Определение № 5251 от 20.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5251 гр. Варна, 20.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия В.ева като разгледа докладваното от Камелия В.ева Гражданско дело № 20253100102003 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 25020/13.07.2026 г. от Р. К. Х. и Р. К. Х., действащи чрез адв. Р. Д., с искане за изменение Решение № 739/10.07.2026 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като моли да бъде изменено и размера на адвокатското възнаграждение бъде определено в общ размер на 8 845.35 евро или по 4 422.67 евро за всеки един от предявените искове.

В сезиращата молба се излага, че присъдената сума в размер на 2 000 евро, по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., е несъвместимо ниска с характера на делото, отличаващо се със специализирана медицинска материя, положен труд в 2 о.с.з., разпит на вещо лице във връзка със СМЕ с въпроси от изключителна фактическа и правна сложност, изготвени писмени бележки с подробен анализ. Счита, че следва да му бъде определено възнаграждение, което да отговаря на минимума, съобразно НМРАВ. Сочи, че към настоящия момент, определеното възнаграждение е 4.42 пъти по-ниско от минимума, дължим съобразно Наредбата. Обръща внимание на липсата на мотиви в преценката по отношение на определения размер на възнаграждение. Счита, че се обезсмислял института на правната помощ, чрез обезценка на положения труд.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна „МБАЛ Еврохоспитал“ ООД, която чрез адв. Г. Л., в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, е депозирал отговор с вх. № 32697/12.10.2026 г. Поддържа, че следва при преценка 1 основателността на молбата, да бъде съобразено решение по дело С-438/22 на СЕС, въз основа на което посочените минимални размери в НМРАВ, могат да бъдат единствено ориентир при служебното определяне на възнаграждения.

Намира, че постигнатият краен резултат по делото е последица от активността на съдията, отговорите на поставените от него въпроси на вещото лице и свидетелите, а не от действията на процесуалния представител на ищците.

Препис от молбата е изпратен и на на третото лице-помагач на страната на ответника – „ЗК Лев Инс“ АД, но в предоставения срок, както и към настоящия момент, не е подал становище по делото.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Съдът намира молбата за изменение на решението по чл.248 от ГПК за допустима. Същата е подадена своевременно, от легитимирана страна.

Спрямо разноските по чл.38, ал.2 от ГПК не е изключено изискването за представяне на списък по чл. 80 от ГПК. Последното в настоящия случай е спазено, доколкото искането за разноски е било обективирано вкл. в исковата молба.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна на следните съображения:

С постановеното по настоящото дело Решение № 739/10.07.2026 г., чието изменение се иска, съдът е уважил в цялост предявените субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД от Р.

К. Х. и Р. К. Х. срещу МБАЛ “Еврохоспитал“ ООД, гр. Варна, да заплати сумата от п о 100 000 лева, претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди – скръб, страдание, депресия, липса на сън и цялостно лишаване от възможността за радост в живота, следствие смъртта на дъщеря им Диана Р.ова Х., настъпила на 12.10.2024г., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2024г. до окончателното й изплащане.

С оглед развитието на производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, и доколкото процесуалният представител на ищците е предоставил безплатно правно съдействие и защита, поради материална им затрудненост, съдът на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв. е осъдил насрещната страна да заплати в полза адвоката хонорар в размер на 2 000 евро.

Във връзка с разглежданата молба се поддържа становище за направена погрешна преценка при определяне на присъденото адвокатско възнаграждение.

Предмет на делото са два субективно, кумулативно съединени иска за присъждане на неимуществени вреди на основание чл. 49 от ЗЗД с материален интерес от по 51 129.19 евро или 100 000 лева. Съобразно нормата на чл. 2, ал.

2

5 от НВАР, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от формата и м на съединяване. При това положение и доколкото минималното възнаграждение на процесуалния представител се определя от интереса на представляваната страна, то дължимият хонорар, съобразно НВАР, възлиза на 8 845.35 евро или по 4 422.67 евро за всеки един от исковете.

Безспорно е обаче в съдебната практика, че при прилагане на НВАР, минималните размери посочени в нея са само препоръчителен ориентир за съда. Последното е последица от постановено решение по дело C‑438/22 на СЕС, с което се приема, че невъзможността съдът при определяне на възнаграждение да прецени видя, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в граждански процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Ето защо съдът при определяне на разноските за адвокат съобразява фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействие, включително времето за извършването и спешността на извършването им, както и квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

Макар предметът на делото да има специфична медицинска тематика, съдът намира, че то не се отличава с фактическа и правна сложност, която да налага определянето на сочения от адвоката размер.

Отчитайки високия материален интерес на уважените претенции, както и броя на предявените искове, съдът счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде увеличено с 2 000 евро, респективно решението в частта за разноските да бъде изменено, осъждайки насрещната страна да заплати общо сумата от 4 000 евро.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 от ГПК Решение № 739/10.07.2026 г., постановено по гр. дело № 2003/2025 г. по описа на Окръжен съд - Варна, в частта относно разноските, като:

ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Еврохоспитал“ ООД, ЕИК: 103929677 със седалище и адрес на управление гр.Варна, 3

**********, представлявано от Ч.А.Д. да заплати на адв.Р. Д. Д. от АКПловдив, личен номер 1800135540, с адрес гр.Пловдив, ************** сумата от 4 000 евро /четири хиляди евро/, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Варна, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4