Определение № 37029 от 09.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37029 гр. София, 09.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20261110123642 по описа за 2026 година

Производството е исково. Образувано е по искова молба на Д. С. Й. срещу „.....“ ЕООД. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.

Съдът, след като прецени редовността на исковата молба и допустимостта на предявените искове, намира, че делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните се съобщи проект за доклад по делото.

Ищецът Д. С. Й. твърди, че на 12.07.2024 г. е сключила с ответното дружество „.....“ ЕООД Договор за потребителски кредит № 1357195. По силата на договора ответникът е предоставил заемна сума в размер на 1 917,35 евро (равностойност на 3 750,00 лв.), като ищецът се е задължил да върне общо 2 555,08 евро (равностойност на 4 997,30 лв.) в срок от 24 месеца.

Ищецът твърди, че уговорената в договора „такса за разглеждане“ в размер на 500,64 евро (равностойност на 979,16 лв.) представлява прикрита възнаградителна лихва. Твърди се несъответствие между обявения в договора фиксиран лихвен процент (7,00%) и действителния Годишен процент на разходите (35,20%).

Правна квалификация на предявените искове: Главен иск: Установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9, 9а, 10, 11, 12, 20, 23 и 24 от ЗПК за прогласяване нищожността на целия договор за потребителски кредит. Евентуален иск: Установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 10а, ал. 2, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 от ЗПК, както и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата за „такса за разглеждане“.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „.....“ ЕООД е депозирал отговор, с който прави пълно признание на предявения главен иск за прогласяване на недействителността на договора, както и на евентуалния иск (в случай че съдът премине към разглеждането му). Представено 1 е пълномощно, от което е видна наличнапредставиътелна власт за разпореждане с предмета на спора. Ответникът моли съда да постанови решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК.

Направено е възражение по чл. 78, ал. 2 от ГПК за недължимост на разноски, тъй като ответникът твърди, че не е дал повод за завеждане на делото. В условията на евентуалност се прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение и се иска намаляването му до размер от 100,00 евро.

С оглед направеното от ответника пълно признание на предявените искове с отговора на исковата молба, съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните всички фактически твърдения на ищеца, а именно:

Сключването на Договор за потребителски кредит № 1357195 от 12.07.2024 г. между страните;

Съдържанието на договора, параметрите на отпуснатия кредит и размера на дължимите суми;

Качеството на потребител на ищеца и качеството на финансова институция на ответника;

Факта, че уговорената „такса за разглеждане“ в размер на 500,64 евро представлява прикрита възнаградителна лихва и не съставлява реално предоставена допълнителна услуга;

Факта, че обявеният ГПР не отразява действителните разходи по кредита и е налице нарушение на изискванията на ЗПК.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ГПК, съдът указва на страните следното класическо разпределение на доказателствената тежест съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК:

УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже пълно и главно фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици: сключването на договора, възникването на валидно облигационно правоотношение, качеството си на потребител, съдържанието на атакуваните клаузи и параметрите на кредита. (С оглед отделеното по т. 3 като безспорно, за тези обстоятелства не следва да се събират допълнителни доказателства).

УКАЗВА на ответника, че носи тежестта да докаже действителността на оспорените клаузи от договора, включително: изпълнението на законовите изисквания на ЗПК (за форма и съдържание, правилното изчисляване и посочване на ГПР), както и че уговорената „такса за разглеждане“ е за реално предоставена допълнителна услуга, различна от действията по усвояване и управление на кредита, и че клаузите са били индивидуално уговорени. (С оглед отделеното по т. 3 като безспорно, за тези обстоятелства не следва да се събират допълнителни доказателства).

Предвид признанието на иска, съдът УКАЗВА на страните, че фактическите твърдения по съществото на спора са извън предмета на доказване по смисъла на състезателното исково производство.

2

С оглед горното, СРС

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА гр. дело № 23642/2026 г. за открито съдебно заседание на 19.11.2026г.

10:00часа, за която дата и час да се призоват страните, с връчване на препис от настоящото определение. На ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 146, ал. 3 от ГПК в първото заседание по делото могат да направят възражения по направения доклад и да предприемат съответните процесуални действия.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства представените с исковата молба:

Договор за потребителски кредит № 1357195 от 12.07.2024 г., адвокатско пълномощно и договор за правна помощ, както и представеното с отговора на исковата молба пълномощно.

Оставя без уважение направените доказателствени искания.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3