Определение № 1078 от 07.04.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1078 гр. София, 07.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20248002902078 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ню Лего” ЕООД, чрез адв. К. Т. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 268/23.04.2024 г., постановено по в. т. д. № 181/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което изцяло е отменено решение № 1587/19.12.2023 г., постановено по т. д. № 691/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-21 състав, и вместо него изцяло е отхвърлен предявеният от „Ню Лего” ЕООД срещу ЗД „Бул Инс” АД пряк осъдителен иск с правно основание 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от 62000 лв., представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Ж. П. К. вследствие на настъпилата на 14.04.2018 г. кончина на нейния баща П. К. К. при ПТП, причинено от В. И. Й., чиято деликтна отговорност е била обезпечена от ЗД „Бул Инс” АД през релевантния период чрез договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като предявеното парично вземане е придобито чрез два договора за цесия, сключени на 10.05.2018 г. и 17.07.2018 г., ведно със законната лихва от 10.04.2023 г. до окончателното заплащане.

1

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради неговата необоснованост – в противоречие с правилата на логическото мислене и при анализа на събраните по делото доказателства апелативният съд е достигнал до погрешния фактически извод, че носителят на процесното парично притезание - Ж. П. К., надлежно изцяло го е прехвърлила на трето за спора лице – „Източна консултантска компания” АД, като съобщението за тази цесия е достигнало до знанието на длъжника – ответното застрахователно дружество, преди уведомлението от този цедент за прехвърляне на същото парично вземане на ищеца в настоящото исково производство. В този смисъл, счита, че ответникът не е установил достоверната дата на уведомлението на цедента до длъжника за прехвърляне на релевантните вземания на „Източна консултантска компания” АД, като необосновано въззивният съд е достигнал до фактическото съждение, че то е получено от длъжника на 18.07.2018 г.

Поддържа, че апелативният съд е достигнал до тези необосновани изводи поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – необсъждане в съвкупност на всички събрани по делото доказателства.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 4 ГПК, както със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението е очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни въпроса, уточнени от касационната инстанция съгласно задължителните тълкувателни разяснения по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК: 1. „Как се разрешава въпросът за доказателствената тежест и за последиците от недоказването, за задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан?” (по този правен въпрос се твърди противоречие с решение № 95/21.07.2016 г. по т. д. № 1280/2015 г. на ВКС, I т. о.; решение № 50257/11.09.2023 г. по гр. д. № 2714/2021 г. на ВКС, IV гр. о.; решение № 71/08.07.2021 г. по гр. д. № 3189/2020 г. на ВКС, I гр. о.; решение № 61/07.07.2022 г. по гр. д. № 1659/2020 г. на ВКС, I гр. о. и решение № 61/07.07.2022 г. по гр. д. № 1659 /2020 г. на ВКС, I гр. о.); 2. „Как се разрешава въпросът за възпрепятстването на доказването по смисъла на чл. 161 ГПК, като основание съдът да приеме недоказания факт за съществуващ?” (по този правен въпрос се твърди противоречие с решение № 195/29.06.2016 г. по гр. д.

2

№ 665/2016 г. на ВКС, IV гр. о.; решение № 190/25.01.2021 г. по гр. д. № 4079/2019 г. на ВКС, IV гр. о. и решение № 195/29.06.2016 г. по гр. д. № 665/2016 г. на ВКС, 4 IV гр. о.); 3. „Как се разрешава въпросът за доказателствената сила на показаната в частния автентичен документ дата, според изричната разпоредба на чл. 181, ал. 1 ГПК” (по този правен въпрос се твърди противоречие с решение № 50117/08.08.2023 г. по т. д. № 113/2021 г. на ВКС, I т. о.; решение № 89/30.09.2020 г. по гр. д. № 3827/2019 г. на ВКС, IV гр. о.; решение № 32/03.08.2020 г. по т. д. № 423/2019 г. на ВКС, II т. о. и решение № 167/03.07.2018 г. по гр. д. № 4020/2017 г. на ВКС, IV гр. о.) и 4. „Как се разрешава въпросът за задължението на въззивния съд да извърши съвкупна преценка на всички доказателства, данни по делото и доводи на страните при постановяване на решението си” (по този правен въпрос се твърди противоречие както със задължителната практика – по т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, така и с казуалната - решение № 15/30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4604/2014 г., IV г. о. и решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., II т. о.).

Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения за неоснователност на касационните основания, изложени в нея.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, II отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните в настоящото съдебно производство не съществува спор, а и от представеното споразумение от 27.08.2018 г. се установява, че ответникът извънсъдебно е признал възникването на неговата договорна отговорност като застраховател по отношение на Ж. П. К. – пострадала вследствие на кончината на нейния баща, настъпила при ПТП на 14.04.2018 г., като през релевантния период деликтната отговорност на виновния водач на процесното МПС е била обезпечена чрез сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска 3 отговорност” на автомобилистите – ответният застраховател е признал, че дължимото застрахователно заместващо обезщетение за причинените на този пострадал неимуществени вреди от смъртта на нейния баща възлиза на сумата от 160000 лв. Тя е заплатена от застрахователя на „Източна консултантска компания” АД, след като на 18.07.2018 г. е получил уведомление от кредитора (бенефициера) по процесния договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите Ж. П. К., че е цедирал цялото си вземане, представляващо обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие към „Източна консултантска компания” АД. Въззивният съд е приел, че ищецът основава своята активна материалноправна легитимация по предявения осъдителен иск за сумата от 62000 лв. въз основа на два договора за цесия, като Ж. П. К. е уведомила на 24.07.2018 г. ответника, че е цедирала част от вземането си в размер на исковата сума.

Апелативният съд е изяснил, че съгласно правната норма на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В доктрината и в съдебната практика договорът за цесия се дефинирал като съглашение, при което се осъществява промяна в облигационната връзка чрез промяна на активната страна в нея - това е договор за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Тъй като този транслативен договор е каузален, неформален и консенсуален, с постигането на съгласие между страните вземането преминава от цедента върху цесионера, т. е. последният придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права - чл. 99, ал. 2 ЗЗД. По отношение на длъжника договорът за цесия не поражда действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Съобщението до длъжника обаче не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните по договора, поради което вземането преминава върху цесионера със самото му сключване. Страни по договора за цесия са цедентът и цесионерът – това съглашение не поражда нови права и/или задължения в правната сфера на длъжника, а променя само лицето, на което той трябва да изпълни. Длъжникът не е страна по договора за цесия, независимо че договорът е от значение за него - с оглед надлежното изпълнение на задължението и освобождаването му от отговорност (той не 4 може да иска унищожаването на договора, развалянето му или прекратяването му, тъй като това са права, които законът е предоставил на страните по него; тези права биха могли да се упражнят от трети спрямо договора лица само по силата на изрична правна норма, каквато не уредена по отношение на договора за цесия). След като е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД от предишния кредитор за извършената цесия, длъжникът може да осъществи надлежно изпълнение на новия кредитор и това изпълнение ще има правопогасителен ефект. Законът не е вменил в задължение на длъжника да извършва проверка дали новият кредитор е придобил вземането валидно, поради което за действителността на изпълнението е ирелевантно дали договорът за цесия съществува, или страда от пороци и какви са те. Обратното би означавало при спор за надлежността на изпълнението да се поставят въпросите за това как и в какъв обем следва да се извършва преценката от длъжника за валидността на договора за цесия и дали е положена дължимата грижа за установяване на правата на новия кредитор. В случай че длъжникът е изпълнил след надлежно уведомление по чл. 99, ал. 4 ЗЗД на новия кредитор – дори и при липса на договор за цесия, той се освобождавал от задължението си, а първоначалният кредитор следвало да насочи претенциите си към новия кредитор, поради което длъжникът нямал интерес да изследва наличието и валидността на договора за цесия след получаване на уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД - такъв интерес липсвал и преди този момент, тъй като изпълнението на новия кредитор би могло да бъде отказано само поради липсата на уведомление.

Апелативният съд е приел, че до получаване на съобщението от длъжника цесията създава едно релативно правно състояние, като в този случай се счита, че вземането е прехвърлено само в отношението цедентцесионер, а по отношение на всички останали правни субекти цедентът е титуляр на вземането. Изрично в разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД е регламентирано, че цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. С ТР № 142-7/1954 на ОСГК на ВС е прието, че единствено съобщението, което е направено от цедента, е действително. За длъжника - до получаване на уведомлението, изпратено от цедента, правата на цесионера са във висящо състояние. Наистина, то създавало несигурност и възможност цедентът да прехвърли няколко пъти едно и също вземане. В този случай обаче съобщението за което и да е прехвърляне, пристигнало първо при 5 длъжника, ще възпроизведе действие и ще обезсили останалите. В случаите, в които е налице подобно недобросъвестно отношение от страна на цедента, въпросът трябвало да се разреши чрез спорове между самите цесионери, но не и с отправяне на искане към длъжника за повторно плащане, тъй като при положение, че е платил на първото получено уведомление, същият е изпълнил точно. Разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД била уредена в защита на длъжника.

Въз основа на така изложените правни съображения въззивният съд е заключил, че ответникът като длъжник по застрахователното правоотношение е получил първото уведомление за цедиране на притежаваното от кредитора вземане на 18.07.2018 г. Ищецът е оспорил достоверността на датата на получаване на уведомлението, като е поискал ответника да представи извлечение от регистъра, в който се завеждат постъпващите в дружеството пратки. Това процесуално задължение е изпълнено, като е представена и регистрационно-контролна карта за пратката – тези документи не били оспорени от ищеца. От тях се установявало, че на 18.07.2018 г. ответникът е получил уведомление от кредитора Ж. П. К. за прехвърляне на цялото вземане, представляващо релевантното застрахователно обезщетение, на „Източна консултантска компания” АД.