Решение № 138 от 22.06.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Враца, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Евгения Г. Симеонова

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Милена Й. Софронова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20261400500191 по описа за 2026 година Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от адв. Р. М.-Х. от АК-Враца, пълномощник на Б. И. И., Т. Б. И. и К.

И. И., против решение № 95 от 26.02.2026 г., постановено по гр. д. № 2270/2025 год. по описа на Районен съд-Враца, с което е бил уважен предявеният против жалбоподателите иск по чл.108 от ЗС и е отменен констативният им нотариален акт за собственост до размер 2/3 идеални части.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че от своето раждане до настоящия момент в наследствения имот живее жалбоподателя Б. И. и той упражнява цялата фактическа власт върху имота.

Развиват се доводи, че след 1992г. ищците не са имали претенции да ползват имота или наследствените си части от него и не са държали свои вещи в къщата, а през 2022-2024г. св.Л.Д., която е дъщеря на една от ищците, е искала разрешение именно от жалбоподателя Б. И. да отглежда прасе в стопанската постройка и това показва, че тя е възприемала имота като чужд. Поддържа се, че от показанията на разпитаните свидетели се установява и манифестиране на намерението на Б. И. да владее имота като свой, тъй като е извършвал обемни ремонти и преустройства на къщата без съгласуване с останалите наследници.

В тази връзка се развиват оплаквания, че поради неправилно извършен доказателствен анализ, районният съд е постановил неправилно решение.

Твърди се, че районният съд не се е съобразил с практиката на ВКС по приложението на института на придобивната давност в отношенията между сънаследници, за което се сочи съдебна практика.

1

Иска обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли. Претендират се направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемите Г. И. Х. и Д. Н. Г., чрез адв. М. Г. от АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който се оспорва подадената въззивна жалба, като неоснователна. В отговора се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Като неоснователно се оспорва твърдението в жалбата за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Намира за правилни, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, изводите на районния съд, както и в съответствие с трайната практика на ВКС, в т.ч. ТР №1/2012г.на ВКС. Развиват се доводи, че презупмцията по чл.69 от ЗС не намира приложение в отношенията между сънаследници и завладяването на идеалните части на останалите сънаследници следва да е манифестирано пред тях чрез действия, отблъскващи владението им, което в случая не е осъществено.

Иска се обжалваното решение да се потвърди и в полза на въззиваемите да се присъдят направените по делото разноски за настоящата инстанция.

С въззивната жалба и отговора към нея не се представят доказателства и не са правят доказателствени искания.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията по чл.

260 и чл. 261 от ГПК.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен от Г. И. Х. и Д. Н. Г., и двете от с.***, обл.Враца, иск с правно основание чл.108 от ЗС, против Б. И.

И., Т. Б. И. и К. И. И.-всички от с.***, за признаване за установено по отношение на ответниците, че всяка от ищците е собственик по наследство на по 1/3 ид.ч. от УПИ 5-216 в кв.16 по плана на с.***, с площ на УПИ 5 от 394 кв.м.,едно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 55 кв.м.,масивна сграда /гараж/ със застроена площ от 18 кв.м. и всички подобрения в имота, при съседи:улица, УПИ 9-219, УПИ 7-1217, УПИ 4-215, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищците владението на посочените идеални части. Поискано е също така като последица от уважаване на иска, да бъде отменен нот.акт №167, том VІІІ, рег.№8314, дело №954/2024г.на нотариус А.В..

В исковата молба се твърди, че ищците и ответника Б. И. И. са законни наследници на И. И. И., б.ж.на с.***, починал на 19.04.1989г., съпругата на който, майка на посочените страни, е починала на 07.01.1992г. Сочи се, че с нот.акт по обстоятелствена проверка №58, т.3, нот.дело №509/1959г.на РСВраца, наследодателят И. И. бил признат за собственик на дворно мястопарцела 6 в кв.19, урегулирана от 366 кв.м., дворище 137 от 253 кв.м., като се сочи също, че през 1969г. към този имот са придадени 28 кв.м., които са 2 заплатени по нот.акт №59, том 2, нот.дело №538/1969г.

Ищците поддържа също така, че в придобития от наследодателя имот, той построил жилищна сграда и селскостопански постройки, като заедно със съпругата му Линка Лисичкова живяли в имота до смъртта си, след което там останал да живее ответника Б. И.. Твърди се, че ищците, както и майката на ищцата Д. Г., която е сестра на ответника Б. И., никога не са спирали да посещават имота, имали са неограничен достъп и ключ от него, ползвали са селскостопанските постройки и са се грижели за ответника Б. И., който не се е противопоставял на владението им. Ищците сочат, че са заплащали и данък за наследствените си части, като през 2025г. именно по повод заплащането на данъка, ищцата Г. Х. узнала, че ответникът Б. И. се е снабдил с нотариален акт за собственост на целия имот, след което е дарил имота при равни права на ответниците Т. И. и К. И., запазвайки си правото на ползване.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са подали писмен отговор, с който оспорват иска, като неоснователен.

Посочват, че след смъртта на родителите на ищцата Г. Х. и ответника Б.

И., в имота в с. *** на ул."Марин Христов"№ 8 от 394 кв.м., продължава да живее Б. И., тъй като сестрите му Г. Х. и б. ж. М. И. се омъжват и имат други къщи в с.***, където живеят със семействата си. Б. И. остава да живее и ползва процесния имот първоначално заедно със своето семейство, а от 1992г. сам. Твърди се, че Б. И. е направил подобрения в жилищната сграда, като преди около десетина години сменя дограмата на първия етаж, нова външна врата, нова кухня, баня с тоалетна, което прави със свои средства и с помощта на сина си Т. И.. От новата външната врата ключ има само той повече от 10 г, не е давал ключ на сестрите си, поради което те нямат неограничен достъп до жилищната сграда, както се твърди в исковата молба.

Твърди се също, че Б. И. е придобил по давност процесния имот от 2014 г. до 2024 г , защото е упражнявал собственическите правомощия над него единствено за себе си, както и фактическа власт над имота в продължение на 10 повече години, без противопоставяне от страна на ищците на правото на собственост и без прекъсване за време по- дълго от 6 месеца.

Въз основа на изложеното заявяват, че Б. И. като добросъветен владелец по чл. 79 от ЗС е упражнявал фактическата власт върху целия процесен имот в с.*** непрекъснато, трайно, необезпокоявано, с намерението, че ползва свой имот, поради което го е придобил по давност. поддържа се, че Б. И. не е бил държател на наследствените части на сестраите си, защото след 1992 г. никой от тях не е претендирал наследствени права, идвали са само на гости при брат си Б., където всеки е бил добре дошъл дори.

При така подадените искова молба и отговор в производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на които първоинстанционният съд е приел иска за основателен и го е уважил, прилагайки последицата па чл.537, ал.2 от ГПК. Изложил е съображения, че ответниците не са доказали обективирано намерение на Б. И. да владее чуждите идеални части за себе си по начин, който да има външна изява и доведено до знанието на останалите съсобственици.

Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и правни изводи и намира, че решението му е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към 3 мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В разглеждания случай с подадената искова молба съдът е сезиран с ревандикационен иск за собственост и съединено към него искане за прилагане на последиците по чл.537, ал.2 от ГПК в случай, че искът бъде уважен.

С предявеният иск за собственост ищците твърдят, че по силата на наследство са собственици на по 1/3 идеална част, всеки от тях, от описания в исковата молба имот, като правният интерес от предявяването на иска се извежда от твърденията, че неправомерно ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху целия имот и снабдявайки се с този нотариален акт е започнал да владее имотът без основание.

При тези твърдения ищците следва да проведат пълно и главно доказване на юридическия факт, от който извеждат твърдяното право на собственост върху съответните идеални части от процесния имот. Щом като ответника оспорва иска, той носи тежестта да посочи и докаже обстоятелствата, въз основа на които счита, че е придобил собствеността върху спорните идеални части. При направеното от ответника възражение, че е придобил имотите по давност, съобразно разрешенията на ТР №11/2012г. по т.дело №12/2012г. ОСГК на ВКС, то следва да се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна докаже своето право.

В случая доказано от ищците е твърдяното от тях универсално правоприемство-наследяване на идеални части от имотите. Между страните няма спор, че описаният в исковата молба недвижим имот с построените в него сгради, е бил собственост на И. И. И., б.ж.на с.***, поч.на 19.04.1989г., който е баща на ищцата Г. Х. и на ответника Б. И. и дядо на ищцата Д. Г. по линия на дъщеря си М. Н., починала на 25.10.2016г., като тези обстоятелства се подкрепят от показанията на всички разпитани по делото свидетели, от представеното удостоверение за наследници №032/04.02.2025г. и от представените копия от нот.акт №58, том ІІІ, дело №509/1959г. и нот.акт №58, том ІІ, дело №538/1969г., удостоверяващи придобИ.ето на правото на собственост върху спорния поземлен имот от наследодателя И. И..

При така установените по делото обстоятелства следва да се приеме, че ищците са доказали твърдяното от тях придобивно основание.

При така проведеното от ищците доказване на придобивното основание, на което се позовават, в тежест на ответника Б. И. е било да докаже фактите, обуславящи посоченото в акта по чл.587 от ГПК придобивно основание, в случая да докаже, че е придобил по давност и идеалните части от имотите, принадлежащи на ищците.

В обичайните случаи, при които вещта е съсобствена между две или повече лица, независимо от вида на правопораждащия факт, от който произтича съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т.е упражняването на фактическата власт отговаря на правото на собственост върху съответната идеална част. Върху чуждите идеални части обаче съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от съдържанието на вещното право. Затова той може да бъде техен владелец или държател в зависимост от намерението си, тъй като може да се владее не само изцяло чужда вещ, но и чужда идеална част от нея. Ако се предполага, че 4 който има фактическа власт върху една изцяло чужда вещ, я държи като собствена, то на още по-силно основание това се предполага и за идеалните части от нея.

Независимо от правото на всеки от съсобствениците да ползва общата вещ, то някой от тях може сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с правата на останалите. Това може да стане било като въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, било като отнеме владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните си части. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 ЗС.