Решение № 1660 от 12.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1660 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100505447 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 3554/03.03.2025г., постановено по гр. д. № 55952/ 2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 175 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. И. Г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по пр.пр. № 20109/2021 г. по описа на СГП, сл.д.

№ 429/2021 г. на СО-СГП, н.а.х.д. № 6475/2023 г., СГС, НО, 39-ти св, в.н.а.х.д.

№ 404/2024 г. САС, НО, 6-ти с-в, по което ищецът е оправдан, ведно със законната лихва считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 15.05.2024г. до окончателно изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за разликата над 4000 лева до пълния претендиран размер от 20 000 лева.

Прокуратурата е осъдена на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ да заплати на В. И.

Г. сумата от 10 лева, представляваща разноски за държавна такса, а на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 440 лева на адв. Огнян Чавдаров Йорданов.

Производството е образувано по въззивна жалба на В. И. Г., с която се 1 иска отмяна на решението в частта, в която искът му е отхвърлен за разликата над 4000лв. до пълния размер от 20000лв. В обжалваната част, отнасяща се до размера на обезщетението се твърди, че съдът е допуснал нарушение на чл.52 ЗЗД при съобразяване значимите за прилагане критерия „справедливост“ обстоятелства. Конкретно не било съобразено, че 1) ищецът бил публична личност и с повдигнатото обвинение бил сложен край на политическата му кариера; 2) с прессъобщението на Прокуратурата били изложени достатъчно данни, за да се разбере за кой кандидат депутат било повдигнато обвинение, за да се идентифицира личността на ищеца, а от там да се огласят публично имената и снимката на ищеца; 3) неимуществените вреди били поинтензивни, защото изначално липсвала обективна съставомерност; 4) размерът на обезщетението не бил съобразен с измененията в икономическата ситуация в страната.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от Прокуратурата на Република България. Представителят на Прокуратурата в проведеното о.с.з. оспорва жалбата и пледира да отхвърлянето .

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно 2 чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, к а т о на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди за сумата от 4000лв., и за неоснователност на същия в частта, с която е отхвърлен за разликата над 4000 лв. до пълния предявен размер от 20000 лв. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Изводите на съда са обосновани, с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обективна, като дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането- чл. 4 от ЗОДОВ. За да възникне субективното право на увредения по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ следва да са осъществени следните кумулативно дадени предпоставки: 1/ на ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от длъжностни лица на ответника ; 2/ ищецът да е бил оправдан 3 по повдигнатото обвинение с влязъл в сила съдебен акт или образуваното наказателно производство да е прекратено в изброените от законодателя хипотези; 3/ищецът да е претърпял вреди; 4/ да е налице причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредите.

В настоящия случай се установява, че ДП № 429/2021г. на СОСГП е било образувано по реда на чл. 212, ал. 2 НПК със съставяне на протокол за разпит на свидетел при условията на неотложност от 03.11.2021г. /по сигнал на репортер/. След запитване ЦИК е уведомила, че ищецът е бил регистриран под № 4 в кандидатската листа за народни представители на КП „Патриотичен фронт – НФСБ, БДС „Радикали“ и БНДС „Целокупна България““ в РИК 24 – София и с Решение № 34-НС от 11.10.2021г. е регистриран като кандидат на същата коалиция под № 12 в РИК 23-София. С Решение № 880-НС от 08.11.2021г. на ЦИК е дадено разрешение за привличането на ищеца като обвиняем, което е извършено с Постановление от 10.11.2021г. ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 355, ал. 2, пр.

2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК (помагачество в извършване на тежко престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева) и е разпитан като обвиняем, вкл. му е взета мярка за неотклонение „подписка“. На същата дата 10.11.2021г. е извършен разпит на ищеца като обвиняем. По ДП е привлечена Н.М. като извършител на същото деянието при условията на съучастие с ищеца като помагач, извършвани са множество процесуално-следствени действия /разпит на 10бр. свидетели, изготвено искане за правна помощ за разпит на свидетели в Република Украйна; изискана информация и документи от МЗ, СРЗИ и НЦЗПБ, назначени компютърна експертиза, аудио и видео-техническа експертиза, лицево-идентификационна експертиза, 5бр. съдебно-почеркови експертизи, общо 5 тома/. Разследването му е било предявено на 18.05.2022г., а с постановление от 26.09.2022г. му е отменена мярката за неотклонение. С ново постановление от 28.04.2023г. е привлечен за престъпление по чл. 312, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК (за което се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или с пробация), на която дата е дал обяснения и му е предявено разследването. На 20.07.2023г. отново е предявено разследването. След изпращане делото на Прокуратурата (01.09.2023г.), на 09.11.2023г. е внесено постановление с предложение а освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно 4 наказание, въз основа на което е образувано АНД № 6475/2023г. по описа на СГС, НО, 39-ти състав. По същото са проведени общо 2бр. о.с.з.

(разпоредително на 28.11.2023г., с с участие на ищеца и на 12.01.2024г., на което не се е явил лично). С Решение № 22 от 12.01.2024г. ищецът е признат за невиновен, защото сертификатите не представляват „свидетелство за състоянието на здравето“ по см. на чл.312, ал.1 НК. По протест на Прокуратурата е било образувано ВАНД № 404/2024г. по описа на САС, 6-ти състав, по което е образувано едно о.с.з от 08.04.2024г. с участие на ищеца, като с окончателно Решение № 156 от 15.05.2024г. първоинстанционното решение е потвърдено. Както и правилно е съобразено от СР – от първоначалното му привличане до окончателното му оправдаване е изминал период от около две години и половина, през който за около година и половина е бил обвинен (в ДП) за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева., съответно за период от около година (от 28.04.2023г. до 15.05.2024г.) е бил обвинен /съответно подсъдим/ за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или с пробация, които не са тежко по см. на чл.93, т.7 НК, при форма на съучастие - помагач. Взетата мярка за неотклонение е най-леката и е била наложена за период от 10.11.2021г. до 26.09.2022г. Процесуално-следствените действия с участие на ищеца включват участието му общо четири пъти по ДП /привличане, разпити и предявяване на разследванията/ и един път в разпоредителното заседание.

Правилно е оценено, че цялото наказателно производство /досъдебно и съдебно/ е водено и приключило в разумен срок.

По въпроса за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и конкретните обективни обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при определянето му, както и за наличие на причинна връзка между незаконния акт и вредите в Решение № 477 от 25.07.2025 г. по гр. д. № 2376 / 2024 г. на ВКС е прието, че „Отговорът на тези въпрос е даден в задължителната тълкувателна практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 11 /раздел ІІ от мотивите/ от ППВС № 4/1968 г., т. 11 и 13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК, и основаната на нея, трайно установена практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 158/2012 г. по гр. д. № 708/2011 г. на IV г.о., решение № 186 5 от 21.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1780/2017 г., III г.о., решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., ІV г. о., решение № 281 от 30.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 582/2018 г., IV г. о., ГК, решение № 388 от 21.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1960/2023 г., III г. о., решение № 192 от 27.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4814/2022 г., ІV г. о., решение № 234 от 17.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 889/2023 год., ІV г. о., решение № 377 от 19.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4064/2023 год., III г. о., ГК и др. Според тази константна практика, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Такива обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива правно-релевантни обстоятелства – критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления, какъв е техния вид и дали ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета мярка за неотклонение – нейният вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на процесното наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо – 6 цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус; съдебното му минало; разгласяване на обвинението и публичност /като се отчита спецификата на професията на пострадалия – когато обществото има оправдано завишени изисквания към морала и спазването на закона от изпълняващите я лица/. Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението към периода на увреждането, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване. Справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същ вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. Обезщетението за неимуществени вреди от деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт, но само за тези, които са пряка и непосредствена последица от процесното наказателно преследване. Относно въпроса за причинно-следствената връзка следва да се изходи от принципните постановки на Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ, Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., съгласно които причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Причинната връзка не се предполага, а трябва да се докаже, както е указано изрично в т. 2 на Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ. Пряка причинноследствена връзка е налице, когато деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината предшества следствието и го поражда, като вредата закономерно произтича от деянието /решение по чл. 290 ГПК, постановено по гр. д. № 3026/2008 г. на IV ГО ВКС/. Както е изяснено и в т. 11 на ТР 7