Решение № 261605 от 03.12.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

София, 03.12.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 14327/2018 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявени са искове от А.А.Д., ЕГН **********, М.А.Д., ЕГН **********,***, А.А.Д., ЕГН **********,***, с. Казичене, ул. *******и Б.А.Д., ЕГН **********, наследници на П.А.Д., ЕГН **********, починала в хода на настоящото производство, всички чрез адв. Н.М.и адв. П.Д., съдебен адрес:*** против З. „Л.И.“ АД, ***, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата 100 000 лв.,, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано направо от застрахователя, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата и сторените разноски, вкл. адвокатски хонорар.

В исковата молба се твърди, че на 12.07.2018 г. около 19:50 ч. П.Д. се е движела в междублоковото пространство пред бл. 333, около вх. 3 в ж. к. „Младост“ заедно с придружаваща я позната, в посока на движение към бл. 403, когато внезапно е бутната в гръб от движещия се на заден ход л. а. „Форд Фокус“, с peг. № *******, управляван от А.Г.А.. В резултат на удара Д. е претърпяла полифрагментни фрактури на дясна тибия и фабула; Фрактура на IV метатарзална кост в ляво; Контузия на долни и горни крайници и на дясна гръдна и коремна половина; комоцио; контузио капитис.

По случая е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К - 462/12.07.2018 г. и е образувано ДП № 11266/2018 г. по описа на СДВР и пр. пр. №. 29780/2018 г. по описа на Софийска Районна Прокуратура.

За автомобила, причинил ПТП, ищцовата страна навежда твърдения, че е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена при ответника с полица № BG/22/118001233762, валидна от 23.04.2018 г. до 23.04.2019 г.

Твърди се също така, че ответникът е сезиран с молба от 27.07.2018 г. за определяне и изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди. Въпреки това и към настоящия момент, той не е изплатил обезщетение.

В тази връзка е предявен настоящият иск срещу ответното застрахователно дружество с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпените от пострадалата неимуществени вреди в размер исковата сума, ведно със законните последици - лихва, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата и сторените разноски, вкл. адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т.

2 от ЗА.

Представени са писмени доказателства, поискала е разпит на свидетели и назначаване на съдебномедицинска експертиза.

В хода по същество ищците поддържат предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по списък.

Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва предявените искове изцяло, както по основание, така и по размер.

Оспорва твърдението за продължаващи неудобства в ежедневието, невъзстановеност на здравословното състояние причинено от настъпилите при ПТП травми, както и за негативното отражение върху психиката на пострадалата.

Оспорва твърденията за тежестта на описаната травма и за продължителността на негативните последици от събитието, както и че причината за появата им е единствено настъпилото произшествие, за продължителността на оздравителния и възстановителния процес допринася възрастта на ищцата.

Въвежда възражение за съпричиняване от страна на пострадалата към настъпването на деликта.

Счита, че размерът на претенцията за неимуществени вреди не е съобразен с размерите на обезщетенията, присъждани от съдилищата за аналогични случаи.

Представил е писмени доказателства. Поискал е допускане на свидетел във връзка с направеното оспорване на механизма на станалото ПТП.

В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски по списък.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на 12.07.2018 г. около 19:50 ч. в София, в междублоковото пространство пред бл. 333, около вх. 3 в ж. к.

„Младост“, е станало ПТП, като водачът на л. а. „Форд Фокус“, с peг. № *******, управляван от А.Г.А. е бутнал и ударил в гръб движещата се в посока към бл. 403 П.Д..

В резултат на станалото ПТП Д. е пострадала, като е получила следните травматични увреждания: полифрагментни фрактури на дясна тибия и фабула; Фрактура на IV метатарзална кост в ляво; Контузия на долни и горни крайници и на дясна гръдна и коремна половина; комоцио; контузио капитис.

С решение от 07.02.2019 г. на СРС, НК, 2 – ри с-в, постановено по н.а.х.д. № 20325/2018 г. водачът на лекия автомобил А.Г.А. е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, освободен е от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК и му е наложена глоба в размер 1 000 лв.

По делото е прието за безспорно доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. з.п. № BG/22/118001233762, валидна от 23.04.2018 г. до 23.04.2019 г.

От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, се установява, че, в резултат на катастрофата, пострадалата е получила следните травматични увреждания, в пряка причинно следствена връзка с претърпяното ПТП, :

- диафизарни полифрагментни фрактури на тибия и фибула (многофрагментни счупвания на голямопищялната и малко пищялната кост) на дясната подбедрица, - фрактура на ІV-та метатарзална кост (счупване на ІV-та предноходилна кост) на лявото стъпало.

На 13.07.2018г. е проведено оперативно лечение - открито наместване на фрактурите на подбедрицата с вътрешна фиксация на тибиа

(голямопищялна кост) и фибула

(малкопищялна кост) с 27 см. плака (с два проксимални перкутанни винта и дистално два перкутани застопоряващи винта), а за в бъдеще може да се извърши отново оперативно лечение за сваляне на металната остеосинтеза.

Проведено й е медикаментозно лечение с вливане на водно-солеви разтвори, антикоагулант (Клексан), обезболяващи (Дексофен, Трамал,

Перфалган), антибиотици (Сулперазон,

Ефлоран), кортикостероид (Урбазон), отхрачващи (Мукосолван), диуретик (Фурантрил) и оперативно лечение - открито наместване на фрактурите на подбедрицата с вътрешна фиксация на тибиа

(голямопищялна кост) и фибула

(малкопищялна кост) с 27 см. плака (с два проксимални перкутанни винта и дистално два перкутани застопоряващи винта).

За период от около шест месеца е търпяла болки и страдания, като за първия месец те са били с интензивен характер. С оглед и наличието на остеопороза, възможни са появата на болки в областта на фрактурите и за в бъдеще при по-голямо натоварване, промяна на времето, а и немотивирано. При правилно протекъл оздравителен период, който би следвало да продължи около шест месеца, /няма приложена медицинска документация, в която да са отразени усложнения в оздравителния период/, няма да има трайни последици за здравословното състояние на ищцата.

В хода на настоящото производство, на 06.05.2019 г., първоначалната ищца по делото П.А.Д. почина и съдът конституира като ищци по делото нейните наследници – внуците й.

За доказване механизма на станалото ПТП и във връзка с направените оспорвания на същия, по делото е изслушан като свидетел водачът на лекия автомобил А.Г.А., посочен от ответника.

В показанията си той заяви, че катастрофата е станала през м. юни 2017 г. в ж.к. Младост 3, пред жилищен блок 333, между вх. Б и вх.

В. Според свидетеля предблоковото пространство не е паркинг, но колите спират от двете страни. След като си спрял, единственият начин за излизане е на заден ход. Г. се уверил, че зад него няма никой и потеглил. На 5 м. от него е имало спрян голям бус без стъкла.; В момента, в който е започнал да се движи на задна скорост, зад белия бус се показали две жени – едната водела другата, възрастната, била й придружител. Свидетелят твърди, че те са изскочили изневиделица зад буса, усетил е удар в този момент.

Излязъл и видял, че едната жена била точно зад колата, а възрастната жена била легнала до колата, плътно вляво, до лявата задна гума, без следи от удар.

Констатирал на място, че има счупен крак. Извикали бърза помощ и изчакали полицията да дойде. На мясятото няма знаци, няма и място, обозначено за пресичане, няма тротоар, нито място за пешеходци. Времето било ясно. От мястото на тръгване на автомобила на Г. до буса разстоянието е било 10 – 15 м., бусът бил навлязъл в самата пътека, зад него не е било възможно да се види какво се случва, закривал гледката. За това свидетелят е видял двете жени, които пресичали чак когато се изравнил с буса. Ударът е станал със задната лява част на лекия автомобил. По – нататък в показанията си водачът на лекия автомобил заяви, че бусът е бил перпендикулярно на неговото движение, както и всички други коли, но бусът е бил по – голям, подавал се е два метра от общата редица.издаден напред, пречел е на видимостта. Според него двете пешеходки, когато ги е възприел, са се движели бавно, а придружителката – по младата жена, говорела по телефона.

Отново по искане на ответната страна и във връзка с възраженията й за съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат, по делото бе назначена съдебна авто – техническа експертиза. Според вещото лице, от приложените по делото доказателства се установява, че мястото на удара се намира на паркинга пред бл. № 333, вх. 3, съответно: -по дължина на паркинга – на 2,0 ÷ 3,0 м. след ориентира /началото на вх.3/, считано по посоката на движение на заден ход /от вх. 1 към вх.4/ и - по широчина на платното за движение - на 7,0 ÷ 7,5 м. вдясно от левия край на паркинга, считано в същата посока.

Липсват данни за наличие на пътна маркировка и вертикална сигнализация в участъка от пътя, където е настъпило пътнотранспортното произшествие, няма и такива за наличие на пешеходна пътека.

Все пак, следва да се има предвид, че мястото, където е настъпило произшествието е улица, която се намира в междублоково пространство на която паркират от двете й страни автомобили, и вероятността да липсват такава сигнализация, маркировка и пешеходни пътеки е много голяма.

По платното за движение не е имало препятствия, ограничаващи видимостта , освен паркирани автомобили от двете страни на улицата. Няма и данни къде се е намирала пострадалата пешеходка в момента, когато е предприела придвижване по пътя, както и къде се намирал в този момент лекият автомобил, поради което и не може да бъде определено каква е била видимостта на пешеходката.

Материалите по делото показват, че П.Д. се е движела по платното за движение в момента, когато лекият автомобил е започнал движение на заден ход, като в този момент е била с гръб към него и, следователно, е възможно тя да не може да види автомобила. Освен паркираните автомобили от двете страни на пътя не е имало други препятствия, които да ограничават видимостта й.

По – нататък експертът е обсъдил показанията на свидетеля Г. – воачът на лекия автомобил, причинил катастрофата, и е достигнал до извода, че, ако се приемат неговите показания, двете пешеходки би следвало да пресичат пътното платно, а не да се движат надлъжно по него, с гръб към движещият се на заден ход автомобил. Оттук и изводът, че бусът който се е показвал на два метра извън паркираните вляво автомобили, е ограничавал видимостта на водача към пешеходеца.

С оглед на пътната обстановка, движение на заден ход, липса на деформации по автомобила освен забърсвания по заден ляв калник, от техническа гледна точка, според вещото лице, може да се приеме, че скоростта на движение на автомобила е била ниска - около 5 км/ч, а опасната зона за спиране на лекия автомобил „Форд Фокус” в конкретната пътна обстановка и условия при скорост на движение 5 км/ч е била около 2 метра.

Вещото лице прави извод, че ударът за водача на лекия автомобил би бил технически предотвратим ако при движението му на заден ход, водачът се е убедил по несъмнен начин, че пътят е свободен и няма да застраши останалите участници в движението.