината, против Наказателно постановление № НЯСС-137/16.06.2021г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор - гр. С., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.83 от ЗАНН във връзка с чл.201, ал.12 и чл. 200, ал. 1. т. 39. предложение 1 - во от Закона за водите – „Имуществена санкция“ в размер на 1000/хиляда/ лева за извършено административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, във вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5, във вр. с т. 4, във вр. с ал. 2 от Закона за водите.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител и заема идентично становище в с.з..

Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на ответната страна заема с искане да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна, като не се явява процесуален представител в с.з..

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 05.11.2020 г. на основание чл.190, ал.4, т.1 от Закона за водите е извършена проверка на язовир „Д.д.", разположен върху имот с идентификатор *** (номер по предходен план № 000405) по кадастралната карта и кадастрални регистри на с. К., община 1

М., област В.. Язовир „Д.д." е собственост на Община М., видно от Акт за публична общинска собственост № 119/09.04.2009 г. За резултатите от проверката, извършена на 05.11.2020 г, е съставен Констативен протокол (КП) № 03-03-23/09.11.2020 г., изпратен на община М. с писмо с Изх. № 85-01-1313/26.11.2020 г., получено съгласно обратна разписка на 27.11.2020 г.

В хода на проверката, чрез оглед на място и проверка на документацията от експлоатацията на язовирната стена, е констатирано от контролния орган, че в документацията на язовира липсва актуализиран авариен план, съгласно Приложение №2 към чл.57, ал.2 във връзка с чл.57, ал.1 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Твърди се, че е изискан, но не е представен и в хода на проверката. По този начин било установено и прието от контролния орган, че Община М. в качеството си на собственик на язовир „Д.д.", не е изпълнила задължителното предписание: „Да се актуализират формата и съдържанието на Аварийния план на язовира, съгласно Приложение №2 към чл.57, ал.2 във връзка с чл.57, ал.1 от Наредбата" със срок за изпълнение 31.10.2020 г., дадено в Протокол № 10/24.06.2020 г. на комисията, назначена от Областния управител на Област В. със Заповед № РД-290124/10.06.2020 г. Протокол № 10/24.06.2020 г. е изпратен на община М. с писмо с изх. № 2803/3117 от 13.07.2020 г. на Областния управител на област В., получено, видно от обратната разписка, на 15.07.2021 г. Свидетелят Е.Й. – служител в Община М. твърди в показанията си, че планът е бил наличен през м. септември, като е представен и приет по делото авариен план на язовира за 2020г.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно показанията на свидетеля И.С. - актосъставител, показанията на свидетеля Е.Й. и административнонаказателната преписка.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

С оспореното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на община М. за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, във вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5, във вр. с т. 4, във вр. с ал.

2 от Закона за водите. Посочената правна норма регламентира правомощията на Председателя на ДАМТН или опровомощени от него длъжностни лица да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и /или съоръжения към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Неизпълнението на даденото задължително предписание от ДАМТН в определения срок съставлява административно 2 нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 39 от същия закон. Посочената разпоредба – чл.

190а, ал. 2 от Закона за водите да регламентира задължението на задълженото лице община М. в случая, доколкото тези предписания имат задължителен характер за адресатите си, последните са длъжни да ги изпълнят в посочените срокове и съответно да носят отговорност, включително и да бъде ангажирана административнонаказателната им отговорност посредством налагане на административни наказания за неизпълнението на тези задължителни предписания. В конкретния случай административнонаказващият орган не е реализирал точно това свое правомощие - да накаже адресата на задължителното предписание заради това, че не е изпълнил същото. Нормата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е материална и санкционна и с посочването в атакуваното наказателно постановление административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.

42, ал. 1, т. 5, респективно по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като в случая се касае за констатирано неизпълнение на предписания на комисия, назначена от областния управител, като правната регламентация в случая е посочена в правната норма на чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите. В АУАН е приета като нарушена разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите която касае неизпълнение на предписания, дадени от ДАМТН, а в наказателното постановление са посочени две взаимно изключващи се разпоредби, а именно тази на чл.

190а, ал. 2 от Закона за водите и на чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите, като последната касае предписания, дадени от комисия, назначена от Областния управител, с различен кръг правомощия и обхват на проверката на контролните органи. Налице е противоречие в правната квалификация на състава на административното нарушение в АУАН и НП, като посоченото процесуално нарушение е от категорията на съществените и е довело до засягане на правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се във възможността му да научи в какво административно нарушение е обвинен с АУАН и за какво нарушение му е наложено административно наказание с наказателното постановление, за да може да организира адекватно защитата си. Това процесуално нарушение не може да бъде санирано чрез законосъобразното му повтаряне.

Отделно от това, нормата на чл. 138а, ал. 3 от Закона за водите предвижда правомощието на областните управители да назначават комисии, които веднъж в годината да извършват проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях по чл. 141б, ал. 1, т. 1 и 2, а за тези по чл. 141б, ал. 1, т. 3 - веднъж на три години. В същата норма са нормативно определени и правомощията на тези комисии, а именно: 1. Да анализират предоставената информация по чл. 141, ал. 6 и извършват проверки на място на техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях;

2. Да проверяват създадената организация по изпълнението на изискванията и мерките, предвидени в аварийния план; 3. Да проверяват изпълнението на дейностите по осигуряване на проводимостта на речното легло на разстояние до 500 м от язовирните стени; 4. Да дават заключение за готовността за безопасна експлоатация на язовира и съоръженията към него в нормални, екстремни и аварийни условия, въз основа на становището на всеки член на комисията; 5. Във връзка със заключението по т. 3,5 от заповедта на Областния управител № РД-2901-24/10.06.2020г., да дават предписания на собствениците на язовири за привеждане в 3 готовност за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях в нормални, екстремни и аварийни условия на работа, в т. ч. за извършването на ремонти и други технически дейности за привеждането на язовирната стена и съоръженията към нея в изправно техническо състояние, както определят срок за тяхното изпълнение; 6.

Да съставят протокол за извършената проверка.

Не става ясно въз основа на кое правомощие от комисията са дадени предписания за изготвяне на документи, след като подобна задача няма в Заповед № РД-290124/10.06.2020г.на Областния управител .Видно от определените с посочената заповед четири задачи в т. І, на комисията не е възложено да предписва на собствениците на водните обекти да извършват действия по изготвяне на техническа документация и да определя срокове за това, които са в правомощията на ДАМТН. В този смисъл извършеното утвърждаване на предписания по задачи, които не са възложени на специалната комисия, е в противоречие с акта, въз основа на който е започнало административното производство и в противоречие с материално правните разпоредби на чл. 138а, ал. 3 и чл. 141б, ал. 3 от ЗВ.

Общите изисквания за форма на административните актове, установени в чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК, изискват всеки административен акт да съдържа мотивирано решение, т. е. мотиви - фактически и правни съображения, от които адресатът на акта да разбере какви са причините, наложили издаването на конкретното властническо изявление. Предписанията са немотивирани и от фактическа страна.

В констативен протокол № 10 от 24.06.2020г. от проверка на готовността за безопасна експлоатация на язовир „Д.д.“ и съоръженията към него, извършена на основание заповедта на Областния управител № РД-2901-24/10.06.2020г. е посочено на стр. 38 от делото /стр. 2 от протокола/за наличната документация е посочено, че е налице актуален авариен план.На стр.

42 от делото/страница 6 от протокола/ е посочено, че верните текстове и верните позиции в протокола са болдвани и подчертани. Дадени са предписания да се изготви актуален авариен план съгласно Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НАРЕДБА за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние, приета с ПМС № 12 от 28.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 9 от 31.01.2020 г., в сила от 31.01.2020 г.и да се представи актуална карта на заливаемата зона на язовира по т. 4.8 от Приложение № 2 към Наредбата, което е единственото конкретизирано указание.В констативен протокол № 03-0323/09.11.2020г. на ДАМТН отново е посочено, че при извършената проверка на 05.11.2020г.от контролен орган на ДАМТН за изпълнение на предписанията, дадени с констативен протокол № 10 от 24.06.2020г. от проверка на готовността за безопасна експлоатация на язовир „Д.д.“ и съоръженията към него, извършена на основание заповедта на Областния управител № РД-2901-24/10.06.2020г. е представен авариен план и договор с оператор на язовирната страна. От показанията на свидетеля Е.Й. личи, че аварийният план е бил наличен през м. септември. Не става ясно от съдържанието на констативен протокол № 10 от 24.06.2020г. от проверка на готовността за безопасна експлоатация на язовир „Д.д.“ и съоръженията към него, извършена на основание заповедта на Областния управител № 4

РД-2901-24/10.06.2020г., при положение, че е отразено, че е представен актуализиран авариен план на язовира, защо е дадено предписание в тази насока, освен това и извън правомощията на комисията да дава такова предписание. Именно неизпълнението на дадено предписание в констативен протокол № 10 от 24.06.2020г. , утвърден от Областния управител е прието за осъществен състав на административно нарушение от административнонаказващия орган, при положение, че в същия е отразено ясно и категорично, че такъв план е представен на комисията.