Определение № 146 от 05.03.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 146 гр. Благоевград, 05.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Илияна Стоилова

Величка Пандева като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20241200600212 по описа за 2024 година

Производството пред Окръжния съд е по реда на Глава 22 НПК и е инициирано по жалба от 02.02.2024 год. на Националното бюро за правна помощ (НБПП) против определение № 31 от 09.01.2024 г., постановено по н.о.х.д № 927/2023 год. по описа на РСБлагоевград.

С посоченото определение първоинстанционният съд, по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, е оставил без уважение искането на НБПП за присъждане на разноски за възнаграждение за адвоката, предоставил правна помощ на подсъдимия В. Е. Г. в производството пред същия съд, в размер на 840 лв. В жалбата се поддържа, че на осн. чл.189, ал.3 от НПК и указанията от Тълкувателно решение №4/19.02.2010 год. по т. д. № 4/2009 год. на ОСНК на ВКС, подсъдимият по делото – В. Е. Г., следва да бъде осъден да заплати сторените разноски за назначения му служебен защитник, като предоставената правна помощ на същия е допусната на осн. чл.23, ал.1 от Закона за правната помощ, а не на осн. чл.23, ал.2 от същия, както неправилно е приел БлРС. С оглед изложените мотиви с жалбата се отправя молба контролиращия съд да отмени атакуваното определение и да постанови ново, с което да се уважи направеното от НБПП искане.

След съобразяване на материалите по първоинстанционното дело, въззивният съд установи следното:

В досъдебното производството, младши разследващ полицай в 01 РУП-Благоевград е допуснал правна помощ на обвиняемия по ДП № 202/2022 г. на осн. чл.94, ал.1, т.6 от НПК, като за такъв с постановление от 08.06.2022 год. му е бил назначен служебен защитник, определен от АК-Благоевград – адв. П. Г. П.. Поради това и при задължителност в хипотезата на чл.94, ал.1, т.6 от НПК, с участието като защитник на адв. П. са проведени съдебните производства по реда на чл.64 от НПК. Този адвокат е взел участие и в съдебната фаза на наказателното производство, което е приключило с одобряването на споразумение за решаване на далото, сключено именно с този защитник. Преди това в РС-Сандански е получено писмо от НБПП с искане изплатените разноски по ДП № 202/2022 г. по описа на 01 РУ-Благоевград и ЧНД № 797/2022 г. по описа на РС-Благоевград за служебно назначения защитник да бъдат присъдени в полза на Бюрото. Към писмото е приложено решението, съгласно което на адвокат П. е присъдено възнаграждение от 590 лева за 1 осъществената от него защита на Г. по ДП № 202/2022 г. по описа на 01 РУП-Благоевград и ЧНД № 797/2022 г. по описа на РС-Благоевград. Като е съобразил крайния изход на делото и постъпилото искане от НБПП, със споразумението БлРС е осъдил подсъдимия да заплати по сметка на НБПП горепосочената сума.

След това в РС-Благоевград е получено ново писмо от НБПП с искане изплатените разноски за служебния защитник по н.о.х.д № 927/2023 год. по описа на РС- Благоевград да бъдат присъдени в полза на Бюрото. Към писмото е приложено решението, съгласно което на адвокат П. е присъдено възнаграждение в размер на 840 лева за осъществената от него защита на Г. по посоченото дело.

Въз основа на тези доказателства първоинстанционният съд е постановил обжалваното от НБПП определение.

Въззивният съд приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена от надлежно лице, в установения законов срок /определението е съобщено на НБПП на 29.01.2024 год./ и до компетентния съд, поради което е допустима. По същество тя е основателна по следните съображения.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително и тези за възнаграждение на служебно назначения защитник. Проведеното производство не прави изключение, следователно на същото основание Г. дължи заплащането на разноски за възнаграждение на служебния защитник. Според постулатите на ТР № 4/19.02.2010 г. по т. д. № 4/2009 г. на ОСНК на ВКС, когато подсъдимият бъде признат за виновен, същият дължи заплащане на разходите в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита. С § 8 от Закона за изменение и допълнение на Закона за правната помощ (обн. в ДВ бр. 102 от 23.12.2022 г.) действително е изменена разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП, като съгласно новия й текст системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В тези случаи лицето не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ. С посоченото изменение изрично е дерогирано общото правило на чл. 27а ЗПП вр. чл. 189, ал. 3 НПК, което е в смисъл, че при осъждане на подсъдимото лице, ползвало услугите на системата за правна помощ, същият заплаща сторените разноски от НБПП за назначения служебен защитник. Настоящият съдебен състав обаче намира, че процесният казус не попада под хипотезата на разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗПП, като въпросът за претендираните от страна на НБПП разноски следва да се реши съгласно общите разпоредби на НПК, като аргументите за това за следните:

Видно от приложените по делото материали от досъдебна фаза с постановление за назначаване на служебен защитник от 08.06.2022 г., младши разследващ полицай на основание чл.94, ал.1, т.6 от НПК е назначил адв. П. Г. П. за служебен защитник на обвиняемия В. Е. Г. по ДП № 202/2022 г. по описа на 01 РУ-Благоевград. В случая защитата на подсъдимия от адвокат е била безусловно необходима при условие, че е било направено искане по чл.64 НПК. Вярно е, че Г. е подал декларация, в която сочи като основание за назначаване на служебен защитник и липсата на финансови средства /като в тази връзка представил и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние/, но в същата декларация собственоръчно е написал, че желае да се ползва от правата си по т.2 – желае адвокатска защита, предоставена от служебен защитник, определен и назначен по реда на ЗПП, във връзка със случаите на задължителна защита. В тази връзка е и постановлението, с което разследващият полицай е допуснал правна помощ. Следва изводът, че правото на достъп до системата за правна помощ на В. Г. намира своето основание в разпоредбите на чл.94, ал.1, т.6 НПК и чл.23, ал.1 от ЗПП. А съгласно последно цитираната разпоредба ползването на услугите на професионален служебен защитник в този случай на задължително процесуално представителство не е безплатно и заплащане на разноски в полза на Бюрото се дължи (ако подсъдимият бъде признат за виновен, както се е 2 случило и в настоящата хипотеза с одобреното споразумение).

Предвид изложеното въззивният съд намира, че са налице предвидените в закона предпоставки подсъдимият В. Е. Г. да бъде осъден да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ – гр. София разноските за служебния му защитник по н.о.х.д № 927/2023 год. по описа на РС-Благоевград, а именно: подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение с влязло в сила споразумение, същият е бил представляван от служебен защитник, назначен по реда на Закона за правната помощ (ЗПП), на когото съгласно представеното решение на НБПП е било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 840 лева.

Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, като на осн. чл.345, ал.2 НПК въззивният съд следва да осъди подсъдимия В. Е. Г. да заплати сторените по делото разноски от НБПП по Решение № БГ-419-б-27962/2023 г. от 13.11.2023 г. в размер на 840 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.345, ал.2 във вр. с чл.306, ал.1, т.4, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 31 от 09.01.2024 г., постановено по н.о.х.д № 927/2023 год. по описа на РС-Благоевград и вместо него ОСЪЖДА В. Е. Г., роден на * г. в гр. Б., жител и живущ в същия град, *, *гражданин, неженен, с основно образование, безработен, с ЕГН **********, да заплати на Националното бюро за правна помощ по сметка: IBAN:

*** сумата от 840 /осемстотин и четиридесет/ лева, представляваща възнаграждение за служебно назначен защитник за предоставена правна помощ в производството по н.о.х.д № 927/2023 год. по описа на РС- Благоевград.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3