Определение № 522 от 30.09.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 522 гр. София, 30.09.2026 г.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Светозар Люб. Георгиев

Анабела Д. Нинова като разгледа докладваното от Недялка Николова Въззивно частно наказателно дело № 20261800600686 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 НПК, образувано по частна жалба, подадена от подсъдимия Р. А. Т., срещу определение рег. № 554 от 11.09.2026 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д.

№ 304/2025 г. по описа на районен съд - И., проведено на 08.09.2026 г.

Определението се обжалва в частта, с която първоинстанционният съд е приел, че в хода на досъдебното производство не е допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4 от НПК, както и в частта, с която съдът е потвърдил мярката за неотклонение „подписка“ и мярката за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Р. Б.“, изпълнявани спрямо подсъдимия Р. А. Т..

С жалбата се предявява и оплакване, че обжалвания съдебен акт е постановен при съществено противоречие между волята на съда, изразена в мотивите и в диспозитива, което води до неяснота на мотивите и съставлява съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяната му. Конкретно се сочи, че в противоречие с мотивите, където съдът е приел, че не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила при формулиране на обвинението, в диспозитива е указано на страните, че определението подлежи на обжалване „в частта, в която е прието, че са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения“.

Изтъкват се доводи, че районният съд не е извършил самостоятелна и пълна проверка по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, а се е позовал общо на предходно определение на С. окръжен съд и на липсата на нови възражения. Посочва се, че не са обсъдени редица писмени становища, искания и доказателства, сочени от подсъдимия, включително възраженията относно: липсата на конкретни факти за общ умисъл; липсата на данни за знанието му за измамния сценарий; неконкретизирано помагаческо поведение; неяснота дали е обвинен за получаване на вещ, предаване на пари или последващо участие в престъпна схема; искането за отделянето на производството срещу неустановените извършители; ограничаването на правото на защита. Твърди се, че обвинителният акт не индивидуализира достатъчно обективните и субективните признаци на твърдяното помагачество към измама, извършена от неустановено лице. Според жалбоподателя липсата на мотиви и на отговор на основните възражения на защитата представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания съдебен акт.

По мерките за процесуална принуда се поддържа, че съдът не е обсъдил в пълнота 1 новите медицински обстоятелства, а именно - новодиагностициран тежко декомпенсиран захарен диабет, изискващ постоянно инсулиново лечение; значителна загуба на тегло и тежко влошено общо състояние; онкологично заболяване и активно наблюдение, проведено лечение и необходимост от специализирани изследвания и терапии. Жалбоподателят счита, че потвърждаването на мярката за неотклонение „подписка“ е декларативно мотивирано и не отчита необходимостта от пътувания за лечение, възможността за спешна хоспитализация и кумулативния ефект на заболяванията. Подчертава се и противоречието, че съдът едновременно е потвърдил мерките и е допуснал съдебно-медицинска експертиза, която да установи дали здравословното състояние позволява прилагането им. Относно забраната за напускане на страната се твърди, че не е установен конкретен риск от укриване извън Б..

Според жалбоподателя съдът се е позовал само на тежестта на обвинението, без да отчете установения адрес, явяването по делото, медицинското състояние и необходимостта от лечение.

Жалбата съдържа и искане за отвод на състава на С. окръжен съд, постановил предходни определения по същото дело, тъй като този състав вече е изразявал становище относно редовността на обвинителния акт, мерките за неотклонение и процесуалното поведение на подсъдимия. Поддържа се, че това поражда обективно съмнение в безпристрастността му. Иска се жалбата да бъде разгледана в открито съдебно заседание и съдът да отмени определението в частта по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК и да върне делото за отстраняване на съществените процесуални нарушения, евентуално да го отмени като неясно, противоречиво и немотивирано; да отмени мерките за процесуална принуда „подписка“ и „забраната за напускане пределите на страната“, евентуално да даде рамково разрешение за всички медицински пътувания и хоспитализации; да приеме медицинските документи като доказателства за съществена промяна в обстоятелствата относно здравословното състояние на подсъдимия; да съобрази, че назначаването на съдебномедицинска експертиза показва наличие на неизяснен медицински въпрос.

Настоящият въззивен състав, след като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, атакуваното определение на Районен съд - И. и материалите по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК и от страна, процесуалноправно легитимирана да обжалва постановения съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна и съображенията за това са следните:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл.

247, ал. 1, т. 1 НПК - по обвинителен акт, внесен от районна прокуратура - С., ТО - И., с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Р. А. Т. за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК - затова че на 13.05.2024 г. около 16.30 часа в гр. К., обл.

Софийска, на ул. „Т.“, в близост до блок № 11, действайки в съучастие с неустановено по делото лице - извършител, като помагач, с цел да набави за себе си и за неустановеното лице имотна облага, умишлено улеснил извършването на измама, като спомогнал предаването на парична сума от К. М. С. от гр. К., у която от неустановеното лице било възбудено заблуждение, че с това помага на своя син във връзка с настъпило пътно-транспортно произшествие с пострадал, и с това й причинил имотна вреда в размер на 5000,00 лв.

С първото по ред атакувано определение рег. № 6/13.01.2026 г. от проведено разпоредително заседание на 08.01.2026 г. първоинстанционният съд е приел, че в хода на досъдебното производство и най-вече след привличане на подсъдимия към наказателна отговорност със съставяне и връчване на обвинителния акт, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в разрез с правото на защита на същия.

В проведено пред въззивната инстанция производство - също първо по ред, при цялостната служебна проверка по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, съдът е достигнал до извод за наличие на необходимото и достатъчното съдържание на съставомерни признаци и на единство и кореспонденция на обвинителния акт във всичките му части, съгласно закона и съдебната практика по прилагането му – ТР на ОСНК № 2/2002г.

2

Следва да се посочи, че съставът на измамата се изчерпва с възбуждане или поддържане на заблуждение, което мотивира пострадалия да извърши имуществено разпореждане, от което настъпва имотна вреда. Престъплението е довършено именно с този акт на разпореждане и настъпването на вредата, а не с последващото вътрешно разпределяне или предаване на получените пари между съучастниците. В този смисъл е Решение № 50152 от 12.01.2023 г. на ВКС по н. д. № 337/2022 г., I н. о., НК, според което помагачеството може да предшества или съпътства изпълнителното деяние само до момента на довършване на престъплението, а измамата е довършена с имущественото разпореждане, причиняващо вредата.

Твърденията в настоящата жалба за допуснати съществени нарушения на процесуални правила не могат да бъдат възприети. Неоснователно е посоченото в жалбата, че съдът от първата инстанция не се е произнесъл по възраженията на защитата относно недостатъци на обвинителния акт, както и че първоинстанционният съд неправилно е отказал да ги обсъди. В НПК е въведен институтът на разпоредителното заседание, в рамките на което се разглеждат възраженията за допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно чл. 248, ал. 3 НПК в последващо съдебно заседание пред първоинстанционния, въззивния или касационния съд не могат да се правят възражения за нарушения по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, ако те не са били своевременно поставени в разпоредителното заседание или вече са били преценени като несъществени.

В конкретния случай с определение на С. окръжен съд от 18.02.2026 г. по в.ч.н.д № 129/2026 г. е отменено определението от 08.01.2026 г., постановено в първото по ред разпоредителното заседание по н.о.х.д № 304/2025 г. на РС - И., с което делото е било върнато за разглеждане по същество. Въззивният съд е приел, че обвинителният акт съдържа всички изискуеми реквизити съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ВКС. Поради това, след като възраженията срещу съдържанието и качеството на обвинителния акт вече са били отхвърлени като неоснователни с окончателен въззивен акт, възможността те да бъдат поставяни отново е преклудирана. Следователно първоинстанционният съд не е разполагал с процесуална възможност да ги разглежда повторно и да се произнася по тях /Решение № 76 от 13.02.2025 г. на ВКС по н.д. № 687/2024 г., 1 н.о., НК/.

Неоснователни са и доводите, поддържани от жалбоподателя, че съдът не е обсъдил надлежно новопредставените медицински документи, не е отчел влошеното здравословно състояние на подсъдимия и без достатъчна фактическа основа е приел, че липсват основания за отмяна на изпълняваните спрямо него мерки за процесуална принуда.

Съгласно чл. 270, ал. 1 НПК въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да бъде поставян по всяко време на съдебното производство, но ново искане в съответната инстанция е допустимо при промяна на обстоятелствата. По силата на чл. 270, ал. 3 НПК същият ред се прилага и по отношение на исканията за мярката „Забрана за напускане пределите на Р. Б.“.

От материалите по делото се установява, че по отношение на същите две мерки вече е налице произнасяне на въззивната инстанция с Определение от 05.05.2026 г., с което след тълкуване по реда на чл. 414, ал. 1 НПК е отменено определението на първоинстанционния съд за отмяна на мярката за неотклонение „Подписка“ и на мярката „Забрана за напускане на пределите на страната“, като самите мерки са потвърдени с окончателен съдебен акт.

Следователно при настоящото разглеждане съдът не дължи повторна абстрактна проверка на вече разрешения въпрос, а единствено преценка дали след този окончателен въззивен акт са настъпили такива нови и релевантни факти, които да обуславят изменение или отмяна на мерките по реда на чл. 270, ал. 1 НПК.

Именно в този смисъл е и практиката, че производството по чл. 270 НПК се развива при твърдение за настъпили нови обстоятелства, а не като средство за повторно разглеждане на вече разрешен спор относно нуждата от процесуална принуда /Определение от 29.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 1337/2016 г., III н. о., НК/.

3

В случая представените от подсъдимия медицински документи не обосновават необходимост от незабавна отмяна на мерките. На първо място, влошеното здравословно състояние само по себе си не води автоматично до отпадане на мерките за процесуална принуда. Релевантният въпрос е дали това състояние изключва процесуалната необходимост от тях или прави изпълнението им несъвместимо с основни медицински потребности. Съдът не разполага със специални медицински знания, за да направи окончателен извод единствено въз основа на приложени епикризи и амбулаторни документи. В практиката на ВКС изрично е прието, че когато се твърдят обстоятелства, свързани с тежко здравословно състояние, съдът не може да се произнесе по същество само въз основа на частни медицински документи, а при необходимост следва да ползва специални знания чрез експертиза.