Решение № 129 от 24.06.2022, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Кърджали, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Светла В. Радева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20225100500072 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 241/20.12.2021 г., постановено по гр. д. № 523/2021г., К.йския районен съд е допуснал да се извърши делба на апартамент № * в гр.К., ул.*-ми м-, ет.* в жилищна сграда бл.*, вх.*, построена върху държавна земя, комплекс В., със застроена площ 82.66 кв.м., с принадлежащите избено помещение N 14 с полезна площ 5.03 кв.м., таванско помещение N 6 с полезна площ 6.39 кв.м., 3.157 идеални части от общите части на сградата в размер на 9.30 кв.м. и право на строеж за III - та зона за 91.96 кв.м., представляващ самостоятелен обособен обект с идентификатор *** по КККР на гр.К., одобрени със Заповед N РД-18-66/18.10.2006г. на изп.директор на АК, с предназначение: жилище, апартамент, с адрес гр.К., ул.О. м. N *, ет.*, ап.*, с посочена в документа площ 82.66 кв.м., с прилежащи избено помещение N 14 с полезна площ 5.03 кв.м., таванско помещение N 6 с полезна площ 6.39 кв.м., 3.157 % идеални части от общите части на сградата, право на строеж на 91.96 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: *** и над обекта:

***, между Х. П. Х. с ЕГН **********, гр.П., ул.К. ш. N *, З. П. Ж. с ЕГН **********, гр.П., ж.к.Т. 0* *, вх.*, ет.*, ап.*, и Й. П. Х. с ЕГН **********, гр.Х., ж.к.О. **, вх.*, ет.*, ап.*, ПРИ ДЯЛОВЕ - 2/5 идеални части за Х. П. Х., 2/5 идеални части за З. П. Ж. и 1/5 идеална част за Й. П. Х..

1

Окръжният съд е сезиран с две въззивни жалби : с вх. № 625/20.01.2022 г. и вх. № 642/21.01.2022 г., и двете по описа на Кърджалийския районен съд.

І. Въззивна жалба с вх. № 625/20.01.2022 г. е подадена от Х. П. Х., чрез пълномощника адв. К.П., против решение № 241/20.12.2021 г., постановено по гр. д. № 523/2021г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението, в частта му досежно определените дялове, се обжалва като неправилно. Сочи се в жалбата, че същото, в частта му, с която съдът се е произнесъл по фактите на осн.чл.193 от ГПК, следва да бъде обезсилено, тъй като произнасянето е по непредявено по надлежния ред искане.

Иска се първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен изцяло, като се постанови нов, с който да се уважи исковата претенция за допускане на делба на недвижимия имот между страните по делото и в дялове, посочени в исковата молба. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемата З. П. Ж., чрез пълномощника адв. И.Б.. Депозираната въззивна жалба се счита за неоснователна и необоснована, а а обжалваното решение - за правилно. Иска се то да бъде потвърдено.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор от въззиваемия Й. П. Х..

ІІ. Възивна жалба с вх. № 642/21.01.2022 г. е подадена от Й. П. Х., чрез пълномощника адв. Н.М., против първоинстанционното решение, което се атакува като неправилно. Иска се решението да бъде отменено изцяло, като се постанови ново, с което да се допусне делба и прекрати собствеността върху недвижимия имот между съделителите при дялове на основание чл. 8, ал.3 от ЗН – за Х. П. Х. – ½ идеална част, за З. П. Ж. – ¼ идеална част и за Й. П. Х. – ¼ идеална част.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемата З. П. Ж., чрез пълномощник адв. И.Б.. Въззивната жалба на Й. П. Х. се счита за неоснователна и необоснована, а обжалваното решение за правилно. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор от въззиваемия Х. П. Х..

В съдебно заседание въззивниците, редовно призовани, не си явяват и не се представляват.

Въззиваемата З. П. Ж., не се явява, представлява се от адв. Б., чрез когото поддържа депозирания отговор.

Съгласно чл.269

ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението е валидно и допустимо, като настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

2

Въззивната инстанция, като инстанция по същество, обсъди доказателствата по делото и приема за установено от фактическа страна следното:

Производството е за делба, в първата му фаза - по допускане на делбата, и се движи по реда на чл. 341 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от Х. П. Х. срещу З. П. Ж. и Й. П. Х., с която се претендира делба на недвижим имот, находящ се в гр.К., кв.В., ул. „* м.“ №*, вх. *, ет.*, представляващ апартамент №*, с идентификатор *** по КККР на гр.Кърджали, при твърдение да е съсобствен между страните на основание наследство от Г.

П. Х., починал на **.**.****г., бивш жител на гр.Кърджали, с искане за допускането му до делба при квоти 1/2 идеална част за ищеца, който е роден брат на наследодателя и по 1/4 идеална част за ответниците, тъй като първата от тях е едноутробна сестра на наследодателя, а вторият е еднокръвен брат на наследодателя. В исковата молба ищецът излага твърдения, че общият на страните наследодател приживе е бил собственик на делбения имот на основание договор от 11.08.1990г. за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти, изд. от ОНС - Кърджали.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът З. П. Ж. оспорва иска за делба при възражение, че е собственик на процесния имот на основание давностно владение, считано от 23.09.2008г., а при условията на евентуалност прави възражение относно размера на дяловете, при които се иска допускане на делбата, като оспорва твърдението на ищеца, че е едноутробна сестра на починалия общ на страните наследодател и твърди, че е пълноправен наследник, защото тя и починалият имат общ баща.

В срока по чл.131 от ГПК, изтекъл на 09.06.2021г., отговор на исковата молба не е постъпил от ответника Й. П. Х., като преди първото съдебно заседание е постъпила молба, с която не оспорва предявения иск за делба, нито посочените в исковата молба квоти, при които се иска да се допусне делбата.

Безспорна е установената от районния съд фактическа обстановка, като от събраните по делото доказателства се установява, че починалият на **.**.****г. Г. П. Х., бивш жител на гр.К., е роден брат на ищеца и еднокръвен брат на ответника Й. П. Х., и след смъртта си е оставил като наследство делбения имот, който придобил на 14.08.1990г. с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти.

Делбеният имот представлява апартамент № * в гр.К., ул.*-ми м-, ет.* в жилищна сграда бл.*, вх.*, построена върху държавна земя, комплекс В., състоящ се от три стаи, столова с кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ 82.66 кв.м., с принадлежащите избено помещение N 14 с полезна площ 5.03 кв.м., таванско помещение N 6 с полезна площ 6.39 кв.м., 3.157 идеални части от общите части на сградата в размер на 9.30 кв.м. и право на строеж за III-та зона за 91.96 кв.м. По влязлата в сила КККР на гр.Кърджали описаният имот представлява самостоятелен обособен обект с идентификатор ***, с предназначение жилище, апартамент, на адрес гр.К., ул.О. м. N *, ет.*, ап.*, с посочена в документа площ 82.66 кв.м., с прилежащи избено помещение N 14 с полезна площ 5.03 кв.м., таванско помещение N 6 с полезна площ 6.39 кв.м., 3.157 % идеални части от общите 3 части на сградата и право на строеж за 91.96 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: *** и над обекта:

***. По тези факти спор няма.

Спори се само по това едноутробна сестра на общия наследодател ли е З.Ж., или е негова родна сестра.

В тази връзка страните представят множество удостоверения за наследници на общия наследодател Г. П. Х., в които по различен начин е посочено дали З. П. Ж. е едноутробна или е рождена негова сестра. За опровергаване на съдържанието им, във връзка с откритите по искане на отв. Ж. производства по чл.193 ГПК, съдът е изискал и приобщил по делото писмени доказателства, от които се установява следното:

1. от Писмо на секретар на община К. с изх. N 92-00-955-/1/ от 20.09.2021г. се установява, че И. А. К. е имала сключен граждански брак с П. Х. К. на 11.11.1943г., който е прекратен на 18.06.1958г. на основание съдебно решение за развод N 838/18.06.1958г. по гр.д. N 805/1958г. на Хасковски окръжен съд. Не е спорно и се установява еднопосочно от писмените доказателства по делото, че родители на наследодателя Г. П. Х., роден на 01.01.1951г., и на ищеца Х. П. Х., роден на 25.05.1946г., са И. А. и П. Х..

2. че, съгласно приетия по делото Акт за раждане N 623, издаден от ОНС- гр.Кърджали, майка на ответницата З. П. Ж., родена на 28.09.1954г., е И. А. М., а баща - П. Х. К..

Тук следва по-подробно да се посочи, че действително в Акт за раждане N 623, издаден от ОНС - гр.Кърджали /л.171 от първоинстанционното дело/ е вписано раждането на 28.09.1954г. на Н. Б. А., от майка И. А. М. и баща Б. М. А. /по делото няма спор, че имената И. А. М. и И. А. К., са имената на майката на общия на страните наследодател/; с посочване в графата „Бележки“, че подписаният Б. М. А. декларира пред длъжностното лице по гражданското състояние, че признава за свое дете Н.; и с втора вписана бележка, че поправката на имената е извършена въз основа на молба № 448 от 31.03.1972г. /след постановяване на развода между И. П. Х.а и П. Х./. В този акт за раждане са зачертани имената Н. Б. А. и над тях са дописани имената З.П. Х.а.

При тези данни, правилно първоинстанционният съд е обсъдил действащата към момента нормативна уредба и е достигнал до извод, че след като ответницата З. П. Ж. е родена по време на брака между И. П. Х.а и П. Х. К., то тя не е извънбрачно дете, поради което въпреки декларативното признаване от страна на Б. М. А., че е баща на детето Н., следва да се приложи презумпцията за бащинство, на основание чл.31, ал.1 Семейния кодекс от 1968г./Обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г., отм. отм., бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г./, съгласно която „Съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичането на 300 дни от неговото прекратяване“, а според чл.40 от същия кодекс, иск за търсене произход не може да се предяви и припознаване не може да стане, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акт за раждане, с презумпцията по чл. 31 или с акт за припознаване, и 4 то при условията и сроковете, предвидени в закона, като двата иска могат да бъдат съединени.

Съгласно разпоредбата на чл.65 от Закона за лицата и семейството /обн., ДВ, бр. 182 от 9.08.1949г./, която разпоредба е действаща до 1968г., детето, което е родено през траенето на брака или не по-късно от 300 дни след прекратяването му, може да предяви иск, за да оспори бащинството, когато съпругът на майката не би могъл да бъде негов баща и искът за това може да се предяви до три години от навършване на пълнолетието.

Според нормата на чл.66 /Изм. ДВ бр.89 от 1953г,/ от същия закон, бащинството на брачно или извънбрачно дете може да се търси чрез иск, предявен от детето или от майката и този иск се погасява с давност: спрямо детето - в 3-годишен срок от навършване на пълнолетието му, а спрямо майката - в 3 -годишен срок от раждането на детето. Съгласно чл.68 /Обн. ДВ, бр.182 от 1949г./ от същия закон, не се допуска припознаването на дете, произходът на което е установен с акта за раждането.

На последно място, следва да се посочи и, че Правилникът за водене на регистрите за гражданско състояние/отм./, обнародван с ДВ бр.35 от 11.02.1950г. и отменен ДВ бр. 75 от 30.09.1975г., в правилата, касаещи „обяснение за попълване на акта за раждане, в т.7 от същите урежда, че „посочва се собственото име, презимето и семейното име на бащата, а така също презимето и семейното му име по баща. Ако детето е извънбрачно, тук се пише „неизвестен“, освен ако бащата е признал детето за свое“. В т.9, ал.2 от същите правила е посочено, че „се отбелязва заявлението на бащата и майката, че признават детето за свое, когато то е извънбрачно“. Тази хипотеза в настоящия казус не е налице – детето не е извънбрачно.