Решение № 323 от 13.10.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 515/2026
- Вид
- Решение № 323
- Подписан
- 13.10.2026
- В сила
- 13.10.2026
- Състав
- БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.198о, ал.1 · Закон за водите
- чл.122 · Закон за задълженията и договорите
- чл.415, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.1 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 323 гр. Перник, 13.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500515 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Т. Т. Д. срещу решение № 182 от 07.03.2026 г., постановено по гр.д. № 3705/2025 г. С решението Районен съд - Перник е признал за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД, в отношенията между страните, че Т. Т. Д., ЕГН ********** с адрес *** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Перник, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление - гр.Перник, ул. "Средец” № 11, сумата в размер на 673,65 евро /шестстотин седемдесет и три евро и шестдесет и пет евроцента/ - равностойността на 1317,55 лв., представляваща неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер *** за водоснабден имот, находящ се в *** за периода 11.01.2023 г. 10.02.2025 г., както и сумата в размер на 88,89 евро /осемдесет и осем евро и осемдесет и девет евроцента/ - равностойността на 173,85 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 03.04.2023 г. - 12.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена Заповед № 1066/05.06.2025 г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 2084/2025 г. по описа на Районен съд - Перник.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника Т. Д. са възложени 1 разноските по делото.
С депозирана въззивна жалба се атакува в цялост решението на първоинстанционния съд като неправилно. Излагат се съображения, че по делото не са събрани доказателства, които да доказват редовността на счетоводството на „ВиК“ дружеството. Твърди, че макар по делото да са били назначени и изготвени заключения по съдебно-икономическа експертиза и съдебно-техническа експертиза, то същите преповтаряли информацията, предоставена им от дружеството, поради което не може да се направи извод за реално доставени водоснабдителни и канализационни услуги. По изложените доводи се моли съда за отмяна или изменение на постановеното от Районен съд – Перник решение. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Водоснабдяване и канализация” ООД - гр. Перник, чрез адв. Т. Н., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, а атакуваното решение се сочи за правилно, обосновано и законосъобразно, постановено в синхрон с материалния и процесуалния закон. За неоснователни се сочат възраженията на въззивника, че по делото не е доказано наличие на валидни облигационни отношения между страните, като и, че съдът не е обсъдил обстоятелството, че същият живее в процесния имот от 2020 г., а по силата на решение за развод от 18.06.2025 г., апартаментът е предоставен за ползване на бившата съпруга на ответника. Допълва, че периодът за който осе претендират вземанията е от 11.01.2023 г. до 10.02.2025 г., поради което следва да се приеме, че ответникът носи отговорност за заплащането на процесните задължения. В продължение сочи, че видно от мотивите на атакуваното решение съдът е обсъдил подробно всички релевирани възражения и е анализирал и съпоставил всички събрани по делото доказателства. Сочи за безспорно установено по делото, че Дружеството е предоставяло ВиК услуги за поцесния период в претендирания размер като този факт е обезпечен с представените по делото неплатени фактури, карнети на инкасатора, справка за консумация на абоната и справки извлечения. Моли се съда въззивнта жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски за адвокатски хонорар. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл.269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
2
Производството пред Районен съд – Перник е образувано въз основа на депозирана искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. "Средец” № 11, чрез адв. Т. Н. срещу Т. Т. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл.422, вр.415, ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД. По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъдат признати предявените искове, че Т. Д. дължи на “Водоснабдяване и канализация” ООД гр.
Перник сумата от 673,65 евро /1317,55 лева/, главница за периода 11.01.2023 г. – 10.02.2025 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, ведно със сумата от 88,89 евро /173,85 лева/, представляваща мораторна лихва за периода 03.04.2023 г. – 12.05.2025 г.
В исковата молба се твърди, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка, като ищцовото дружество е предоставяло ВиК услуги за недвижим имот с адрес: в ***. Твърди се, че съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида, а предоставянето на услугите се осъществявало при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/, както и по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. На следващо място е изложено, че в настоящия случай Т.
Т. Д. е задължено лице и като такова е следвало да заплаща стойността на получаваната услуга. Твърди, че ответникът не е заплатил предоставените му ВиК услуги по 23 бр. фактури, издадени за отчетен период от 11.01.2023 г. до 10.02.2025 г.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.
Предвид предявените установителни искове, първоинстанционният съд изрично е указал на ищеца с проекта на доклад по чл.146 от ГПК, обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно заседание, че в доказатествена тежест на ищеца е да докаже при главно и пълно доказване съществуването на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, като установи вземането си на твърдяното договорно основание и в претендирания размер, както че през процесния период е извършвал доставка на ВиК услуги по доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на вода за имот, находящ се в ***. Ищецът следва да докаже и че е извършвал реално и точно отчитане на доставената, отведена и пречистена вода, както и да установи цената на доставяните ВиК услуги. В тежест на ищеца е да установи падежа на задълженията и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника е доказването на извършено плащане, както и настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Перник. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на 3
ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл.8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл.3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл.2, ал.1 точки 1 и 2 от ОУ на оператора, която разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й и наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги по смисъла на чл.2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „Водоснабдяване и канализация” ООД - Перник.
Безспорно според настоящия състав ищцовото дружество е ВиК оператор по смисъла на чл.198о, ал.1 от Закона за водите и по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и предоставя ВиК услуги на потребители срещу заплащане за територията на гр. Перник.
Независимо, че между страните не е сключен индивидуален договор за предоставяне на ВиК услуги, ответникът, по силата на закона и Наредба № 4/2004 г., като съсобственик на процесния имот има качеството на "потребител " на такива услуги. За това свидетелства и представения по делото Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ***, том *** , рег. № ***, дело № 31/2000 г. на Н. З. нотариус с район на действие ПРС, се установява, че процесния водоснабден недвижим имот e придобит през 2000 г. от ответника в режим на СИО със съпругата му. От този момент между страните е възникнало облигационно отношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя, пречиства и отвежда вода до обекта на ответника, а последният се е задължил да заплаща стойността на ползваните услуги.
Предвид горното, правилно районният съд е приел, че ответникът е клиент на ВиК услуги за процесния имот по силата на закона, като това негово качество произтича от притежаваното право на собственост.
В производството пред първата инстанция е назначена и изготвена съдебноикономическа експертиза, от заключението на която се установява, че счетоводството на ищеца е водено редовно и издадените фактури от Водоснабдяване и канализация” ООД съответстват на карнета на инкасатора. Експертът сочи, че в карнета на инкасатора са начислени месечните количества вода на база чл.22 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр. Перник за целия процесен период, както и че са монтирани два броя измервателни устройства. Посочва се, че количеството отведени отпадъчни води в канализационната система е равно на 4 количеството изразходвана питейна вода, няма монтирани средства за измерване на отведените отпадъчни води. Количеството пречиствани води е прието за равно на количеството отведени отпадъчни води. Специалистът заключава, че задължението за процесния период, за абонатен № ***, е в размер на 1317.55 лева с ДДС, в това число за доставена питейна вода в размер на 909.12 лева с ДДС, за отвеждане на отпадъчни води 145.24 с ДДС и за пречистване на отпадъчни води 262.99 лева с ДДС. Изчислено е, че лихвата за забава на месечните плащания е в размер на 173.85 лева за периода 02.04.2023 г. до 12.05.2025 г., а общият размер на главница и лихва за процесния период възлиза на 762.54 евро /1491,40 лева/. Вещото лице посочва, че към момента на изготвяне на експертизата по дължимите фактурите няма извършени плащания.