Определение № 4132 от 05.08.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4132 гр. София, 05.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Д.

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Касационно гражданско дело № 20258002104379 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. С. С. – Г. срещу въззивно решение № 3568 /09.06.2025 г. по в.гр.д. № 1646 /2025 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 22981 /18.12.2024 г. по гр.д. № 25320 /2024 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от З. С. С. - Г. срещу Военномедицинска академия - София, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.

Ответникът по касационната жалба Военномедицинска академия - София (по нататък и ВМА - МБАЛ – София) в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от страна по делото в предвидения в закона срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

Ищцата е работила при ответника като лекар със специалност психиатрия.

Ищцата е уволнена на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст със заповед от 21.02.2024 г..

Ищцата твърди, че е придобила и упражнила това свое право още на 23.09.2017 г., а през 2022 г. е сключила допълнително споразумение с работодателя, с което мястото и характерът на работата и са били променени, 1 като страните са се съгласили да възникне ново срочно трудово правоотношение след като ищцата е придобила и упражнила правото си на пенсия, поради което работодателят не е имал право да я уволни на посоченото основание, а на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ.

Въззивният съд е обсъдил доводите на жалбоподателката ищца след като е осъдил събраните по делото доказателства и е установил фактите, които имат значение за спора.

Извършил е преценка дали с допълнителното споразумение от 2022 г., в което е посочено, че сключено на основание чл.119, ал.1 КТ, е сключен нов трудов договор или е налице изменение на съществуващия между страните трудов договор, като е съпоставил длъжностните характеристики на за двете лекарски длъжности.

Въззивният съд е отчел следните обстоятелствата: дали е прекратено предходно правоотношение, т.е. изрично прекратен и сключен наново трудовият договор между страните, дали е запазена страната - работодател, дали се преминава от безсрочен в срочен договор или обратното, дали има само промени в длъжността или функциите, т.е. дали е сключен за нова трудова функция - друга длъжност, при която се изпълнява различна по характер трудова функция, такава, каквато до този момент работникът не е изпълнявал, с което трудовото правоотношение се е трансформирало в ново такова, дали промяната на трудовите функции на длъжността се изразява в премахване на съществувалите и включване на съществено нови по своята характеристика трудови функции.

Въззивният съд е приел, че в конкретния случай при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, с допълнителното споразумение от 2022 г. не е бил прекратен старият трудов договор, а само е била променена длъжността, доколкото изрично старото правоотношение не е прекратено и сключено наново, страните по правоотношението са запазени, а измененията в голямата си част касаят факултативни елементи, а задължителните елементи не се изменят съществено.

Въззивният съд е приел, че преминаването от безсрочен в срочен договор е по изричното желание на работника, че в действителност е включена клауза за изпитване, но по преценка на въззивния състав тя е недействителна, тъй като разликата между трудовата функция на заеманата и новата длъжност е несъществена и се състои в добавяне на организационни задължения за 2 заеманата длъжност, при запазване на останалите. В останалата част (длъжност, място на работа, размер на трудовото възнаграждение, основно и допълнително, работно време) допълнителното споразумение е действително.

Промяната в длъжността не води до изпълняване различна по характер трудова функция, доколкото видно и от длъжностната характеристика работникът продължава да изпълнява същата трудова функция (лекар, психиатър), с включване на допълнителни задължения, които не се открояват съществено при преценка за идентичност на трудовите задължения, т.е. не е налице съществено изменение за друга длъжност, при която се изпълнява различна по характер трудова функция, такава, каквато до този момент работникът или служителя не е изпълнявал. Когато първоначално изпълняваната от работника длъжност включва в обема си и трудовите функции на длъжността, на която впоследствие е преназначен, не е налице нова длъжност поради липса на съществено изменение на трудовите задължения. По отношение на последното въззивният съдът е изходил от естеството на работа и свойствените задължения за длъжността. Въззивният съдът е приел, че при липса на възлагане на нова трудова функция на ищеца в съществените й задължения следва, че не е налице трансформация на старото трудово правоотношение в ново, при което старото е прекратено.

Така въззивният съд е приел крайния извод, че работодателят законосъобразно е упражнил правото си да прекрати договорната връзка на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, поради което искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен, съответно като обуславящ останалите искове - неоснователни са и тези по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

В изложението си на основания за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател З. С. С. – Г. поставя следните въпроси, за които твърди, че осъществяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. Ако между страните по съществуващ трудов договор е постигнато писмено споразумение за изменение на осъществяваната трудова функция, действителна ли е уговорката за срок за изпитване?

2. Следва ли да се счита, че с изменението на мястото на работа, длъжността, работната заплата, работното време, срокът на трудовия договор, въвеждането на срок за изпитване за новата длъжност, срокът на предизвестието за 3 прекратяване на трудовия договор, възниква ново трудово правоотношение, независимо че посочените изменения са извършени с допълнително споразумение за изменение на заварено трудово правоотношение?

3. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, по кой ред следва да се прекрати нововъзникналото трудово правоотношение, когато работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди то да е възникнало, по чл.328, ал.1, т.10 КТ или по чл.328, ал.1 т. 10б КТ?

Първият въпрос не е обуславящ поради следното:

Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, обуславящият въпрос е дали с допълнителното споразумение от 2022 г. между страните по делото е сключен нов трудов договор или е налице изменение на съществуващия между страните трудов договор по реда на чл.119 КТ.

Въпросът можеше да е обуславящ, ако въззивният съд беше приел, че уговорката за срок за изпитване е недействителна и има за последица недействителността на останалата част от допълнителното споразумение от 2022 г., която съдържа уговорки за длъжност, място на работа, размер на трудовото възнаграждение, основно и допълнително, работно време.

Въззивният съд е приел, че уговорката за срок за изпитване в допълнителното споразумение от 2022 г. е недействителна, но че тя не се отразява на останалата част от допълнителното споразумение от 2022 г., което обвързва страните, както твърди и ищцата.

Въззивният съд е изследвал дали с действителната част от допълнителното споразумение от 2022 г. е било осъществено съществено изменение на трудовите задължения на ищцата, като е изхождал от естеството на работа и свойствените задължения за длъжността и е заключил, че при липса на възлагане на нова трудова функция на ищцата в съществените й задължения следва извод, че не е налице трансформация на старото трудово правоотношение в ново, при което старото да е прекратено.

Така въззивният съд е приел, че с допълнителното споразумение и длъжностната характеристика към него не е уговорено, че ищцата ще изпълнява различна по характер трудова функция, такава, каквато не е изпълнявала до този момент, а същата трудова функция.

Вторият въпрос не е обуславящ, той не е основан на приетото от въззивния съд, а на твърденията на ищцата, че с допълнителното споразумение от 2022 г.

4 е извършена такава промяна в трудовото правоотношение, която представлява нов договор между същите страни, които въззивният съд не е приел за основателни. Както беше посочено за мотивите му, въззивният съд, като е сравнил естеството на работа и свойствените задължения на заеманата и новата длъжност на ищцата, е установил, че между тях не е налице съществена разлика. Приел е, че не е извършена промяна, която да води до изпълняване различна по характер трудова функция, доколкото видно и от длъжностната характеристика работникът (ищцата) продължава да изпълнява същата трудова функция (лекар, психиатър), с включване на допълнителни задължения, които не се открояват съществено при преценка за идентичност на трудовите задължения, т.е. не е налице съществено изменение за друга длъжност, при която се изпълнява различна по характер трудова функция, такава, каквато до този момент работникът или служителят (ищцата) не е изпълнявал.

Въззивният съд е приел, че с действителната част от допълнителното споразумение от 2022 г. не е било осъществено съществено изменение на трудовите задължения на ищцата и е заключил, че при липса на възлагане на нова трудова функция на ищеца в съществените й задължения, следва извод, че не е налице трансформация на старото трудово правоотношение в ново, при което старото да е прекратено.

Така въззивният съд е приел, че с допълнителното споразумение и длъжностната характеристика към него не е уговорено, че ищцата ще изпълнява различна по характер трудова функция, такава, каквато не е изпълнявала до този момент, а същата трудова функция.

Третият въпрос не е обуславящ, тъй като по-горе беше прието, че първият въпрос не е обуславящ.

Поради изложеното не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски, а искането на ответника, чиято защита е осъществена от юрисконсулт, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно за сумата 51.12 евро (равностойността на 100 лева).

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 3568 /09.06.2025 г.

5 по в.гр.д. № 1646 /2025 г. на Софийския градски съд.

Осъжда З. С. С. – Г. да заплати на Военномедицинска академия - София, сумата 51.12 евро разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в касационната инстанция.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6