Решение № 45 от 26.11.2021, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Силистра, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Анелия Д. Великова

Ана Аврамова при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева в присъствието на прокурора Теодор Димитров Желев (ОП-Силистра) като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213400600156 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 28 от 18.05.2021г. постановена по НОХД №773/2020г., Силистренски районен съд е признал подсъдимия Н. П. Р. за виновен в това, че на 25.02.2020г. в гр.Тутракан, обл.Силистра, около 16:30ч. на територията на „Индустриален парк-Тутракан“, на адрес „Ана Вентура“ №5а, противозаконно попречил на орган на властта-мл.инспектор Т Ф, на длъжност полицай в група „Охранителна полиция“ в РУ-Тутракан при ОД МВРСилистра и на мл.инспектор И В И на длъжност полицай.водач на патрулен автомобил в група „Охранителна полиция“ в РУ-Тутракан при ОД МВРСилистра да изпълнят задълженията си по опазване на обществения ред, съгласно дадените им правомощия по чл.64, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗМВР, като не е изпълнил дадените му устно разбираеми полицейски разпореждания, включително и да преустанови противоправното си поведение, поради което и на основание чл.270, ал.1 НК и чл.36 и чл.54 НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца.

Признал е подс.Н. П. Р. за виновен в това, че на същата дата и място чрез удар със крак е причинил телесни увреждания, представляващи разстройство на здравето неопасно за живота на мл.инспектор Т Ф, на длъжност полицай в 1 група „Охранителна полиция“ в РУ-Тутракан при ОД МВР-Силистра, поради което и на основание чл.121, ал.2, предл.4, т.3, вр.с чл.130, ал.1 НК и чл.36 и чл.54 НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година.

Признал е подс.Н. П. Р. за невиновен в това, че на същата дата и място противозаконно повредил 2бр. пагони, тип тунел, част от форменото облекло на мл.инспектор Т Ф, на длъжност полицай в група „Охранителна полиция“ в РУ-Тутракан при ОД МВР-Силистра и на мл.инспектор И В И на длъжност полицай.водач на патрулен автомобил в група „Охранителна полиция“ в РУТутракан при ОД МВР-Силистра, носени по ЗМВР, поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал за престъплението по чл.274а, ал.3 НК.

На основание чл.23, ал.1 НК съдът е определил едно общо наказание до размера на най-тежкото, а именно лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което на основание чл.66 от НК е отложил за срок от три години.

Осъдил е подс.Р. да заплати направените по делото разноски.

Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимия Н. П. Р., който я обжалва лично, а в последствие и чрез адв.Б. Жалбоподателя счита присъдата за необоснована и незаконосъобразна, и постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с правото на защита. В жалбата пространствено се навеждат доводи за обективна и субективна несъставомерност на престъпленията, за които подсъдимия е признат за виновен, като се иска от въззивната инстанция да отмени присъдата и постанови нова, с която да признае подсъдимия за невинен.Алтернативно се иска отмяна на присъдата, и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция. Редовно призован подс.Н. П. Р. се явява лично в съдебно заседание, и в присъствието на адв.Б. По искане на последния, съдът допусна и проведе допълнителен разпит на подсъдимия. В хода по същество адв.Б отново изтъква доводи за несъставомерност на деянията извършени от подс.Р., и поддържа направените в жалбата искания.

Подс.Р. заявява, че се придържа към казаното от защитника му, а в правото му на последна дума изразява желание да бъде признат за невиновен.

Представителят на Окръжна прокуратура-Силистра счита жалбата за неоснователна. Прокурорът намира, че по делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, както в досъдебната, така и в съдебната фаза.

Прокурорът счита, че от обективна и субективна страна обвиненията по които подсъдимия е признат за виновен са доказани по несъмнен начин. В тази връзка всички доказателства и направени възражения са намерили отражение в постановения първоинстанционнен акт. Поради това, прокурорът иска от въззивната инстанция да потвърди изцяло присъдата на първоинстанционния съд.

Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, и след като взе предвид доводите изнесени в жалбата, становището на страните и доказателствата по делото констатира следното:

2

От фактическа страна първоинстанционния съд е установил, че свидетелите И Ф и Г са полицаи в група „Охранителна полиция“ към РУТутракан при ОД МВР-Силистра. На 25.02.2020г. те са изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред за времето от 07.00ч до 19:00 часа, съобразно утвърдения от Началника на РУ-Тутракан график за дежурствата на полицейските служители. Те били екип със служебен автомобил, като св.Ф бил старши на наряда, а св.И-водач на автомобила. В около 12:10ч. екипа получил сигнал от ОДЧ да посетят адрес в гр.Тутракан, поради възникнал скандал между две лица и упражнено физическо насилие. При пристигането си на място, полицейските служители не установили никой от участниците в скандала, а заварили единствено екип на ЦСМП, изпратен по същия повод. От ОДЧ, полицейските служители разбрали кое е пострадалото и подало сигнала лице, и понеже той им е бил известен го посетили в дома му. Там отишъл и медицинския екип, където били посрещнати от св.М, който обяснил, че е бил нападнат и ритан от подс.Н.Р.. След като била оказана мед.помощ на М, и поради това, че страните в инцидента били познати на полицейския екип, св.Ф провел телефонен разговор с подсъдимия, като го приканил след работа да посети РУ-Тутракан за изясняване на случая. Още при телефонният разговор, подсъдимия се държал агресивно и непочтително, като се заиграл с името на св.Ф. Работейки по случая полицейските служители установили и свидетели на инцидента, които били свидетелите Ч и Ч.

След като установили достатъчно обстоятелства по случая, полицейските служители решили да посетят подсъдимия на работното му место и да снемат сведения от него. По този повод в около 16:00 часа те пристигнали в „Индустриален парк-Тутракан,, където се намирало и предприятието, в което работил подсъдимия. Там помолили св.Ч /охрана на портала/ да повика подс.Р.. Ч чрез св.Ч предал на подсъдимия, че трябва да излезе на портала, където го чакали полицейските служители. След като пристигнал подсъдимия, св.Ф му се представил и обяснил повода за срещата им. Св.Ф седял в автомобила с папка в ръка и се готвил да запише обясненията на подсъдимия. Последния обаче отговорил остро, като им казал да мълчат и да слушат него, при което от работните си дрехи извадил някакви листи.

Упрекнал полицаите, че не работят по подаден от него сигнали, а се занимават с глупости. Служителите му обяснили, че имат задача да изяснят конкретен случай, и не работят по неговите жалби. Св.Ф настоятелно се опитал да изиска от него необходимите сведения, но подсъдимия очевидно не желаел да съдейства. Това принудило св.И да го предупреди неколкократно да не пречи да си изпълнят служебните задължения. Подсъдимия обаче им заявил, че няма намерения да се занимава с тях и се връща на работа. Той бил предупреден, че ще бъде задържан за неизпълнение на полицейско разпореждане. Св.И му наредил да спре на местото където се извършила полицейската проверка, и му наредил да постави ръцете си на гърба за да му бъдат поставени белезници, при което подсъдимия започнал да бяга към вътрешността на двора. Полицейските служители го последвали, включително с патрулния автомобил. В това време подсъдимия се хванал с 3 две ръце за гредите на покрива на паркиран там автомобил. Свидетелите Ф и И отново наредили на подсъдимия да си постави ръцете на гърба, но понеже не последвала такава реакция го предупредили, че ще бъде използвана физическа сила. След това двамата полицейски служители го хванали за ръцете и със сила го отделили от гредите на автомобила. Подсъдимия започнал да буйства и всячески се съпротивлявал на опитите на полицаите да му сложат белезници. Св.И с подсечка успял да наруши равновесието на подсъдимия, който при падането си се хванал да униформите им, при което на земята паднали пагони, нагръден знак, химикалки и монети. И тримата борещи се паднали на земята, като св.И го държал за едната ръка, а св.Ф се опитал посредством ключ да обърне подсъдимия, за да му поставят белезници. Подсъдимия започнал яростно да рита, при което един от ритниците му попаднал в пръстите на лявата ръка на св.Ф. Той извикал от болка и се отдръпнал назад, като от пръстите му потекла кръв. Като видял това, св.И нанесъл няколко фиксиращи удара в лицето на подсъдимия с юмрук, като същевременно му викал да престане да се съпротивлява.

Подсъдимия най-накрая направил това, при което му били поставени белезници и вкаран в патрулния автомобил.

От заключението на СМЕ е видно, че на св.Ф са причинени контузия на гривнена става, контузия на трети пръст на лявата ръка с отпадане на поголямата част от нокътя, кървене и кръвонасядане на крайната фаланга и оток на пръста. Уврежданията съставляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Според въззивната инстанция, първоинстанционния съд е изяснил фактическите отношения, и въз основа на необходимите и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, е достигнал до единствения и непротиворечив извод относно извършените деяния, авторството и виновността.

В тази връзка въззивната инстанция намира жалбата за неоснователна.

Извършената от първоинстанционния съд интерпретация на доказателствената съвкупност е вярна, и се споделя напълно от настоящата инстанция. Районният съд е проявил процесуална активност да анализира достоверните части на гласните доказателствени средства, като по този начин е изпълнил изискванията по чл.14 и чл.107, ал.5 НПК. Контролът за достоверност на свидетелските показания е извършен на базата на обективна съпоставка помежду им, и спрямо цялата доказателствена съвкупност. При обсъждане въпроса за авторството на деянията, първоинстанционния съд е извършил анализ на доказателствените източници и ги е интерпретирал според действителното им съдържание, поради което процесуалната му дейност не е опорочена.

Въззивната инстанция не споделя възраженията на защитата на подсъдимия за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционната присъда, и изложените в тази връзка доводи за неустановяване на правомощията на полицейския екип, целта на срещата им с подсъдимия и липсата на подадени конкретни разпореждания към 4 подсъдимия, обективиращи съставомерността на деянието по чл.270, ал.1 НК.

Несъмнено по делото е установено, че свидетелите Ф, И и Г са сформирали състав от наряд изпълняващ патрулно-постова дейност в периода от 07:00ч до 19:00ч. на 25.02.2020г., съгласно утвърден от Началника на РУТутракан график на дежурство. Правомощията на полицейските органи са регламентирани в ЗМВР и редица подзаконови нормативни актове /в това число и Инструкция №8121з-929/02.12.2014г./, а конкретно за служителите включени в състав на наряд и изпълняващи патрулно-постава дейност, задълженията им произтичат и от типовата длъжностна характеристика, където изрично е посочено, че тези служители работят по опазване на обществения ред, предотвратяват и оказват съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия.

При изпълнение на тези задължения, нарядите са подчинени на длъжностните лица, които отговарят за изпълнението на ППД и на дежурните в ОДЧ, съгласно чл.45 от Инструкция №8121з-929/02.12.2014г. Именно от ОДЧ при РУ-Тутракан, полицейския наряд е получил нареждане да посетят възникнал скандал в района на училище „Йордан Йовков“ в града. В хода на проверката полицейския екип е установил участниците в инцидента, от които е следвало да снемат сведения, и по този повод те са предприели действия за среща с подсъдимия. Действително, първоначално св.Ф е провел телефонен разговор с подсъдимия, при който са се уговорили за среща в по-късен час, но след събиране на достатъчно данни / в това число и установяването на св.Ч/, с оглед оперативната си самостоятелност са преценили, че е необходимо да се срещнат по-рано с подсъдимия. Нито един нормативен акт не ограничава полицейските органи, при изпълнение на поставените им задачи да се съобразят с благоразположението и личния комфорт на гражданите, още помалко, когато съдействат за разкриването на престъпление, и когато се касае за лице, по отношение на което има обосновано предположение, че е извършило противозаконните действия.