Определение № 3679 от 14.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3679 гр. София, 14.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20248002100860 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Община Благоевград, чрез юрк. М.

В.-И., против въззивно решение № 603 от 15 ноември 2023 г., постановено по в.гр.д. № 1011/2023 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 580 от 31 август 2023 г., постановено по гр.д. № 1291/2023 г. по описа на Районен съд Благоевград, с което са уважени предявените от М. Й. Т. срещу Община Благоевград искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ за признаване за незаконно на уволнението на Т., извършено със заповед № 133-ЧР-Д/28.04.2023 г. на кмета на общината и за възстановяване на Т. на заеманата преди уволнението работа – специалист „Обществен ред и сигурност“ в звено „Общинска охрана и обществен ред“ в Община Благоевград.

В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Решението било противоречиво и взето, без да се обсъдят всички необходими доказателства. Съдът приел, че не е налице реално съкращаване на щата, а фиктивно такова, тъй като на място на закритото звено „Общинска охрана и обществен ред“ било създадено звено „Инспекторат“ със сходни функции. Не взел предвид обаче, че след уволнението на ищцата не бил назначен нов служител на заеманата от нея длъжност, нито такъв, изпълняващ същите трудови функции, но с друго наименование на длъжността. Изводите на съда, че не била премахната значителна и съществена част от трудовите функции на закритото звено, се обосновавали на неправилна преценка на фактическата обстановка. Според касатора съкращаването на щата би било фиктивно, когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, без да са комбинирани с нови съществени за тази длъжност трудови задължения. Такова фиктивно съкращаване обаче в случая нямало. Сочи се, че работодателят не е имал задължение да извърши подбор между служителите, тъй като звено „Обществен ред и сигурност“ било изцяло закрито. За 1 да е задължително извършването на подбор, следвало да се съкращават една или повече щатни бройки измежду всички заемащи еднаква длъжност работници или служители. От друга страна, извършването на подбор с лице, заемащо длъжност, която не се съкращава, било право на работодателя, а не негово задължение.

Нямало и злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като той поканил ищцата да бъде преназначена на същата длъжност в новосъздаденото звено. В изложението към касационната жалба се сочат основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответницата М. Й. Т., чрез адв. Е. А., в отговор представя становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване и неоснователност на касационната жалба.

Между страните не се спори, че по силата на трудов договор № 336-ЧРД/24.04.2020 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1. т. 1 КТ с Община Благоевград, представлявана от кмета на общината, ищцата заемала длъжността специалист „Обществен ред и сигурност“ в звено „Общинска охрана и обществен ред“ в Община Благоевград. На 28.04.2023 г. е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с изх. № 132-ЧР/ 28.04.2023 г. на кмета на община Благоевград. На 28.04.2023 г. е връчена заповед № 133-ЧР-Д/28.04.2023 г. на кмета на община Благоевград, с която поради съкращаване на щата трудовият договор се прекратява, считано от 28.04.2023 г. По делото не е спорно и че ищцата е била уволнена поради закриване на част от предприятието, като с влязло в сила съдебно решение е възстановена на работа. След получаване на съобщението за възстановяването на работа, в законоустановения срок Т. се е явила за изпълнение на трудовите функции от преди уволнението, и на 12.04.2023 г. получила заповед за възстановяване на длъжност специалист „Обществен ред и сигурност“ в Община Благоевград.

Установява се, че длъжността специалист „Обществен ред и сигурност“ в звено „Общинска охрана и обществен ред“ към момента на възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност вече не съществува в Община Благоевград поради закриването на звеното с решение № 313 по протокол № 10 от 30.07.2021 г. на Общински съвет - Благоевград. Въпреки това, след получаването на 29.03.2023 г. на съобщение от Районен съд Благоевград в деловодството на Община Благоевград, с което се съобщава, че ищеца е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност специалист „Обществен ред и сигурност“ в Община Благоевград и същата следва в двуседмичен срок от получаването на съобщението да се яви на работа, на същата дата кметът на общината в изпълнение на решението е утвърдил длъжностно разписание на звено „Общинска охрана и обществен ред“ в Община Благоевград, като с длъжностното разписание се разкрива една щатна бройка за длъжността специалист „Обществен ред и сигурност“. Утвърдено е и поименно разписание на длъжностите, където разкритата щатна бройка фигурира като незаета. На 11.04.2023 г. в деловодството на Община Благоевград е депозирано заявление от Т., с което изявява желание на 12.04.2023 г. да се яви в Община Благоевград и да започне да изпълнява трудовите си задължения, като след явяването й на работа на 12.04.2023 г. и получаването на заповед № 123-ЧРД/11.04.2023 г. на кмета на Община Благоевград, работодателят е утвърдил 2 поименно разписание на длъжностите. На 28.04.2020 г. на ищцата е връчена длъжностна характеристика, утвърдена от кмета на Община Благоевград на 11.03.2020 г., удостоверено с подписа й на последната страница. Установява се още, че на 13.04.2023 г. на основание чл. 119 КТ работодателят е отправил писмено предложение с изх. № 124-ЧР-Д/13.04.2023 г. до Т. същата да бъде преназначена от звено „Общинска охрана и обществен ред“ в звено „Инспекторат“, като длъжността и всички останали клаузи на трудовото правоотношение остават непроменени. На 20.04.2023 г. Т. отговорила на предложението с писмо, с което заявила, че не приема предложението, тъй като с решение № 313 по протокол № 10 от 30.07.2021 г. на Общински съвет – Благоевград, длъжността специалист „Обществен ред и сигурност“ в звено „Общинска охрана и обществен ред“ към момента на възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност вече не съществува в Община Благоевград поради закриването на звеното. С решение № 313 по протокол № 10 от 30.07.2021 г. Общински съвет Благоевград на основание чл. 21, ал. 1, т. 2 и 4 чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗМСМА е одобрил общата численост и структурата на делегирана държавна дейност Общинска администрация - Благоевград общо 171 броя. С решението общинският съвет е утвърдил и структурата и числеността на персонала в Общинска администрация - Благоевград, дофинансирана с местни приходи общо 39 броя. С т.

2 от това решение и на основание чл. 122, ал. 2 от Закона за публичните финанси, Общински съвет - Благоевград е закрил звено „Общинска охрана и обществен ред“, местна дейност „Други дейности по вътрешна сигурност“. С т. 3 от решението е прието трудовите правоотношения на персонала в звено „Общинска охрана и обществен ред“ да се прекратят на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.

За да се произнесе по спорния въпрос налице ли е реално съкращаване на щата, съдът е изследвал въпроса има ли закриване на предприятието, или е налице вътрешно преустройство. Съгласно ТР № 5/2021 г., ОСГК, ВКС, в хипотезата на закриване на част от предприятие решаващото е дали е преустановена за в бъдеще изцяло съответната дейност на организационно обособеното звено, или тя продължава да се осъществява в останалите структури на работодателя. Съдът следва да прецени дали се касае за закриване на част от предприятието, или за вътрешноорганизационно преустройство, при което съответните дейности не се закриват, а е променено наименованието на отдела, службата или съответното звено, или дейността му е разпределена, слята или влята в дейността на други поделения и звена на предприятието. Според въззивния съд от събраните по делото писмени доказателства и логичните показания на св. Чобанова, която е незаинтересована от изхода на делото, се прави извод за припокриване на част от трудовите функции на новооткритото звено „Инспекторат“ с това на закритото вече звено „Общинска охрана и обществен ред“. Съдът е приел, че при установената по делото организационна структура, при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ съществува задължение за подбор, когато за една и съща длъжност по щат съществуват няколко бройки, от които се съкращават няколко/една. Т.е., когато съкращаването засяга една от няколко еднородни длъжности, работодателят задължително следва да упражни правото си на подбор по чл. 329 КТ. Цитирано е ТР № 3/2012 г., ОСГК, ВКС, според което съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или 3 намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре; при съкращаване на щата следва да се приложи чл. 329 КТ, и то в определена технологична последователност – първо служители, придобили право на пенсия, после по другите посочени в закона критерии – икономически, социални и т.н. Решението, с което щатна длъжност се съкращава, не подлежи на съдебен контрол, защото е въпрос на управленска целесъобразност, но на съдебен контрол подлежи уволнението, извършено на това основание. Съдът е посочил, че когато извършването на подбор е задължително, но не се извърши, както и ако се извърши, но не по законоустановените критерии, уволнението е незаконно. Извършването на подбор е въпрос на приложение на закона, поради което подлежи на съдебен контрол. Съгласно цитираното ТР, самият подбор следва да се провежда съобразно изискванията на закона, като работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл.

329 КТ (арг. от чл. 21 от Закона за защита срещу дискриминацията). След като в случая не са спазени изискванията на закона, съдът е стигнал до извода, че наложеното уволнение се явява незаконно и е потвърдил първоинстанционното решение.

Касационният съд приема, че не се обосновава допускането на касационното обжалване.

Съгласно възприетото в ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касационното обжалване се допуска при наличие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.

В случая касаторът не поставя правни въпроси, а единствено прави анализ на постановеното въззивно решение и излага твърдения за неговата неправилност.

Макар да е цитирана практика на ВКС, на която се твърди, че обжалваното решение противоречи, във връзка с нея не е формулиран нито един въпрос.

Липсата на правен въпрос прави невъзможна съпоставката на дадените от въззивния съд разрешения с тези в представената съдебна практика и води до недопускане на касационното обжалване.

Касаторът твърди и че решението страда от очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, като оплакванията му в тази насока са свързани с изводите на съда за фиктивното съкращаване на щата. В практиката на ВКС последователно се застъпва разбирането, че очевидната неправилност е тежък порок, който е установим пряко от мотивите на обжалвания съдебен акт.