Определение № 1413 от 12.12.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1413 гр. Благоевград, 12.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20241200501293 по описа за 2024 година взе предвид следното:

С. Р. И., ЕГН **********, адрес гр. Благоевград, ж. к. „Е“, бл., вх. „“, ет., ап., обжалва определение № 2233 от 05.11.2024 г., постановено по гражданско дело № 2987 от 2024 г. на Районен съд Благоевград, в частта му, с която се отхвърля нейното искане с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Посочва се, че първоинстанционният съд е направил неправилен извод, че след като няма обстоятелства, които да възпрепятстват страната да заплати държавна такса, то тя не е в невъзможност за заплащане на такси и разноски за съдебното производство. Поддържа се, че жалбоподателката получава обезщетение за безработица, размерът на което е под необходимата издръжка за живот, поради което ако същата бъде задължена да заплати държавна такса и разноски по делото, ще бъде принудена да живее под границата на бедността и с изключително ограничени средства. Прави се извод, че средствата, които И. получава, не са достатъчни за заплащане на таксите и разноските. Моли се за отмяна на обжалваното определение в атакуваната му част и освобождаване на жалбоподателката от заплащането на държавни такси и разноски.

Окръжен съд Благоевград констатира, че частната жалба е процесуално 1 допустима. Тя е подадена в срока по чл. 275 от ГПК, от страна по дело пред първа съдебна инстанция, за която съдебният акт е неблагоприятен, и срещу подлежащ на обжалване такъв. Същата е редовна и отговаря на изискванията, формулирани в чл. 260 и 261 вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. Жалбата следва да се разгледа по същество.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Гергана Никова и Вероника Николова, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон.

Тази негова дейност не е обусловена от волята на страните и не зависи от оплакванията им за незаконосъобразност.

Районен съд Благоевград е приел, че от представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че ищцата не е в тежко материално състояние, непозволяващо й да заплати таксата за образуване и водене на делото. Констатирал е, че И. получава обезщетение за безработица в размер на 360 лева на месец, а нейният съпруг получава пенсия по болест в размер на 609,60 лв. месечно. Общият им доход бил 969,60 лв., поради което ищцата разполагала със средства да заплати държавната такса от 200 лева.

Окръжен съд Благоевград не споделя извода, направен от първата инстанция.

В т. 12 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, е изразено разбирането, че искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК следва да се 2 прецени от съда не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и разноските в съдебното производство, без да е материално затруднена до степен да не може да упражни предоставените й процесуални права по делото. В разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК се посочва точно какви обстоятелства трябва да вземе предвид съдът при произнасянето си по молба за освобождаване на физическо лице от внасянето на такси и разноски по конкретно дело.

В случая, в съответствие с нормативно поставените изисквания, пред Районен съд Благоевград е представена декларация за материално и гражданско състояние, служебна бележка и разпореждане, от които е видно, че ищцата получава обезщетение за безработица в размер на 360 лева, съпругът й получава пенсия по болест от 609,60 лв., двамата имат стар лек автомобил, не упражняват дейност като ЕТ, не притежават дялове и акции в търговски дружества и не разполагат с парични влогове. Общият доход в семейството възлиза на само 969,60 лв. Той е пренебрежимо малко по-висок от актуалната МРЗ за страната. Обстоятелството, че фамилията притежава МПС, както и че общите й приходи са три пъти над размера на конкретната държавна такса, не обуславя извод, че И. разполага с възможност за заплащане на такси и разноски по делото. Реализираният доход не може да осигури нормалната издръжка на семейството, която в момента е 871,67 лв. на човек. Иванови се намират дори под линията на бедност за страната /526 лева на човек/.

Лишаването от част от дохода им за заплащане на държавната такса ще намали още повече опциите пред тях за постигане на необходимите норми за достоен живот. Тук следва да се отчете и фактът, че освен държавна такса, в производството пред първата инстанция тепърва предстои да се трупат и разноски, които могат да осуетят адекватната защита на правата и интересите на И.. При така установените обстоятелства, настоящият съдебен състав счита, че жалбоподателката наистина не разполага с достатъчно средства, за да заплати таксите и разноските, дължащи се по образуваното по нейна инициатива гражданско дело за прогласяване на недействителността на ДПК.

За да може същата да упражни надлежно това свое процесуално право на иск, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, тя следва да бъде освободена от внасянето на съответните такси и разноски за съдебната процедура.

Частната жалба се оказа основателна и трябва да бъде уважена.

3

Настоящият въззивен съдебен акт няма да премине през касационна проверка, защото не попада в хипотезите, изброени в чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2233 от 05.11.2024 г., постановено по гражданско дело № 2987 от 2024 г. на Районен съд Благоевград, в частта му, с която се отхвърля искането с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

ОСВОБОЖДАВА С. Р. И., ЕГН **********, адрес гр. Б, ж. к. „Е“, бл., вх. „“, ет., ап. , ищец по гражданско дело № 2987 от 2024 г. на Районен съд Благоевград, от внасяне на такси и разноски по производството на въпросното дело.

Настоящият съдебен акт не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4