Решение № 1327 от 15.11.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2697/2024
- Вид
- Решение № 1327
- Подписан
- 15.11.2024
- В сила
- 15.11.2024
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Иванка Петрова Гоцева, Николай Колев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 8д · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл.150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1327 гр. Пловдив, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно гражданско дело № 20245300502697 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на И. Я. А., чрез пълномощника му адв. З. В., против Решение № 3591/15.08.2024г., постановено по гр.д.№ 15726/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив, V бр.с., в частта, с която е увеличена дължимата от същия месечна издръжка на непълнолетното му дете Я. И. А., роден на 10.01.2009г. за разликата над 250 лева до присъдения размер от 350 лева, платима чрез неговата майка и законен представител Н. С. Б., считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.10.2023г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска.
Излагат се доводи, че размерът на издръжката е завишен и не е съобразен с възможностите на родителя, осъден да я заплаща.
Жалбоподателят твърди, че работи като шлосер, трудовото му възнаграждение е в размер малко над минималната работна заплата и погасява просрочени задължения по банков кредит. Сочи, че има и второ малолетно дете от друга жена, на което дължи алиментна издръжка, отделно от това помага и на родителите си, които са безработни и в тежко здравословно състояние. Намира за необоснован извода на първоинстанционния съд, че ответникът И. А. е здрав и може да реализира по-висок доход. По делото не били събрани достатъчно доказателства за нуждите на детето, които да обусловят издръжка в присъдения размер. От въззивния съд се иска да отмени присъдената издръжка в обжалвания размер и да отхвърли иска в тази му част. Не са 1 направени доказателствени искания. Претендира разноски.
Решението в частта, с която е увеличен размерът на дължимата от жалбоподателя месечна издръжка на непълнолетното му дете Я. И. А., чрез неговата майка и законен представител Н. С. Б., от 200 лева на 250 лева не е обжалвано и е влязло в законна сила.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, като с оглед задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, и не е ограничен от посоченото в жалбата, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо в обжалваната му част.
По отношение на правилността на решението съдът намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.150 във връзка с чл.143, ал.2 от Семейния кодекс за изменение на присъдена издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете.
От фактическа страна по делото няма спор, а и се установява от събраните доказателства /удостоверения за родствени връзки/, че ответникът И. Я. А. е баща на ненавършилото пълнолетие дете Я. И. А., родено на 10.01.2009г. По силата на постигната спогодба, обективирана в протокол № 4772/16.06.2022г. по гр.д.№ 2412/2022г. на Районен съд – Пловдив, III бр.с., е увеличен размерът на издръжката, която бащата И. А. следва ежемесечно да заплаща на детето Я. А. от 150 лв. на 200 лв., считано от 01.06.2022г. до настъпване на причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие. С исковата молба е поискано увеличаване на издръжката от 200 лв. на 350 лв. месечно. С обжалваното решение съдът е уважил изцяло претенцията на детето Я. А., като е увеличил издръжката му на 350 лв. месечно. Не е спорно между страните също така, че бащата И. А. има второ дете, на което дължи алиментна издръжка - Р. И.а А.а, родена през 2016г. от съжителството му с А. Я.а М.. Майката на ищеца Н. С. К.
2 също има второ дете - А. А. К., родено през 2019г. от брака й с А.А. К..
Родителите на ищеца обитават собствени жилища – бащата притежава апартамент в село В., общ. Карлово, а майката – къща в гр. Х., общ. Х..
Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена.
Съгласно постъпилата справка от ТД на НАП - Пловдив родителите нямат регистрация като едноличен търговец и като самоосигуряващо се лице, и нямат участие в търговски дружества. За периода от 29.11.2023г. до момента на изготвяне на справката 29.01.2024г. Н. К. е в трудово правоотношение с Община Х., с основно месечно възнаграждение от 1077,43 лв. Назначена е като личен асистент на второто й дете А. К., който се нуждае от чужда помощ.
Няма данни за декларирани на нейно име моторни превозни средства.
Считано от 01.03.2023г. бащата е в трудово правоотношение с „Лалев“ ООД при основна заплата в размер на 1096 лв. Приложена е и справка за осигуряването му в периода 01.01.2022г. - 31.12.2023г., видно от която през последния месец, за който е изготвена справката, а именно месец декември 2023г. осигурителният му доход е бил в същия размер. Няма данни бащата да е получавал доходи по извънтрудови правоотношения за 2022г. и 2023г. На негово име е регистрирано 1 бр. МПС.
В производството пред първата инстанция е приет социален доклад, изготвен от ДСП - Х., от който се установява, че основни грижи за детето Я. трайно полага майката Н. с подкрепата на съпруга й А. К.. Според доклада детето Я. има много добра социално-битова среда за отглеждане и развитие.
Жилището, в което живее в гр. Х., ул. ***, е масивна нова къща на два етажа, електрифицирана, водоснабдена, има санитарен възел и е обзаведена с необходимите и нови мебели. Задоволени са основните му жизнени потребности. Майката работи като личен асистент на по-малкото й дете А., който е с регистрирано увреждане и с потребност от чужда помощ. Има сключен трудов договор с Община Х. и получава постоянни доходи от минимална работна заплата. През 2024г. Н. получава от ДСП – Х. месечни помощи, на основание чл. 8д от ЗСПД, в размер на 450 лв. за детето с увреждане. В доклада се сочи също, че по данни на майката, бащата И. трайно не се интересува от детето Я. и не го търси. Бабата и дядото на детето по майчина линия помагат на Н. и съпруга й А. в грижите за децата.
Представено е споразумение от 01.02.2023г., сключено между „Банка ДСК“ АД и И. Я. А. във връзка с просрочени задължения по договор за кредит от 08.01.2014г., от което се установява, че към датата на подписване на споразумението остатъчният размер на задълженията на длъжника, които той признава за дължими, възлиза общо на 12 355,93 лв. Приложена е и служебна бележка в уверение на това, че през 2019 г. на детето Я. А. е била извършена стоматологична интервенция в МУ-Пловдив.
За изясняване на делото от фактическа страна са снети показанията на св. С.Г.Б. и св. Л.И. А.а.
От показанията на свидетеля С.Г.Б. - дядо на ищеца по майчина линия, се установява, че детето Я. е записан в осми клас в гимназията в гр. Х.. Ходи на фитнес, картата за който се плаща от майката. Има брекети, за които също е платила майката. Разболява се като всяко дете, но няма хронични заболявания.
3
Сочи, че ответникът не взима детето, за да го види, нито му изпраща подаръци.
По делото е разпитана и свидетелката Л.И. А.а - майка на ответника. От показанията й се установява, че ответникът работи в цех, намиращ се между град Карлово и село В.. Работи като шлосер на осемчасов работен ден, при доход от около 1000 лв. Осен детето Я. има и друго дете в първи клас.
Съпругата на сина й работи като рентгенов лаборант и реализира доход в размер на минималната работна заплата за страната. Ответникът изплаща кредит при месечна вноска от около 200 - 250 лв. и помага финансово на родителите си – на свидетелката и нейния съпруг, който е безработен.
Правили опити да виждат детето Я., но от страна на майката не им позволявали.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, като според чл. 142, ал. 1 СК „размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“; присъдена издръжка може да бъде изменяна при изменение на обстоятелствата (чл. 150, пр. 1 СК).
По делото се установява по безспорен начин, че ответникът е баща на детето Я. И. А. и следователно е лице, задължено да дава издръжка. За основателността на искането за изменение на определения размер на издръжка законът изисква ищецът да докаже, че е налице изменение на обстоятелствата, при които е бил определен размерът на издръжката, чиято промяна се иска. Под изменение на обстоятелствата се има предвид промяна на нуждите на нуждаещия се от издръжка и/или на възможностите на задълженото лице да изплаща такава. Според дадените в т. 8 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г. разяснения за уважаването на иска е необходимо трайно съществено изменение на нуждите на издържаните или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба, обуславящо изменение на размера на присъдената по гр.д. № 2412/2022 г. на ПдРС, III бр.с., издръжка. Издръжката на ищеца в размер на 200 лв. месечно, определена през 2022г., следва да бъде съобразена със следните обстоятелства: към настоящия момент ищецът Я. е на 15 години, като съдът намира, че дори и само обстоятелството, че от определянето на предишния размер на издръжка са изминали 2 години, е достатъчно, за да се направи извод, че нуждите на ищеца са нараснали. Социално-икономическите условия в страната са изменени в посока на увеличение на цените на стоките и услугите от първа необходимост.
Ноторно известно е, че през последните две години са се увеличили значително разходите за посрещане на ежедневни нужди, като инфлацията непрекъснато расте. Освен това, израстването на детето през този период от време само по себе си също води до увеличаване на необходимите средства за издръжка - увеличили са се нуждите от храна, дрехи, обувки, учебни пособия, лечение на установени заболявания на зъбите. Нараснали са 4 разходите, свързани с физическото му развитие. Установи се фактът, че детето посещава извънкласни занимания - ходи на фитнес, който се заплаща изцяло от майката. Тези изводи се подкрепят от показанията на разпитания свидетел С.Г.Б. - дядо на ищеца по майчина линия, чийто показания, преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира като основани на непосредствени възприятия, доколкото свидетелят участва активно в живота на детето.
Съдът намира, че нарастващата възраст на детето и нуждата от обезпечаване на потребностите му от спорт следва да бъдат съобразени при определяне на необходимата месечна издръжка. От гореизложеното съдът прави извода за настъпило трайно изменение на обстоятелствата, налагащо увеличение на дължимата от ответника издръжка. Що се касае до размера на издръжката, спори се между страните относно това дали определеният размер от 350 лв. е съответен на възможностите и материалното състояние на бащата.