Решение № 186 от 20.06.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Карлово, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска в присъствието на прокурора П. П. Р. като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20225320101515 по описа за 2022 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът П. С. М. с ЕГН ********** от град К., ул. „И.В.“, № *** твърди, че не е осъждан. На 22.03.2019 г. със заповед за полицейско задържане № 28133-62 бил задържан за срок от 24 часа. На същата дата против него било образувано досъдебно производство № 176/2019 г. по описа на РУ на МВР Карлово и прокурорска преписка № 592/2019 г. по описа на Районна прокуратура град К.. На 23.03.2019 г. му било повдигнато обвинение за извършени от него престъпления по чл. 270, ал.1 и чл. 131, ал.2, т.4, вр. с ал.1, т.1 във вр. с чл. 130, ал.2 от НК. На 24.09.2019 г. и 03.10.2019 г. отново бил привлечен под отговорност със същите обвинения. На 06.12.2019 г. с постановление на Районна прокуратура Карлово делото било прекратено, на основание чл.9, ал. 2 от НК. То не било обжалвано и влязло в сила.

Прекратяването на делото обуславяло правния интерес на М. да предяви иск против П.Р.Б., за да получи справедливо обезщетение за незаконно повдигнатото му обвинение и водене на наказателен процес против него и да търси обезщетение за всички неимуществени и имуществени вреди, които претърпял в следствие действията на прокуратурата.

Наказателното производство му нанесло неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се в следното: Имуществените вреди били в размер на 450 лева, които той заплатил за адвокатски хонорар. М. бил привикван по предварителното производство 4 пъти. Три пъти му били повдигани обвинения и провеждани разпити и веднъж за предявяване материалите по делото.

1

Неимуществените вреди на М. се изразявали в първоначален стрес при предявяване на обвинението. Изпитал поС.ен страх да не бъде осъден невинен. Този страх бил наличен през цялото времетраене на процеса и го накарал да ограничи до минимум контактите си с близки и приятели, да се затвори в себе си, да има поС.ни тревожни мисли за това как ще завърши процеса. Страх от това, че може невинен да попадне в затвора и да преживее всички негативни неща, за които чувал, че стават в затворите. Страхувал се, че там може да преживее посегателства върху себе си и гаври от страна на другите затворници. От предявяване на обвинението на ищеца до прекратяване на делото минали 8 месеца и 14 дни, през които живял в страх.

Освен това се страхувал, че тези които се водели пострадали по делото са полицаи и си мислил, че те могат по всякакъв „законен“ начин да вгорчат живота му. От друга страна М. бил диагностициран от преди процесния случай с хронично заболяване - ***. В следствие на него получавал кризи. В момента на задържането му в МВР също получил такава криза вследствие преживяното. След освобождаване получил ***. Процесът станал публично доС.ие посредством отразяването му в медиите, което накарало доста хора да гледат на ищеца като на престъпник, което допълнително се отразило на емоционалното му съС.ие.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди П.Р.Б. да му заплати

- сумата от 10 000.00 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на повдигнато му незаконно обвинение от РП- Пловдив, по ДП № 176/2019г. по описа на РУ на МВР Карлово, пр.пр. № 592/2019г. по описа на РП- Карлово (сега РП Пловдив, ТО-Карлово), за престъпление по чл.270, ал. 1 и чл.131, ал.2, т.4, вр. с ал.1, т.1, във вр. с чл.130, ал.2 от НК, ВЕДНО със законната лихва, считано от 01.01.2020г. до окончателното плащане;

- сумата от 450.00 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения, ВЕДНО със законната лихва, считано от 01.01.2020г. до окончателното плащане.

Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът П.Р.Б. оспорва иска като неоснователен.

Сочи, че в тежест на ищеца е да докаже търпените вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение. Такива доказателства не били представени. Липсвали доказателства и за влошаване на здравословното съС.ие на ищеца в резултат на воденото производство, както и за получена страхова невроза в причинна връзка с повдигнатото обвинение.

П.Р.Б. не можела да носи отговорност за твърдени вреди от задържането, тъй като същото било по ЗМВР.

По отношение на медийните публикации, същите били явно инициирани от бащата на ищеца, а в останалите приложени такива не се споменавало името на лицето и същото не би могло да бъде идентифицирано.

Освен това, тъй като по отношение на повдигнатото обвинение по чл.131, ал.2 НК наказателното производство било прекратено на основаие чл.9, ал.2 НК, П.Р.Б. следвало да бъде освободена от отговорност. Независимо че наказателното производство по това повдигнатото обвинение било прекратено, ищецът станал причина за образуването му, респективно 2 допринесъл за него, тъй като безспорно осъществил признаците на престъплението по чл. 131, ал.2, т.4 вр. ал.1, т.1 вр. с чл. 130, ал.2 НК, като прокурорът приел, че е налице явно незначителна обществена опасност по чл.

9, ал.2 НК.

Твърдяло се, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство, той претърпял негативно влияние, което аргументирал като степен на проявено негативно влияние извън самото му привличане в качеството на обвиняем с факта на извършена му полицейска регистрация, че изпитал страх от постановяване на осъдителна присъда, изпитал неудобство и притеснение, от това, че бил третиран като престъпник, влошило се здравословното му съС.ие.

Намира, че на това основание искът в посочения размер на обезщетение не следва да се уважи с оглед на посочените действия полицейска регистрация са изцяло в компетентността на полицейските органи, които са извършили разследване по случая. Спрямо ищеца не са били извършени други процесуално следствени действия в хода на досъдебно производство, които да касаят личната му сфера и грубо да са засегнали конституционно защитените му права.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли исковете като неоснователни.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В тежест на ищеца в производството е да установи, че: срещу него е водено наказателно производство, приключило с постановление на прокурора за прекратяването му на основанията посочени в ЗОДОВ, в конкретния случай - че деянието не е извършено, че спрямо него е била вземат мярка за неотклонение задържане под стража, а в последствие подписка, следва да докаже реалното претърпяване на описаните в исковата молба неимуществени вреди през периода на воденото срещу него наказателно производство и наличието на пряка причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените имуществени и неимуществени вреди.

Не се спори и се установява от представеното по делото в заверен препис постановление и от приетото досъдебно производство № 176/2019г. по описа на РУ на МВР Карлово, че на 23.03.2019 г. е било образувано досъдебно производство (започнало като бързо производство), - затова, че на 22.03.2019 г. в град К., област П., незаконно е пречил на орган на властта – В.П.Б., мл. *** в РЕ К. при ОД на МВР Пловдив да 3 изпълни задълженията си, а именно – да извърши проверка на самоличността му – престъпление по чл. 270 от НК.(;

- затова, че на 22.03.2019 г. в град К., област П., е причинил на М.Х.А., заемащ длъжността *** в РУ Карлово при ОД на МВР Пловдив, полицейски орган при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в ***, която е причинила болка, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал.2, пр. ІV-то и т .4 вр. с ал.1, т.1, пр. І-во вр. с чл.

130, ал.2 от НК. На същата дата ищецът е бил привлечен като обвиняем за тези две престъпление

Производството е било образувано след като на 23.03.3019 г., при участие в специализирана полицейска акция във връзка с неразпространение на наркотични вещества и обществен ред, трима служители на РУ на МВР Карлово извършвали обход с служебен автомобил и забелязали подозрителен за тях непознат мъж, на който решили да извършат проверка. Мъжът бил облечен със суитшърт, с поставена на главата качулки и с тъмни очила в тъмната част на денонощието, стоял на тротоара на улица „Г.К.“ в К., срещу игрална зала, гледал към спрения автомобил на пътна полиция, имал преметната чанта през рамо и държал нещо в ръка. Служителите се съмнявали, че мъжът може да държи в себе си наркотични вещества и това бил поводът да вземат решение да извършат проверка. Полицейските служители били цивилни и с необозначен автомобил, те отишли до ищеца, представили се, показали отличителните си знаци и след реакция от страна на ищеца, същият побягнал. Полицейските служители последвали ищеца и при направения опит да го задържат между тях възникнал сблъсък, при който ищецът и един от служителите получили травматични увреждания. Ищецът оказал съпротива при опита да бъде задържан и ухапал по десния крак един от полицейските служители. Със заповед по ЗМВР от 22.03.2019 г. ищецът бил задържан за срок от 24 часа, за времето от 20:40 часа до 22:00 часа, т.е. за един час и 20 минути. С медицински експертизи било установено, че на *** А. е била причинена болка без разстройство на здравето, а ищецът е получил описаните в постановлението за прекратяване травматични увреждания - ***.

Тази травми са причинили на ищеца страдания без разстройство на здравето.

От справката за съдимост на ищеца, приложена в досъдебното производство се установява, че същият е неосъждан.

В досъдебното производство е била изготвена съдебно-медицинска експертиза за психиатричното съС.ие на ищеца по време на деянието, която е следвало да установи дали е разбирал свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като вещото лице е следвало да отчете заболяването на ищеца и представената по делото медицинска документация. Вещото лице е установило, че ищецът има ясен и точен спомен от събитието, разкрива изненада и неразбиране на отношението към него, споделя че е възприел полицейските служители като пряка и непосредствена заплаха за себе си, което го мотивирало да побегне. Споделил, че у себе си е имал тежка раница, която му попречила да е по-бърз. При повалянето на земята, изпитал болка от извитата ръка, позата го обездвижила, засилила чувството му на безпомощност и на страх, което провокирало ухапването на човека, намиращ се най-близо до него. Според вещото лице актът е първичен, провокиран от чувството му на безпомощност и на страх. В заключение, вещото лице е приело, че по време на деянието, ищецът е бил в съС.ие на стрес като защитен механизъм за ситуация, интерпретирана като заплаха.

4

С постановление от 06.12.2019 г. прокурорът е прекратил наказателното производство е прекратил наказателното производство, поради това, че деянието не съставлява престъпление. В мотивите си прокурорът е приел, че деянието по чл. 270, ал.1 от НК не съставлява престъпление поради липса на субективен елемент – умисъл, доколкото е възпирал, че е извършено поради породен страх у ищеца от това, че към него са се приближили четирима мъже в тъмната част на денонощието, които са го пресрещнали с автомобил и същият не е повярвал на удостоверената от тях самоличност, а по отношение на престъплението по чл. 131, ал.2, т.4 от НК – че деянието от формална страна осъществява състав на престъпление, но същото е с явно незначителна обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК.