Акт от 25.09.2020, Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№....... гр. Велико

Търново,

25.09.2020 г.

Административен съд гр.Велико Търново – шести състав, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ изслуша докладваното от председателя адм. дело № 340 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК.

Молителят

Министерство на вътрешните работи – София, чрез представителя си иска изменение на определение №217 от 24.06.2020 година, постановено по административно дело №340 по описа на Административен съд – Велико Търново в частта му, с която е осъден да заплати на жалбоподателя С.В.М. *** разноските по делото от 410 лв. В молбата се поддържа, че в посоченото съдебно определение е налице допусната от съда очевидна фактическа грешка чрез постановяването на осъдителен диспозитив досежно субекта на разноските. Най – общо казано, аргументът на молителя да иска изменението на определението в частта му досежно разноските се състои в това, че директорът на структурата, в системата на която се намира административния орган издал оспорения административен акт, е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, като министерството не носи отговорност за задълженията на своите структури, които имат правен статут на юридически лица.

Ответникът по тази молба, С.В.М. ***, чрез представителя си заема становище за недопустимост, но основателност на молбата. Всъщност тази страна поддържа, че молбата за очевидна фактическа грешка е подадена от нелегимиран субект, който не е бил страна по делото по аргумент от чл.175, ал.1 от АПК, но е основателна по изложените в нея съображения.

Настоящата инстанция намира, че молбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Въпреки, че молителят поддържа, че определението на съда по делото е постановено при допусната от съда очевидна фактическа грешка по разума на чл.175, ал.1 от ГПК.

В осъдителната част от посоченото съдебно определение не е налице грешка в пресмятането, писмена грешка или подобна фактическа неточност от такъв порядък.

Разпоредбата има предвид грешки в техническия смисъл, които не са свързани с волята на съда по съществото на спора, а се отнасят до несъответствие между формираната му воля и външното й изразяване в писмения текст на решението /така например Решение № 2185 от 14.02.2013 г. на ВАС/. В частта от определението досежно разноските е точно посочено кой е обвързаният от задължителната сила на определението субект и какви са точните правни последици на постановеното определение.

С оглед характера на молбата и предвид параметрите на петитума и, настоящата инстанция приема, че се иска изменение на определението на съда в частта му досежно разноските чрез промяна на субекта на осъдителния диспозитив.

Според разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, по правилата на която се развива настоящото производство „В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.“. С оглед изпълнителната сила на процесната част на постановеното определение и по аргумент от чл. 404, т.1 от ГПК, правилото на чл.248, ал.1 от ГПК важи и за него.

С определението по АД №340/2020 година по описа на АСВТ, съставът на съда е оставил без разглеждане жалбата на С.В.М. *** против мълчалив отказ на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ по негово заявление за снемане на полицейска регистрация от 5.5.2020 година и е осъдил Министерството на вътрешните работи да заплати на жалбоподателя разноски от 410 лв.

Видно от самото определение, а и според разпоредбата на чл.230 от АПК, то подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок, който тече от момента на редовното връчване на съобщението за изготвянето му. На лист 41 от делото се намира разписката за връчването на обявлението, с което на ответника по делото е съобщено за изготвянето на определението и за възможността то да се обжалва в седемдневен срок. Видно от него е, че ответникът по делото е уведомен за постановеното определение на 02.07.2020 година. При това за него срокът да обжалва това определение е изтекъл на 09.07.2020 година, четвъртък, присъствен ден. Според разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК в този момент е изтекъл и срокът за подаването на искане за изменението или допълването на определението на съда досежно частта му за разноските. Видно е обаче от датата, вписана върху щемпела, установяващ изходящият номера на молбата на Министерството на вътрешните работи, че тя е 13.08.2020 година, т.е. далеч след изтичането на преклузивния по характера си срок по чл.248, ал.1 от ГПК.

Извън посоченото и независимо от него следва да се отбележи, че Министерството на вътрешните работи не е легитимирано да иска изменение на съдебното определение в частта му досежно разноските. Видно е от определението на съда, че страна по спора е директора на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР, а не самото министерство. Само на страните по спора принадлежи легитимацията да искат изменение на съдебен акт в частта му относно разноските, като нормата на чл.248, ал.1 от ГПК не може да се тълкува разширително.

Абсолютно същите биха били аргументите на съда в случай, че се приеме въпреки параметрите на молбата, че става въпрос за производство по поправка на очевидна фактическа грешка. Както правилно е констатирал и ответника по молбата, настоящият молител не попада в кръга на легитимираните лица, посочени в нормата на чл.175, ал.1 от АПК.

Следва молбата да се остави без разглеждане, като производството по чл.248, ал.1 от ГПК подлежи на прекратяване.

Водим от изложеното,

Административният съд – В. Търново, шести състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Министерството на вътрешните работи, с която се иска изменение на определение №217 от 24.06.2020 година, постановено по АД №340 по описа на Административен съд – Велико Търново в частта му за разноските и прекратява производството по делото в тази му част.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :