Решение № 28 от 30.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова при участието на секретаря София Л. Гаджева като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20248002900834 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЗК Лев Инс“ АД срещу решение № 88 от 29.06.2023г. по в.гр.д. № 70/2023г. на Апелативен съд Бургас в частта, с която след потвърждаване на първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на Д. И. Н. сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на брат й Данаил И.ов Н. при ПТП на 09.10.2020г. С въззивното решение, допълнено с определение № 468 от 01.11.2023г., касаторът е осъден да заплати на адв. Г. Р. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на общо 9250 лева с ДДС, от които 1130 лева – за процесуално представителство на Д. Н., а останалата част – за процесуално представителство на И. Н. и М. Н..

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва извода на въззивния съд относно авторството на деликта, като намира същия за 1 формиран в нарушение на чл.300 ГПК и чл.45 ЗЗД. Твърди, че по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване твърдението, че произшествието е настъпило по причина на действията на водача на автобус „Ивеко“ с рег. № СН 0955 АХ. Излага и доводи за липса на доказателства за наличие на предпоставките за присъждане на обезщетение на ищцата Д. Н., тъй като не са установени обстоятелства, които да определят връзката между нея и пострадалия в смисъла, вложен в тълкувателната практика на ВКС.

Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен.

Ответницата по касация Д. И. Н. представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Излага съобраЖ.я за правилност на извода на въззивния съд, че се явява материалноправно легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си с оглед установените между тях изключително близки отношения – изминали са заедно житейския си път, имали са до последно сходно битие, сходен живот, сходни емоции. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

С определение № 366 от 04.02.2025г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в посочената част по следния уточнен материалноправен въпрос: „Какви са критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък?“

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е посочил, че ищцата Д. И. Н. е сестра на починалия Данаил И.ов Н.. Посочил е, че по НОХД № 386/2020г. по описа на ЯОС с влязла в сила присъда № 260000/19.01.2021г. е признат за виновен молдовският гражданин Октавиан Бетиан в това, че на 9.10.2020г. при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Волво“ с ДК № СЕ 7442 ВС с прикачено към него полуремарке с посока на двиЖ.е и в платното за двиЖ.е от гр.Елхово към ГКПП е нарушил правилата за двиЖ.е по пътищата, като паркирал управлявания от него пътен състав на пътното платно, в дясната за него лента за двиЖ.е, вследствие на което предизвикал ПТП с движещото се по това време по същия път, в същата посока и в същата 2 лента за двиЖ.е моторно превозно средство - автобус, марка и модел „Ивеко 50 Ц 14 В“, с ДК № СН 0955 АХ, управляван от Велян Арсов Младенов, и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице и телесни повреди на повече от едно лице, като сред починалите лица са Данаил И.ов Н. и Велян Арсов Младенов. Посочил е, че последният като водач на автобуса е имал валидна застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество.

Въззивният съд е отбелязал, че на основание чл.300 ГПК е обвързан с изводите за вината на единия от участниците в ПТП, но е изтъкнал, че разглеждането на гражданскоправните последици от деянието не изключва изследване на виновността на други участници, както и обективното и безвиновно съпричиняване от пострадалите. Приел е, че със смъртта на застрахования при ответника водач на автобуса е изключено установяване на негово виновно поведение в наказателен процес, но това не препятства установяване на съвкупността от тези факти в гражданския процес. Посочил е, че за изясняване на механизма на произшествието по делото е прието като неоспорено заключение на автотехническа експертиза, което подробно е анализирано в обжалваното решение, и на основание чл.272 ГПК е препратил към тази част от мотивите. Намерил е, че същественият отговор от значение за решаване на спорния въпрос е даден от вещото лице по категоричен начин водачът на автобуса „Ивеко“ е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като управлява автобуса с максимално разрешената скорост за пътния участък - 80 км/ч, вместо с избраната от него около 99 км/ч. Съобразил е, че според вещото лице има и друга техническа причина, довела до възникването на ПТП - двиЖ.ето на автобуса „Ивеко“ със скорост, която е била технически несъобразена с далечината на видимост при двиЖ.е на къси светлини на фаровете на автобуса. Приел е, че допуснатите от застрахования при ответника водач нарушения на правилата за двиЖ.е по пътищата са виновни – при ограничителен знак за максимална разрешена скорост от 80 км/час е избрана значително по-висока скорост, което при взето от водача решение да се движи на къси светлини съществено ограничава способността му своевременно да възприеме опасност на пътя и да предотврати ПТП. При съобразяване на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП въззивният съд е достигнал до извод, че на водача на МПС е вменено задълЖ.е да избере такава скорост на двиЖ.е, която да му позволи реакция на възникнала, но все още невъзприета от него опасност, в частност поради наличие на ограничена видимост. Изложил е съобраЖ.я, че както скоростта на автомобила, така и преценката за опасност, подлежат на съобразяване от водача предварително с оглед пътната обстановка. Поради това е приел, че като е избрал поведение в нарушение на цитираните правила, застрахованият водач на автобус „Ивеко“ виновно е допринесъл за настъпилото ПТП на 09.10.2020г., с оглед на което е налице основание за реализиране на неговата гражданска отговорност, а чрез прекия иск – отговорността на неговия застраховател.

По отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на сестрата на пострадалия въззивният съд е намерил за установени по несъмнен 3 начин чрез събраните по делото гласни доказателства силна и трайна взаимна близост и обич между брат и неговата по-малка сестра, както и че смъртта на брата е трагедия, отразила се тежко в психоемоционален план на ищцата, като част от преживяванията, характерни за посттравматично стресово състояние, не са отшумели. Съобразил е като ярко доказателство за нестихващата тъга споделеното от свидетелите, че тя все още непрекъснато споменава брат си за това какво е направил или какво би направил и се просълзява. Приел е, че чрез свидетелските показания се установява създадена силна и трайна взаимна връзка между двамата, отглеждани и възпитавани заедно от родителите.

Поради това е намерил за неоснователни доводите на ответника за липса на особена близост между тях, като е изтъкнал, че е проведено пълно и главно доказване на факти, от които може да се изведе съществуването на особено близка привързаност, в резултат на която смъртта на единия родственик причинява морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния.

Въззивният съд е приел, че душевните болки, мъки и продължително страдание от нелепата ранна загуба на брата следва да бъдат обезщетени със сумата 20 000 лева.

По материалноправния въпрос за критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък, е формирана задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

Съгласно нея легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родственост, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най – близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна, емоционална и особено близка житейска връзка по смисъла на посоченото Тълкувателно решение, са 4 различни за всеки конкретен случай и следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните по него доказателства. В константната практика на ВКС, обективирана в решение № 17 от 16.03.2021г. по т.д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 92 от 17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., решение 45 от 10.05.2021г. по т.д. № 370/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 50064 от 04.07.2023г. по т.д. № 990/2022г. на ВКС, ТК, I т.о. и др., е прието, че за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по – голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка /напр., относимо към връзката между братя и сестри, изключително близки отношения между близнаци, съвместно съжителство между братя и сестри, които нямат отделни семейства, полагане на грижи за непълнолетни брат или сестра, когато по причина на заболяване, смърт или дезинтересиране такива грижи не могат да бъдат предоставени от родители, съпруг или деца, израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина/.

Въззивното решение е постановено в отклонение от формираната с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС задължителна съдебна практика и е неправилно.

Изводът на въззивния съд за доказаност на изведените в тълкувателното решение критерии за изключителност на търпените от ищцата вреди като предпоставка за признаване на право на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени по повод причинената при процесното ПТП смърт на нейния брат Данаил И.ов Н., е необоснован.

От показанията на разпитаните по делото свидетели М. Варналийска и Момчил Митков се установява, че семейството на пострадалия Данаил е било много сплотено, като сестра му Даниела е била много близка с брат си – двамата отивали при родителите си по празници и организирали всичко.