Определение № 2049 от 30.05.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2049 гр. Варна, 29.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100501107 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК и по реда на чл.436-7 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. при Ч. №5524/29.03.2023г., депозирана от Ч. А. М., ЕГН**********, срещу отказа на Ч. да уважи молба от 07.03.2023г. за прекратяване на изп. д. №20228080400964 на Ч. при ВОС З. Д., поради погасяване на дълга чрез извършено прихващане от длъжника, който отказ не е постановен изрично, но с оглед изпратена ПДИ до длъжника на 16.03.2023г. се твърди, че по същество е обективиран в ПДИ.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди се, че неправилно Ч. не е зачел погасителния ефект на направеното извънсъдебно и след това пред Ч. на 07.03.2023г. изявление за прихващане на вземанията на Ч. М. срещу М. Д., за които е висящо изп. д.

№672/2021г. на Ч. С. Янкова, със задълженията му по процесното изп. д.

№964/2022г. на Ч. З. Д. към М. Д., до по-малкото от тях (по процесното изп. д.). Прихващането е валидно, между две насрещни, установени от съд, еднородни и изискуеми задължения, а цесията, с която М.

Д. прехвърлила в полза на сегашния взискател Е. К. вземанията й от Ч. М., е недействителна или не е породила ефект спрямо длъжника поради ненадлежното му уведомяване. Поради това задълженията на М. към Д., предмет на изп. дело №964/2022г. на Ч. З. Д., са погасени изцяло чрез прихващане. И тъй като вместо да прекрати делото по молбата на длъжника Ч. Д. е изпратил ПДИ до длъжника на 16.03.2023г., връчена валидно на 23.03.2023г. с тези му действия Ч. по същество е постановил отказ по молбата на длъжника за прекратяване, който моли да 1 бъде отменен.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който се изразява несъгласие с оплакванията и доводите в жалбата, която се счита за неоснователна, за което се излагат съображения. Моли се за отхвърляне на жалбата.

Съдебният изпълнител представя мотивите си за обжалваните действия съгласно чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна, доколкото е подадена от надлежна страна, съдържа изискуемите за редовност реквизити и е надлежно администрирана. Молбата обаче съдебният състав на ВОС преценява за недопустима към момента, по следните съображения:

Изпълнително дело №20228080400964 на Ч. при ВОС З. Д. е образувано на 12.12.2022г. въз основа на молба от Е. К. и приложен изп. лист №387/07.12.2022г., издаден от ВОС въз основа на Решение №1492/24.11.2022г. по ВГД №2023100501737/2022г. по описа на ВОС. По силата на този изп. лист, Ч. А. М. е осъден да заплати на М. В. Д.: сумата от 4027,83 евро, представляващи сбора на полвината от заплатените от ищцата месечни вноски по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 13.08.2004г., сключен с „Банка ДСК" АД за периода 13.11.2013г.-20.08.2019г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска-20.12.2018г. до окончателното изплащане на главницата, на осн. чл.127, ал.2 ЗЗД вр.чл.32, ал.2 СК; и сумата от 1031,00 евро, представляваща общ размер на лихвата за забава върху заплатените вноски за периода от 13.11.2013г. до подаване на молбата 20.12.2018г., на осн. чл. 86 ЗЗД.

С молбата за образуване е предоставен договор за цесия от 12.12.2022г. с който М. В. Д., е прехвърлила вземането си по изп. лист от Ч. А. М. на Е. К., гражданин на Руската федерация, родена на 04.02.1972г., постоянно пребиваваща в България. Така образуваното изп. дело е със страни Ч. А. М.

(като длъжник) и Е. К. (като взискател).

Изготвена е ПДИ с изх. № 648/10.01.2023г. адресирана до Ч. А. М. чрез адв. Л. Ш., като към поканата е приложено уведомление по чл.99 от ЗЗД за цесията. ПДИ с уведомлението са връчени на адв. Ш., но последната е заявила писмено, че няма пълномощно за длъжника Ч. А. М. към този момент (тоест към м.12.2022г. и към м.01.2023).

На 07.03.2023г. е депозирана молба с вх. при Ч. №4221/07.03.2023г. от адв. Л. Ш., процесуален представител на длъжника Ч. А. М., с искане за прекратяване на изпълнителното дело, поради направено извънсъдебно и след това пред Ч. на 07.03.2023г. изявление за прихващане на вземанията на Ч.

М. срещу М. Д., за които е висящо изп. дело №672/2021г. на Ч. С. Янкова, със задълженията му по изп. дело №964/2022г. на Ч. З. Д. към М. Д..

2

Видно от материалите по изп. дело №964/2022г. на Ч. З. Д. и от посоченото в настоящата жалба, по изпълнителнот дело няма ясно и изрично произнасяне от Ч. по молбата от 07.03.2023г. С ръкописно разпореждане от същата дата Ч. само е изпратил препис от молбата на взискателя, без след това да е извършил произнасяне по нея.

На 16.03.2023г. е изпратена от Ч. покана за доброволно изпълнение до длъжника Ч. М., която съдържа предвидените в ГПК реквизити, без да обективира каквото и да било произнасяне по молбата от 07.03.2023г.

На 23.03.2023г. ПДИ е получена от длъжника, а на 29.03.2023г. е подадена жалбата, предмет на настоящото дело.

Съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. За да бъде допустимо това обжалване, както и обжалването на всяко друго действие на съдебния изпълнител, е необходимо действието да е извършено реално, т.е. да е налице изричен акт на СИ, с който се постановява отказ по молбата на длъжника за спиране или прекратяване на изпълнителното дело. Жалбата срещу липсата на произнасяне от СИ е безпредметна, тъй като при обжалване по чл.435, ал.2, т.6 от 2 ГПК следва отказът да е постановен с изричен писмен акт на СИ. Жалбата срещу т.нар.

„мълчалив отказ“, който да се извежда имплицитно от последващи изпълнителни действия, предприети от СИ (понятие, относимо към отказа на административен орган да издаде адм. акт, като за такъв се смята и непроизнасянето в срок), е недопустима по ГПК. Още повече, че с оглед правомощията на съда в производството по обжалване на действията на СИ, съдът не е овластен да извършва сам дължимото действие, по което няма произнасяне от СИ, съответно да задължава СИ да го извърши, а преценява законосъобразността на обжалвания реален акт на СИ. Защитата на длъжника срещу бездействието на Ч. да се произнесе по молбата му относно спиране или прекратяване на изп. производство се осъществява по исков ред по ЗЧСИ, чрез реализиране на дисциплинарната отговорност на СИ и/или чрез обжалване на следващото предвидено в чл.435, ал.2 от ГПК реално действие по изпълнителното дело. В горния смисъл обобщено е и съдебната практика, в това число: Определение №515/17.02.2020г. на САпС по в.гр.д. №633/2020г.;

Определение №880 от 12.03.2019г. на САпС по в. ч. гр. д. №648/2019г.;

Определение №515/17.02.2020г. на САпС по в.гр.д. №633/2020г.; Решение № 1034 от 28.08.2019г. на ВОС по в.гр.д. №1564/2019г.; и други.

В настоящия случай, както се посочи, е несъмнено от преписа на изп. д. и от самите твърдения в сезиралата съда жалба, че по подадената от длъжника на 07.03.2023г. молба за прекратяване на изп. д. №20228080400964 на Ч. при ВОС З. Д., поради погасяване на дълга чрез извършено прихващане от длъжника, произнасяне от Ч. няма. Поради това при подаване на жалбата е липсвал изискуемият и подлежащ на обжалване съдебен акт, правилността на който да може да бъде проверена от ВОС в настоящото производство. Такъв не може да се изведе имплицитно от 3 последвалата ПДИ, която има същинското си съдържание на такава по чл.428 от ГПК. Липсата на отказ на СИ по молбата за прекратяване на изп. дело обуславя недопустимост на жалбата, поради което и същата следва да бъде оставена без разглеждане, производството пред ВОС следва да бъде прекратено, а защитата на длъжника би могла да се осъществи по съответен/и от посочените по-горе начини.

С оглед на изложеното съдът не следва да разглежда отправената молба по реда на чл.438 от ГПК за спиране на изпълнението.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. при Ч.

№5524/29.03.2023г., депозирана от Ч. А. М., ЕГН**********, срещу отказа на Ч. да уважи молба от 07.03.2023г. за прекратяване на изп. д.

№20228080400964 на Ч. при ВОС З. Д., поради погасяване на дълга с извършено прихващане от длъжника, който отказ не е постановен изрично, но с оглед изпратена ПДИ до длъжника на 16.03.2023г. се твърди, че по същество е обективиран в ПДИ.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело №1107 по описа за 2023г. на Окръжен съд – Варна.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в едноседмичен срок от получаването на съобщението, на осн. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4