Решение № 2306 от 17.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2306 гр. Пловдив, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20215330205718 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 22-007263 от 24.02.2021 г., издадено Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. София, с което на „Микс констръкшън“ ООД с ЕИК 175159754, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ вр. чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ.

Дружеството жалбоподател моли да се отмени НП. Съображенията са свързани с допускане на съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на нарушителя по отношение на нарушената правна норма, която се твърди да е тази по чл. 416, ал. 1 от КТ, а не тази по чл. 415, ал. 1 от КТ.

Дружеството жалбоподател не се представлява в съдебно заседание.

Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Обсъжда подробно възражението на жалбоподателя, като подчертава, че основанието за налагането на санкцията, както и самата нарушена норма е тази по чл. 415, ал. 1 от КТ. Приема нарушението за доказано. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 27.05.2020 г. дружеството жалбоподател „Микс констръкшън“ ООД 1 сключило в гр. Пловдив с „Групама застраховане“ ЕАД застрахователна полица по групова застраховка „злополука“ № *** в качеството си на работодател. В списъка на застрахованите лица към предложение №*** за сключване на групова застраховка срещу името на „А. С. м.“ на длъжност „***“ на база определяне на застрахователната сума по застраховка „трудова злополука“ посочило месечна брутна работна заплата в размер на 1000 лв. Същевременно от фиша за работната заплата на лицето за месец април 2020 г. се установява, че месечната му брутна работна заплата към момента на сключването за застраховката е в размер на 1775,28 лв.

Във връзка с постъпил сигнал в ДИТ-София свързан и със смъртта на работника била извършена проверка на дружеството. Тя се осъществила от свидетелката Г.В. на длъжност „***“ към дирекцията. От дружеството били изискани документи и при прегледа им на 05.02.2021 г. инспекторката установила посочените по-горе обстоятелства. За проверката бил съставен протокол за извършена проверка № ПР2035971/09.02.2021 г. и били издадени предписания към дружеството. Отделно от това и направила служебна справка до информационните масиви на НОИ, до които имала достъп по служебен път, и установила, че лицето М. е бил осигуряван за работната му заплата в размер именно на 1775,28 лв.

Установява се, че лицето А. М. е сключил с дружеството жалбоподател трудов договор № КС-09/10.05.2019 г. за длъжност „***“, клас по НКПД: 7. Управители на дружеството жалбоподател към момента на нарушението (както и приключване на съдебното следствие) били С. П. И. и П. С Х..

Въз основа на резултатите от проверките бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 22-007263/09.02.2021 г. за нарушение на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ (Наредбата) вр. чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и *** на П. С Х., за което е представено заверено копие на нотариално заверено пълномощно. На същото лице е връчен и актът и се е подписало на него, като в мястото на възражения не е отразило такива. Не е постъпило писмено възражение срещу акта.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на дружеството била наложена на основание чл. 413, ал. 2 от КТ имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушението.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Г.

В. – актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, протокол за извършена проверка № ПР2035971/09.02.2021 г., застрахователна полица № *** от 27.05.2020 г., списък към предложение № ***, фиш за работна заплата за месец април 2020 г., пълномощно с рег.

№ 705/30.06.2020 г. на Д. Д. рег. № 117 в район Районен съд гр. София, справка от НАП за данни за осигуряването на лице по ЕГН, копие от трудов договор и длъжностна характеристика, разпореждане № 29862/22.10.2020 г. на ТП на НОИ София град, писмо № У102321_1066#1 ОТ 13.11.2020 г. на ТП на НОИ - София град, молба-сигнал вх. № 20104471/30.12.2020 г., електронна справка по партида на дружеството в ТРРЮЛНЦ, Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на ИА „ГИТ“, заповед № ЧР-977/21.08.2017 г. на ИА „ГИТ“, ведно с длъжностна характеристика, заповед № ЧР461/28.01.2014 г., ведно с длъжностна характеристика.

Разпитан в съдебно заседания свидетелят потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В подробности споделя, че той е бил служителят, който е извършил проверката. Споделя, че е разгледал представените документи и е установил, че посочената месечна брутна заплата на работника М. е в размер на 1000 2 лв., което е с 775,28 лв. по-малко от фактическата месечна брутна работна заплата на лицето. Показанията му съдът намира за обективни, логични, последователни, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, сред които протокол за проверка, фиш за работна заплата от април 2020 г. и справка от НАП за данни за осигуряването на лице по ЕГН, поради което им дава вяра.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени всички изисквания по ЗАНН, обезпечаващи законосъобразното развитие на производството по налагане на административно наказание. Констатираха се нарушения на процедурата по съставянето на АУАН, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение, а именно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ вр. чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ.

Актът е съставен от компетентно лице, но не е спазена процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Той е съставен е в присъствието на двама свидетели, но не и пред надлежно упълномощен представител на дружеството жалбоподател. Установява се по делото, че актът е съставен в присъствието и връчен на В. И. Н. в качеството му на ***, за което е представено копие на нотариално заверено пълномощно с рег. № 705/30.06.2020 г. на Д. Д. рег. № 117 в район Районен съд гр. София. Съгласно текста на същото пълномощно П. С Х. в лично качество е упълномощил въпросното лице да го представлява и подписва от негово име и за негова сметка всички документи по проверки, извършвани от ДИТ гр. София и София област със седалище гр. София.

Същевременно административнонаказателното производство е образувано и приключило с акт спрямо дружеството „Микс констръкшън“ ООД, чийто управител съгласно партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ действително е и лицето П. С Х.. При това положение съдът приема, че актът е съставен и връчен на лице, което не разполага с власт да представлява дружеството нарушител, спрямо което е и издадено наказателното постановление. Представителството в административнонаказателното производство следва да бъде такова, което да изхожда от лицето, чиято отговорност се ангажира, особено в контекста на характера на производството – с което се налага санкция за извършено нарушение. В този смисъл за легитимен представител на нарушителя следва да се приема само лице, което е представило пълномощно от дружеството жалбоподател. Тоест от негов законов представител, какъвто е управителя му, но изключително в това му качество. Безспорно е, че юридическите лица са самостоятелен субект на правото, но, за да действат в правния мир, това се осъществява от техните управителни органи. Последните от своя страна могат да извършват действия както в лично качество, така и като член от управителния орган на дружеството. Това разграничение е особено съществено, доколкото единствено и само въз основа на него може да се разграничи субекта, който би бил обвързан от юридическото действие на физическото лице. Затова и след като се установи, че по делото лицето, управител на дружеството, е упълномощило друго лице, което да го представлява, но в лично качество, а не като управител и представител на дружетвото, то това представителство не би могло да обвърже дружеството нарушител. Не е следвало въобще актът да бъде съставен в присъствието на този *** и връчен му за запознаване, тъй като той не е разполагал с представителна власт, обвързваща дружеството. Като е сторено това, е допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила в процедурата по съставяне на АУАН, което не е отстранимо, и 3 ограничава правата на дружеството жалбоподател, доколкото последното не е могло да се представлява, оттам и защити, при съставянето на акта. Това обуславя и отмяна на обжалваното наказателно постановление. В горния смисъл и Решение № 720 от 09.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 72 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено).

От правна страна съдът намери следното:

Без да се изоставя възприето становище за допускането на съществено нарушение на процесуалните правила следва да се маркира, че на базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ вр. чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ. Посочената норма гласи, че застрахователната сума по застраховка „Трудова злополука“ се определя на базата на месечната брутна работна заплата на застрахованите работници и служители към момента на сключване на застраховката, като работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Установява се по делото, че месечната брутна работна заплата на работника М. към момента на сключване на застраховката е била в размер на 1775,28 лв.

Същевременно застраховката е била сключена при посочена от работодателя месечна брутна работна заплата в размер на 1000 лв., която е по-ниска от действителната. При това положение работодателят не е сключил застраховка „трудова злополука“ съобразно действителното положение, а оттам и не е застраховал работника при настъпване на събитието да се получи действителното дължимо застрахователно обезщетение, а е ощетил наследниците на лицето със сума със 74 462,50 лв. по-малка от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на работника.

Разпечатката съдържа 33 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6db582a8-c6c1-4c7f-a184-d218bd9d5074