Решение № 1152 от 24.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1152 гр. Варна, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110109420 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, с която Община Варна, ЕИК *************, е предявила срещу П. Д. П., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца: сумата от 214,52 лв., представляваща главница за неплатена наемна цена за периода от м. юли 2018 г. до м. януари 2019 г. по Договор № 43/04.05.2017 г. за отдаване под наем на общински жилищен имот, ведно с обезщетение за забава в размер на 116,05 лв. за периода от 11.07.2018 г. до 22.11.2023 г.; и сумата от 12,96 лв., представляваща главница за неплатена такса битови отпадъци за 2018 г. по същия договор, ведно с обезщетение за забава в размер на 6,91 лв. за периода от 01.11.2018 г. до 22.11.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението – 24.04.2024 г. – до окончателното им изплащане, представляващи вземания, за които са издадени Заповед № 2432/10.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК и Изпълнителен лист № 2203/10.05.2024 г. по ч. гр. д. № 4964/2024 г. по описа на ВРС.

В исковата молба ищецът сочи, че с Настанителна заповед № 1

43/04.05.2017 г. на Кмета на Район „Вл. Варненчик" в общински жилищен имот – ап. 51, бл. 222, вх. 3, ж.к. „Вл. Варненчик" – са настанени ***** като титуляр и П. Д. П. като сънаемател (внучка). Въз основа на заповедта е сключен Договор № 43/04.05.2017 г., чийто чл. 11 предвижда, че договорът се отнася и прилага за всички лица, упоменати в настанителната заповед.

Наемното правоотношение е прекратено с влязла в сила Заповед № 297/17.10.2018 г., а с Констативен протокол № 607/29.11.2018 г. е установено, че ответницата не е освободила жилището. По данни от административноинформационната система ИМЕОН, за периода юли 2018 г. – януари 2019 г. ответницата не е заплатила наемна цена и такса битови отпадъци в общ размер на 227,48 лв., ведно с начислени лихви.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от особения представител на ответницата – адв. И., назначена по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, – с който предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни. Поддържа се, че ответницата не е страна по Договор № 43/04.05.2017 г., тъй като не го е подписвала и няма доказателства настанителната заповед да е била надлежно връчена на нея. Вписването на личните й данни в административния акт и в бланката на договора не е равнозначно на изразено договорно съгласие и не поражда лични имуществени задължения. Освен това от приложените протоколи е видно, че жилището е освободено след смъртта на титуляра Параскева Канова (24.02.2018 г.) и от него не е живяло лице след 16.07.2018 г., а електроснабдяването е прекъснато от август 2017 г. Направено е изрично възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в" от ЗЗД за всички претендирани периодични плащания, предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта – 24.04.2024 г.

В открито съдебно заседание ищецът Община Варна, редовно призован, не изпраща представител.

В хода на устните състезания особеният представител на ответника поддържа отговора и моли исковете да бъдат отхвърлени с присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК са процесуално допустими. Налице са общите предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск, а специалните такива, свързани с реда за търсена защита по чл. 422, ал. 1 от ГПК, се установяват от приобщеното ч. гр. д. № 4964/2024 г. по описа на ВРС.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: наличието на валидно възникнала облигационна връзка между него и ответницата с предмет ползване на общинско жилище срещу наемна цена и консумативи; предаването на имота за ползване; размера на претендираните вземания и тяхната изискуемост. В тежест на ответницата е да докаже правопогасяващите си възражения – за изтекла погасителна давност и за прекратяване на договора по право.

От приетите като писмени доказателства се установява, че на 04.05.2017 г. Кметът на Район „Вл. Варненчик" е издал Настанителна заповед № 43, с която в общинския жилищен имот е настанено семейството на ***** (посочена като титуляр) и П. Д. П. (посочена като внучка – сънаемател). Въз основа на този административен акт е изготвен Договор № 43/04.05.2017 г. за отдаване под наем на имота за срок от три години. Видно от съдържанието на самия договор, същият е подписан единствено от ***** в качеството на наемател. По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства – подпис, изрично волеизявление или пълномощно – от които да се установи, че ответницата П. Д. П. е страна по облигационната връзка или изразявала съгласие за обвързване с клаузите по договора.

Параскева Канова е починала на 24.02.2018 г. – видно от приетия препис-извлечение от акт за смърт № 0061 – а от приложените констативни протоколи се установява, че жилището е освободено от движими вещи и ключовете са предадени от трето лице още в хода на 2018 г.

При тези данни съдът приема предявените искове за изцяло неоснователни по следните самостоятелни правни съображения:

На първо място, ищецът не е установил наличието на валидна облигационна връзка между него и ответницата. Настанителната заповед е индивидуален административен акт, издаден от кмета на общинския район в 3 изпълнение на административна функция по управление на общинския жилищен фонд. Сам по себе си административният акт не поражда гражданскоправно наемно правоотношение и не е достатъчен за учредяване на договорни имуществени задължения, при липса на волеизявление в такъв смисъл от наемателя. Наемното правоотношение, пораждащо задължение за заплащане на наемна цена, възниква единствено от сключения в изпълнение на заповедта договор за наем (чл. 228 и сл. от ЗЗД). Договорът е съглашение между две или повече лица за създаване, уреждане или унищожаване на правна връзка помежду им (чл. 8, ал. 1 от ЗЗД) и обвързва само лицата, които са го сключили. Съгласно принципа на относителното действие на договора, закрепен в чл. 21, ал. 1 от ЗЗД, договорът поражда действие само между страните по него. Договор № 43/04.05.2017 г. е подписан единствено от *****.

Ответницата не е страна по него. Клаузата на чл. 11 от договора, предвиждаща, че договорът „се отнася и прилага за всички лица, упоменати в настанителната заповед", не може да разшири субективния обхват на договорна отговорност спрямо лице, което не е изразило съгласие да се обвърже с договора. Клаузата представлява вътрешна организационна уговорка, целяща да урежда отношенията между наемодателя и лицата, реално ползващи имота, но не може да създава самостоятелно лично имуществено задължение за трето лице, без то да е встъпило в наемното правоотношение чрез подписване на договора или изрично встъпване в дълг по реда на чл. 101 от ЗЗД. Такива доказателства не са ангажирани.

Ответницата не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря на лично облигационно основание.

В допълнение към изложеното следва да се посочи, че вземанията за наемна цена и такса битови отпадъци са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в" от ЗЗД, тъй като се дължат на редовни интервали от време, повтарят се по естество и са с определен или определяем размер. За тях е приложима кратката тригодишна погасителна давност. Претендираните суми касаят периода м. юли 2018 г. – м. януари 2019 г., при което тригодишният давностен срок е изтекъл поетапно в периода м. юли 2021 г. – м. януари 2022 г.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 24.04.2024 г.

– след изтичане на давностния срок за всяко от претендираните периодични задължения. По делото не са ангажирани доказателства, нито са наведени твърдения, за наличие на основания за спиране (чл. 115 от ЗЗД) или 4 прекъсване (чл. 116 от ЗЗД) на давността в релевантния период. Следователно направеното от особения представител на ответницата възражение за изтекла погасителна давност е основателно и представлява достатъчно самостоятелно основание за отхвърляне на главните претенции. Доколкото акцесорните вземания за мораторни лихви са обусловени от съществуването на главното вземане, погасяването на последното по давност влече и погасяване на акцесорните претенции.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на ищеца остават направените разноски по делото. По делото е назначен особен представител на ответницата, чието възнаграждение следва да бъде изплатено от внесения от ищеца депозит, за което да се издаде разходен касов ордер след влизане на решението в сила.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Община Варна, ЕИК *************, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк" № 43, срещу П. Д. П., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 214,52 лв., представляваща главница за неплатена наемна цена за периода от м. юли 2018 г. до м. януари 2019 г. по Договор № 43/04.05.2017 г. за отдаване под наем на общински жилищен имот, ведно с обезщетение за забава в размер на 116,05 лв. за периода от 11.07.2018 г. до 22.11.2023 г.; и сумата от 12,96 лв., представляваща главница за неплатена такса битови отпадъци за 2018 г. по същия договор, ведно с обезщетение за забава в размер на 6,91 лв. за периода от 01.11.2018 г. до 22.11.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 24.04.2024 г. до окончателното им изплащане, за които са издадени Заповед № 2432/10.05.2024 г. и Изпълнителен лист № 2203/10.05.2024 г. по ч. гр. д. № 4964/2024 г. по описа на ВРС.

ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО за изплащане на определеното възнаграждение на назначения особен представител на ответницата – адв. И. – от внесения по делото депозит за осъщественото процесуално представителство.

5

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6