Решение № 5091 от 05.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5091 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100505578 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 2958/20.02.2024 г., постановено по гр.д. № 54 698/2023 г. на СРС, ГО, 167 състав, е ОСЪДЕН ответникът Агенция „Пътна инфраструктура да заплати на ищеца ЗД „БУЛ ИНС“ АД на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, сумата в размер на 1 590,06 лв., с вкл. 25 лв. ликвидационни разноски, представляваща вземане за връщане на изплатено по застраховка „Автокаско” обезщетение за вреди, настъпили на 30.12.2021 г. от виновно поведение на служители на ответника, изразяващо се в необезопасяване на пътното платно на автомагистрала „Тракия“, в района на км 338 +500 в посока Бургас – София, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба - 05.10.2023 г., до окончателното й изплащане.

Подадена е въззивна жалба от 21.03.2024 г., дата пощ. кл. 13.03.2024 г., от ответника АПИ против решението. Въззивникът оспорва механизма на ПТП, вредите и причинната връзка между тях и ПТП. Сочи, че изскачането на диво животно на пътното платно представлява случайно събитие, понеже АМ Тракия е оградена с оградна мрежа и непрекъснато се извършва обход и оглед на оградата. Твърди да е налице внезапно възникнало препятствие на пътното платно, чието отстраняване е обективно невъзможно. Също така според протокола за ПТП животното е преминало през пътното платно отдясно наляво, а според показанията на свидетеля – отляво надясно. Заключението на СТЕ било основано на протокол за ПТП, какъвто не бил представен по делото.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия ищец ЗД 1

„БУЛ ИНС“ АД, в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че изскачането на диво животно на пътното платно не представлява случайно събитие, понеже не следва да се допуска, а и става дума за чакал, а не за птица. Твърди огражденията да са некачествени. Безспорно било установено, че диво животно е минало през пътя. Протокол бил представен по делото.

Отговор от ТЛП „Автомагистрали“ ЕАД не е постъпил.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди вкл. и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното.

Не е било спорно, а и се установява, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 565,06 лв., както и че относно увреденото МПС „Фолксваген Пасат“ с рег. № **** е налице валиден договор за застраховка „Каско“ № Е 21600007923 с ищеца и ПТП е настъпило в срока на застрахователното покритие.

Не е било спорно и че участъкът от пътя, където е реализирано ПТП, е републикански; че ответникът АПИ е възложил на „Автомагистрали“ ЕАД поддръжката на процесния участък с договор.

Спорен по делото е механизмът на ПТП, както и дали изскачането на чакал на пътя пред движещото се по АМ Тракия в района на км 338 +500 посока София МПС „Фолксваген Пасат“ с рег. № **** съставлява случайно събитие. Ответникът оспорва размера на вредите и съществуването на причинна връзка между ПТП и настъпването на вредите.

Противно на соченото във въззивната жалба то ищецът е приложил и то в оригинал Протокол за ПТП № 1520625/30.12.2021 г., съставен от автоконтрольор. По делото е представено и уведомление от 04.01.2021 г. Разпитан е свид. Паунов и е прието, неоспорено, заключение на САТЕ.

Установява се по несъмнен начин от доказателствата по делото, че на 30.12.2021 г. на автомагистрала „Тракия“, в района на км 338 +500, докато МПС „Фолксваген Пасат“ с рег. № **** се движело на пътя, на пътното платно, е изскочило диво – животно –чакал. МПС се ударило в него. Изскачането на животното на пътното платно се установява по безпротиворечив начин от показанията на свидетеля и от протокола за ПТП. Дали животното е изскочило на пътното платно отляво или надясно или отдясно наляво спрямо посоката на движение на МПС не се отразява по решаващ начин на изводите на съда. Именно във връзка с внезапното изскачане на диво животно на магистралата, на пътното платно, е настъпило ПТП – в този смисъл е заключението на САТЕ.

Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод работата. В случая отговорността на ответника следва да бъде ангажирана по чл. 49 ЗЗД, понеже пътищата съставляват вещи, чието обезопасяване е възможно предвид тяхната 2 характеристика и с оглед развитието на техниката. По принцип е възможно пътищата да се поддържат в добро състояние, а пропускът да се обезопаси пътното платно се дължи на виновното противоправно поведение /във форма на бездействие/ на лицето, на което ответникът е възложил поддръжката на пътя. Касае се за бездействие при изпълнение на работата, т.к. обезопасяването на пътя е пряко свързано с правилната експлоатация на пътищата. Съгласно т. 6 и т. 7 от ППВС № 7/30.12.1959 г. възложилото работата лице не може да прави възражение, че не е виновно за подбора на лицето изпълнител и че не е установено кое конкретно измежду натоварените с работата лица е причинило вредите.

Според чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата последните биват републикански и местни. Републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища. Според чл. 8, ал. 2 ЗП републиканските пътища са изключителна държавна собственост, а съгласно чл. 19, ал.

1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от АПИ. В чл. 21, ал. 2 от закона е записано, че Агенция "Пътна инфраструктура" е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството, със седалище София.

Според чл. 30, ал. 1 Закона за пътищата АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Съгл. чл. 47, ал. 1 от Правилника, поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. Следователно нормативно възложено задължение на АПИ е да поддържа републиканските пътища в състояние, годно за безопасната им експлоатация, като ремонтира повреди по тях и обезопасява или премахва непредвидени препятствия по тях; не допуска появата на препятствия на пътя.

Не следва да бъде допускано пресичането на пътя от диви животни, което е възможно да бъде предотвратено. Наличието на диво животно на пътя свидетелства или за липса или за нарушение на целостта на защитната мрежа, или за недостатъчност на взетите мерки, което е основание за ангажиране на отговорността на ответника. Налице е виновно бездействие на лицето, комуто АПИ е възложило поддържката на пътя, поради което АПИ по линията на гаранционно –обезпечителната отговорност отговаря за вредите, причинени от действията или бездействията му.

Според заключението на САТЕ средната пазарна стойност на ремонта на МПС е от 1 772,83 лв., а ищецът претендира по-малка сума.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид факта, че всички останали елементи от фактическия състав на предявения иск са доказани, то решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено. За въззивното производство разноски се следват на въззиваемата страна – юрк възнаграждение в размер на 150 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2958/20.02.2024 г., постановено по гр.д. № 54 698/2023 г. на СРС, ГО, 167 състав.

ОСЪЖДА АПИ да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, разноски в разноски в размер от 150 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника АПИ - „Автомагистрали“ ЕАД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4